Увреждания на зрителния [2-я] нерв и зрителните пътища при болести, класифицирани другаде МКБ H48*

Към увреждания на зрителния [2-я] нерв и зрителните пътища при болести, класифицирани другаде спадат атрофия на зрителния нерв, ретробулбарен неврит и други.

Атрофията на зрителния нерв е крайно състояние, резултата от болестни процеси на ретинните ганглийни клетки или съответните им аксони. Атрофията на папилата на зрителния нерв бива: първична (десцендентна, асцендентна) и вторична.

При първична атрофия на зрителния нерв мястото на поражение е по хода на зрителния път и ретробулбарната част на зрителния нерв до четирихълмието. Причината за атрофия най-често е травма при фрактури на лицевия череп или на основата на черепа, по-рядко проникващи и тъпи травми на орбитата или притискане на зрителния път от тумор. Понякога се касае за откъсване на зрителния нерв от очната ябълка. Офталмоскопски, 2-3 седмици след инцидента, се вижда картината на десцендентна тотална атрофия на зрителния нерв. При травматично прекъсване на зрителния нерв в някои случаите се наблюдава веднага настъпваща амавротична зенична неподвижност. Оперативното отстраняване на части от орбитни кости няма сигурни индикации. Тази операция трябва да се извърши колкото е възможно по-бързо, но само тогава, когато зрителният нерв е притиснат от костни отломъци, доказани рентгенологично. При обикновен оток на зрителния нерв след травма функциите могат да бъдат частично запазени. Опитва се кортизоново лечение.

До атрофия на зрителния нерв вследствие на директен натиск от интракраниално протичащ процес водят най-вече тумори, патологични съдови процеси и аномалии в растежа на черепните кости. Пациентите се оплакват от намаление на зрението на едното око, а понякога след години и на другото. След намаляване на зрението на едното око, по-късно настъпва битемпорална хемианопсия и едностранно започваща атрофия на папилата. Отпадането на части от зрителното поле при интраселарните тумори започва предимно темпорално, горе и симетрично.

При тежки заболявания на ретината и хориоидеята се наблюдава нерядко силно стесняване на артериите и вените на ретината и ретинна атрофия на оптичния нерв с вид проста атрофия. Основните симптоми в болестната картина са обширни дегенеративни промени в ретината (загуба на ганглийни клетки) и в резултата стесняване калибъра на съдовете поради намалената маса от изхранвана тъкан. Най-чести причини за този вид атрофия на зрителния нерв са тежки и обширни хориоретинити и напреднали стадии на ексцесивна миопия.

При тежки кръвозагуби, най-вече от стомашно-чревния тракт, след раждане и аборти и по-рядко при наранявания, в редки случаи може да се наблюдава атрофия на папилата на зрителния нерв.

Характерният симптом на офталмоскопската картина на постневритната атрофия на зрителния нерв е неясната граница на папилата. Постневритната атрофия на папилата на зрителния нерв се развива при завършването на процес, който е протичал с оток и неясни граници на папилата. Най-често такива са папилите след неврит и застойна папила. Прогнозата на вторичната атрофия е по-благоприятна от тази на първичната атрофия, тъй като при нея дълго време се запазват осевите цилиндри на ганглийните клетки. След стихване на възпалителния процес обикновено състоянието се стационира и по-нататъшно намаляване на функциите не се наблюдава. За лечение се прилагат противовъзпалителни средства.

Лечението на увреждания на зрителния [2-я] нерв и зрителните пътища при болести, класифицирани другаде, е насочено главно към лечение на основното заболяване, довело до появата на уврежданията.