Целулит на външното ухо МКБ H60.1

Инфекцията на кожата и подлежащите части на ухото, която се причинява от бактерии – най-често това са стрептококи и стафиолококи се нарича целулит на външното ухо.

Бактериите навлизат най-често, когато цялостта на кожата е нарушена - наранявания и охлузвания на кожата, рани, ухапвания от животни, травми и наличие на други кожни заболявания.

Най-честите причинители на целулита са Staphylococcus Aureus, Clostridium perfringens и Hemophilus influenzae. Начинът, чрез които те проникват в по-дълбоките слоеве на кожата е чрез продукция на ензими, които имат разрушително действие върху кожата на ухото и пречат на възможността на тъканите да ограничи възпалението.

Целулитът на външното ухо е заболяване, което се среща по-често при диабетно болни, хора със забавено кръвообращение (хронична венозна недостатъчност) и такива с намален имунитет.

Заболяването се изразява със зачервяване, затопляне, болка и подуване на външното ухо, като тези симптоми имат тенденция да се разпространяват на  по-голяма площ от кожата. Върху зачервената кожата на ухото могат да се появят мехури, напълнени с течност, които могат да бъдат малки (везикули) или големи мехурчета (були). Когато не се лекува възпалението може да се разпространи към средното и вътрешното ухо, лимфните възли, бактериите да попаднат в кръвта (бактеремия) и това да доведе до сериозни, дори животозастрашаващи усложнения, като сепсис и синдром на токсичен шок.

Тези усложнения  са характерни за хората, които имат увредена имунна система – болни от СПИН или комбинирани имунодефицитни. Хората, които вземат лекарства, като кортикостероиди или са на химиотерапия, също са изложени на риск от усложненията на целулита.

Диагностиката на целулита на външното ухо се поставя, въз основа на външния оглед и симптоми. При вземане на кръв ще се установят белезите на възпаление – повишени левкоцити (бели кръвни тела), повишен С - реактивен протеин и фибриноген, а при наличие на бактерии в кръвта, те също се бъдат открити.

За да се установи бактерията, която е причина целулит на външното ухо е необходимо да се вземе малка част от възпалените тъкани на ухото, да се направи съответната антибиограма, за да може да се проведе най-подходящото лечение с най-чувствителния за бактерията антибиотик. Това би попречило на инфекцията да се разпространява бързо и да навлезе в кръвта, лимфните възли и вътрешни органи.

Антибиотиците, които са ефективни срещу стрептококи и стафилококи са от групата на пеницилините и цефалоспорините. Хората с лека форма на целулит могат да приемат антибиотици през устата, но при пациентите с бързо разпространение на целулита, висока (септична) температура или други доказателства за сериозна инфекция, често получават интравенозни антибиотици. Влажните превръзки ще облекчат възпалената част на ухото и ще намалят дискомфорта.

Симптомите на целулита на външното ухо обикновено изчезват след няколко дни от антибиотичната терапия. Въпреки това е възможно те да се влошат, причината за това е, че при смъртта на бактериите се освобождават вещества, които увреждат тъканите. Когато това се случи, тялото продължава да реагира, въпреки че бактериите са мъртви.

Приемът на антибиотици при целулит на външното ухо продължава 10 дни или по-дълго, въпреки че симптомите могат да изчезнат по-рано.