Вътречерепен и вътрегръбначен флебит и тромбофлебит МКБ G08

В рубриката вътречерепен и вътрегръбначен флебит и тромбофлебит се включват:

• септична емболия на вътречерепните и вътрегръбначните венозни синуси и вени
• септичен ендофлебит на вътречерепните и вътрегръбначните венозни синуси и вени
• септичен флебит на вътречерепните и вътрегръбначните венозни синуси и вени
• септичен тромбофлебит на вътречерепните и вътрегръбначните венозни синуси и вени
• септична тромбоза на вътречерепните и вътрегръбначните венозни синуси и вени

Вътречерепен и вътрегръбначен флебит е възпаление на венозната стена на вътречерепенните и вътрегръбначните вени.

Понятието вътречерепен и вътрегръбначен тромбофлебит включва асептично или септично възпаление на вътречерепните и вътрегръбначни вени с тромботичен процес в тях.

С термина ендофлебит се означава процес на възпаление на ендотела на венозната стена или венозен синус.

Тромбозата представлява прижизнено образуване на кръвен съсирек (тромб) във венозната система.

Етиологията на вътречерепен и вътрегръбначен флебит и тромбофлебит включва:

• тромбофилия - склонност към развитие на кръвни съсиреци, дължащи се на нарушения в кръвосъсирването, като дефицит на фактор V (Leiden), дефицит на протеин С, протеин S или антитромбин
• хронични възпалителни заболявания, септични състояния
• менингит, отит (инфекция на ушите), мастоидит и синузит
• директни травми на венозните синуси
• медицински процедури в областта на главата и шията, при които не са спазени принципите на асептика

Като допълнителни провокиращи фактори може да се явят състояния, като сърповидно-клетъчна анемия, хомоцистинурия, дехидратация на организма (предимно при бебета и деца), нефротичен синдром или други състояния, свързани със загуба на белтък с урината.

Клиниката на флебита и тромбофлебита най-често започва остро. Симптомите варират, в зависимост локализацията на процеса. Налице е силно главоболие, парализа на черепно-мозъчни нерви, повишена температура.

Вътрегръбначният флебит и тромбофлебит протичат с остра болка в областта на гръбначния стълб, нарушени движения на крайниците, нарушена функция на тазовите резервоари.

Церебралната венозна тромбоза е тежко и животозастрашаващо състояние. Пациентите често съобщават за предхождаща инфекция, локализирана в областта на лицето - фурункул, карбункул, абсцес, еризипел. Особено опасни са огнищата, локализирани в областта над устния ъгъл и трагуса. Клиниката е на фона на затихваща или активна инфекция - пациентите съобщават за внезапно силно главоболие, септична температура, гадене, повръщане, диплопия (двойно виждане), арфазия, атаксия, нарушение на съзнанието, гърчова симптоматика, оточност на клепачите (периорбитален оток) с конюнктивални кръвоизливи, папиледем, парализа на лицевия нерв, нарушение на слуха, поради засягане на слухово-вестибуларния нерв, нарушения в циркулацията - склонност към хипотония.

Тромбозата на синус кавернозус се демонстрира с обструкция на офталмологични вени, ипсилатерална птоза и периорбитален оток, кръвоизливи в ретината, екзофталм и папиледем. Очните движения са затруднени до невъзможни, често има отклонения, локализирани в зоната, инервирана от първи клон на троичния нерв.

Тромбозата на горен сагитален синус (superior sagittal sinus) може да е с картина на едностранна парализа или пареза на долните крайници.

Диагнозата е на база щателен преглед от невролог и хирург. Необходими са допълнителни изследвания - лабораторни изследвания на кръв, урина, при съмнения за усложнение от страна на мозъка - ликворна пункция за оценка вида на ликвора. Най-надеждни изследвания са компютърната томография, ядрено-магнитен резонанс, оценка нивото на Д-димери в кръвта (фибриндеградационни продукти, показващи рано наличен тромботичен процес в организма), микробиологично изследване на кръв или раневи секрет.

Диференциална диагноза на вътречерепен и вътрегръбначен флебит и тромбофлебит се прави с мозъчно-съдов инцидент, вътремозъчен или вътрегръбначен абсцес, субдурален емпием, тумор на нервната система, възпалителни заболявания на мозъка или мозъчните обвивки и други.

Лечението е специфично, в условията на интензивни грижи. Провежда се в три насоки - борба с наличната инфекция, ликвидиране на венозния застой, борба с тромбообразуването. Необходима е антикоагулантна и тромболитична терапия - локална или чрез отворен способ (неврохирургична операция). При налична септична инфекция се прилагат високи дози антибиотици. Като симптоматични средства се използват аналгетици, противооточни средства и др.

Прогнозата на вътречерепен и вътрегръбначен тромбофлебит е сериозна, необходима е ранна диагноза на състоянията.