Увреждания на клепача при болести, класифицирани другаде МКБ H03*

Към увреждания на клепача при болести, класифицирани другаде спадат херпес симплекс на клепачите, херпес зостер, бактериални и паразитни инфекции на клепачите.

Херпес симплекс на клепачите е вирусно заболяване, което се причинява от Herpes simplex virus. Наблюдава се при млади хора. Първият контакт с вируса става в ранното детство. Благоприятстващи появата му фактори са продължително излагане на слънце, студ, психогенни фактори, травми и менструация. За кратко време върху зачервена кожа се появяват група мехурчета, пълни с бистра течност, които впоследствие се пукат и получените на тяхно място ерозии се превръщат в крусти. Лезията изчезва за около десетина дни, без да оставя белези. Заболяването се лекува чрез намазване с противовирусни унгвенти.

Херпес зостер офталмикус има характерна клинична картина. В областта, която е инервирана от n. ophtalmicus, (челото, корена на носа, горен клепач и кожата върху слъзната торбичка) се появява ерупция от мехурчета върху зачервена кожа. При заболяването е характерна силна, стрелкаща болка и липса на сетивност на засегнатата кожа. Често има силно главоболие и висока температура. Обривът изчезва бавно и на негово място остават пигментации и цикатрикси. Заболяването се лекува с противовъзпалителни средства, антихерпесен гама-глобулин, локално-кортикостероиди, витамини Б1 и Б12, аналгетици и антибиотици за предпазване от вторична бактериална инфекция.

Импетигото е стафилококова инфекция, която се проявява като силно контагиозна ерупция от пустули. Клепачният еризипел е проява на стрептококова инфекция. Представлява добре ограничена, яркочервена, болезнена, топла плака, на която впоследствие могат да се появят мехури. По-рядка бактериална инфекция на клепачите е антраксът. Наблюдава се след незначително одраскване на кожата при хора работещи в кланици и екарисажи, животновъди, кожари и други. Заболяването преминава много бързо през три стадия- оток и зачервяване на клепача, поява на възчерна демаркирана пустула изпълнена с кръв и образуване на тъмна кора върху некротизиралата пустула. Отокът се разпространява по лицето. Увеличават се предушните и подчелюсните лимфни възли, които стават болезнени. Общото състояние се влошава значително. Инфекциите се лекуват с антибиотици, сулфонамиди и противоантраксен серум. При оздравяване се получават обезобразяващи цикатрикси.

Лечението на увреждания на клепача при болести, класифицирани другаде, се осъществява чрез прилагане на различни антиинфекциозни и противовъзпалителни лекарствени средства.