Увреждания на n. vagus МКБ G52.2

N. vagus 10-я черепномозъчен нерв. Той е смесен нерв със сетивни, двигателни и парасимпатикови влакна. Неговите ядра са разположени в продълговатия мозък. Нервът дава различни разклонения, поради което се дели на:

• главова част - инервира мускулите на мекото небце, външният слухов проход и ушната мида
• шийна част - състои се от сетивни и двигателни влакна. Двигателните клонове инервират мускулите (свивачите) на гълтача и мускулите на небцето. Сетивните влакна се насочват към сънната артерия (glomus caroticus). Освен това сетивните влакна инервират лигавицата на гръкляна над гласната цепка, малка част от корена на езика и сърдечното нервно сплетение
• гръдната част - n. laryngeus reccurens инервира мускулите на гръкляна и лигавицата под гласната цепка, бронхите, трахея, хранопровода, сърцето
• коремната част - инервира органите в коремната кухина

Увредата на пневмогастралния нерв може да се дължи на вирусни инфекции, бактериални инфекции, интоксикации с токсини (ботулинов токсин), медикаменти, травми, туморни заболявания и др.

Уврежданията на n. vagus основно са разделени в две категории:

• нарушения, причинени от понижена или неправилна функция на нерва
• нарушения, причинени от реакцията на нерва към определени дразнители

Хиперфункцията на n. vagus може да предизвика чести припадъци. Хипофункцията на блуждаещия нерв може да доведе до състояние, наречено гастропареза. Това състояние води до гадене, киселини в стомаха, стомашни болки, спазми в стомаха и загуба на тегло, поради липса на ензими, които разграждат храната. Понижава се сърдечната честота.

При увреда на блуждаещия нерв (тъй като 75% от парасимпатиковите влакна влизат в неговия състав) се наблюдава превалиране на действието на симпатикуса, поради което симптомите включват: учестяване на сърдечната дейност, спазъм на съдовете и повишаване на кръвното налягане, забавяне на процесите на храносмилане, увеличава се кръвната захар, настъпва спазъм на сфинктерите, намаляване на слюнчената секреция. При увреда на блуждаещия нерв на ниво n. laryngeus reccurens гласът става дрезгав. При увредата му на ниво шийна част настъпват нарушения в гълтането. При увредата на възвратния нерв също така се установяват спазми на хранопровода и гръкляна. Към отпадната симптоматика се включват парализа на гласната връзка от страната на увредата на нерва, при което тя заема срединно положение. При изговаряне на буква"А", парализираната гласна връзка е неподвижна, а здравата фонира. Двустранната парализа затваря напълно гръкляна и болния се задушава. Състоянието е тежко и налага спешна интубация и реанимация. Болният има затруднено гълтане или не може да гълта, а храната излиза през носа му. Отслабва или липсва гълтателния рефлекс. Пациентите с увреждания на n. vagus са по-податливи към развитие на пептична язва, тъй като стомахът произвежда повече солна киселина. При тях са по-чести също запекът и инконтиненцията на урина.

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата и неврологичния статус.

Лечението на увреждания на n. vagus обикновено включва стимулация на нерва. Към него се прикрепва устройство, което изпраща електрически импулси. За нормализиране функцията на сърцето се поставя пейсмейкър.