Умерена умствена изостаналост МКБ F71

Понятието умерена умствена изостаналост е хетерогенно разстройство с различна етиология и патогенеза. Приблизителните нива на IQ (интелектуален квотиент) са в границите между 35 и 49 (при възрастни лица това отговаря на умствена възраст от 6 до 9 години). Характеризира се с недоразвитие на интелектуалните и адаптационите възможности на човека, които са под средното интелектуално ниво. В определението за умствена изостаналост освен биомедицинския модел, трябва да се включва и социокултуралния, тъй като недоразвитието или задръжката на интелекта невинаги се отъждествява с умствена изостаналост. Умерената умствена изостаналост може да е последица от редица социални, сетивни и соматогенни фактори.

Причините за настъпване на умствената изостаналост според различни автори се класифицират различно. Едни автори разделят умствената изостаналост на генетично обусловени и ендогенно обусловени. Според други автори, те се разделят на такива с ендогенна природа, ембриопатии и фетопатии, и възникнали в резултат от различни вредности при раждане или в ранно детство. Много често, етиологията на умствената изостаналост остава неизяснена.

Клиничната изява на умерената умствена изостаналост се характеризира с промени в мисленето, двигателната активност, практическите умения, паметта, вниманието, училищните и социални умения. Речта се развива бавно и постиженията им са ограничени. Общуването им е приятно, водят прости, елементарни разговори. Мисленето е конкретно и образно. Двигателната активност изостава, но децата са подвижни и физически активни. При някои от тях има постоянна нужда от наглеждане. Елементарните умения са възможни, но само под чуждо ръководство. Паметта им е нарушена- страда логическата памет, а се развива механична памет. Концентрацията им е намалена, но въпреки това училищните им умения са с ниска успеваемост. Обучителните програми трябва да са с по-ниски изисквания. Имат данни за социално развитие, контакт и могат да осъществяват прости социални дейности.

Диагнозата се поставя според признаците и оплакванията от страна на пациента. За доказване на причината се правят най-различни биохимични изследвания с цел доказване на различни метаболитни нарушения, хромозомни аберации и прочие.

Лечението може да бъде медикаментозно или с помощта на психотерапия. Психотерапията може да бъде поведенческа психотерапия (игрова терапия за подобряване на адаптационните възможности на детето), позитивна психотерапия (насочена към преодоляване на пониженото самочувствие и упражняване на собствен контрол спрямо постъпките си) и фамилна психотерапия (умение за преодоляване на психологичните реакции на защита, които нарушават семейните взаимоотношения). Медикаментозните препарати, които се прилагат за лечение на умерена умствена изостаналост могат да бъдат психостимуланти, за активиране на интелектуалната дейност, и невролептици при двигателно неспокойствие.