Увреждания на гръдните коренчета, некласифицирани другаде МКБ G54.3

Гръбначният стълб се състои от три основни части: шийна, гръдна и лумбална. В гръдната част се извършват значително по-малко движения, в сравнение с шийната и лумбалната. Поради това увреждания на гръдните коренчета, некласифицирани другаде се срещат по-рядко. Въпреки това някои възпалителни или дегенеративни изменения в гръдния сегмент могат да предизвикат увреждания.

Нервните коренчета са мястото, където нервът напуска централната нервна система. Нервите, излизащи от гръдния отдел на гръбначния стълб са отговорни за сетивността и контрола на движенията в гърба, торса, гърдите, ръцете и вътрешните органи. Увреждания или смущения в провеждането на информация на тези нерви може да причини неврологични проблеми като болка, слабост, абнормни усещания, изтръпване и изменения в гръбначните рефлекси.

Причините за увреждания на гръдните коренчета, некласифицирани другаде включват всички състояния, които могат да доведат до притискане на нервното коренче.

Клиничната картина при уврежданията на гръдните коренчета е богата. Наблюдава се повишена или понижена сетивност за допир, болка и температура, изтръпване и мравучкане с лентовидна локализация в съответния дерматом (участък от кожата инервиран от нервни влакна), спазъм на гръбната мускулатура до степен на втвърдяване. Болката обикновено започва от долната част на врата и се разпространява до задното рамо, гърба и гърдите. Болките имат характер на бодеж и се увеличават при вдишване, а също при навеждане и изправяне.

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, неврологичният преглед и използването на инструментални методи по преценка на невролог.

Лечението на увреждания на гръдните коренчета, некласифицирани другаде зависи от тежестта на заболяването. Необходимо е пациентът да избягва тежки физически натоварвания. Медикаментозното лечение включва нестероидни противовъзпалителни средства - ибупрофен, нурофен, аспирин, фелоран, профенид и др. Прилагат се също кортикостероиди, миорелаксанти (за отпускане на паравертебралната мускулатура), болкоуспокояващи средства, физиотерапевтични процедури и балнеолечение за пациенти преминали острия стадий. При най-затегнатите случаи, които не се повлияват от консервната терапия, се налага оперативно лечение.