Следпроцедурен хипопитуитаризъм МКБ E89.3

Следпроцедурния хипопитуитаризъм представлява състояние което се характеризира с намаляване до пълно преустановяване на секрецията на един, два или всички хормони на предния дял на хипофизната жлеза.

Получава се в резултат на частично до пълно унищожаване на хипофизата или липса на хипоталамична стимулация като това може да стане и след извърчването на оперативна интервенция или процедура.

Признаците и симптомите на следпроцедурен хипопитуитаризъм се различават в зависимост от това кои хормони не се секретират и от основната причина за патологията. Заболяването се характеризира с наличен кортикотропен дефицит, тиреотропен дефицит, гонадотропен дефицит и растежен дефицит, които се изразяват в хипокортицизъм, хипотиреоидизъм и хипогонадизъм.

При хипокортицизъм се препоръчва заместително лечение с кортикостероиди като хидрокортизон (20 мг/дневно) или преднизон – (5-7,5 мг/дневно).

При хипотиреоидизъм лечението се изразява в тиреоидна субституция.

При хипогонадизъм се провежда стандартна хормоно-заместителна терапия при жени и субституция с андрогени при мъже.

Диагнозата следпроцедурен хипопитуитаризъм се поставя след кръвни тестове, но често се изисква специфични тестове. Други изследвания, които са необходими са образните изследвания.

Диференциална диагноза се прави със всички ендокринни заболявания и състояния, които имат подобна клинична симптоматика.

Лечението на следпроцедурен хипопитуитаризъм не е лесна задача. основно то се изразява в заместителна терапия като повечето хормони, контролирани от тропните хормони на хипофизата може да бъдат заменени под формата на таблетки или инжекции. Лечението на това тежко заболяване се осъществява задължително от лекар специалист ендокринолог.