Мононевропатия на горен крайник, неуточнена МКБ G56.9

Мононевропатия на горен крайник, неуточнена е патологично състояние, засягащо само един периферен нерв на горния крайник.

Съществуват повече от 10 отделни нерва в рамото, дистално от брахиалния плексус, следователно могат да възникнат много различни видове мононевропатии.

Понякога е засегнат повече от един индивидуален нерв. Състоянието се нарича мононевропатия мултиплекс. Този термин, обаче почти винаги загатва за васкуларен процес, засягащ множество периферни нерви.

Най-често мононевропатиите на горен крайник се дължат на механично увреждане, причинено от компресия или травма. Наличието на множество мононевропатии извън зони на компресия, предполага наличието на васкулит или демиелинизация в резултат на наличие на антитела срещу миелина на периферните нерви.

Предразполагащите фактори включват: диабет, травми, инфекции, метаболитни разстройства, токсични нокси и др.

Симптомите варират в зависимост от вида на засегнатия нерв. Честите признаци и симптоми включват скованост и изтръпване на мускулатурата, остра, стрелкаща и пареща болка, повишена чувствителност при допир, липса на координация, мускулна слабост или парализа (ако са засегнати моторните нерви) и проблеми с тазовите резервоари (ако са засегнати автономните нерви).

Диагнозата се поставя след подробна анамнеза и физикално изследване. Изследва се проводимостта на нервните влакна чрез електромиография. Целта на това изследване е да се установи степента на увреждане на нерва, загубата на аксони, както и наличието на реинервация. Образните изследвания (рентгенография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс) също намират приложение в диагностичния процес.

Лечението на мононевропатия на горен крайник, неуточнено е главно симптоматично. Прилагат се аналгетици, противовъзпалителни средства, кортикостероиди. Назначават се също, физиотерапия, гимнастика, масаж, акупунктура. При по-тежки и неповлияващи се от консервативната терапия случаи, се преминава към хирургично лечение.