Следпроцедурен хипопаратиреоидизъм МКБ E89.2

Следпроцедурен хипопаратиреоидизъм представлява съсътояние, което се характеризира с намалена или липсваща функция на паращитовидните жлези.

Това състояние се дължи най-често на оперативна интервенция, която се извършва върху щитовидната жлеза при което се отстраняват и паращитовидните жлези. Най-често това става случайно поради факта, че паращитовидните жлези са с малки размери и не винаги могат да бъдат забелязани от оператора.

Друга причина за това състояние може да бъде оперативна интервенция извършена поради наличен хиперпаратиреоидизъм или лъчево въздействие над жлезите.

Паращитовидния хормон има съществено значение за калциево-фосфорната обмяна.

При следпроцедурен хипопаратиреоидизъм нивото на паратхормона е намалено и се нарушава регулацията на калциево-фосфорната обмяна. Калциевото съдържание в кръвта намалява, а фосфорното се увеличава. Ниският калций влияе върху нервно - мускулната възбудимост, което като симптом се изразява в тетаничен гърч.

Клиничната изява на следпроцедурния хипопаратиреоидизъм може да бъде латентна и манифестена.

Латентният хипопаратиреоидизъм се характеризира с обща отпадналост, мускулна слабост, мравучкания и изтръпвания на краката, ръцете и лицето, зрителни, вкусови, обонятелни и вестибуларни нарушения.

Манифестната тетания протича с клинична изява на тетанични гърчове. Те обхващат различни части на тялото в резултат, на което се получават характерни за заболяването свити ръце наподобяващи „акушерска ръка".

Лицевата мускулатура също е засегната, в резултат на което при болните от хипопаратиреоидизъм лицето изглежда сякаш се смее и плаче едновременно - сардонично лице.Спазмът на устните ги издава навън наподобяващо на „шаранова уста". Понякога тетаничните гърчове обхващат и мускулатурата на вътрешните органи, при което може да настъпи задушаване, пристъп на бронхиална астма, невъзможно уриниране,силни пробождащи болки в гърдите. Хипопаратиреоидизмът протича с мускулни болки, които отминават след инжектиране на калциев препарат.

За диагнозата следпроцедурния хипопаратиреоидизъм основно значение имат клиничната картина и ниското ниво на паратхормона.

Диференциална диагноза се прави с други заболявания, които имат подобна клинична симптоматика.

Лечението при следпроцедурния хипопаратиреоидизъм включва прложение на калциеви препарати и витамини от групата на Д.

Прогнозата за това сравнително състояние е добра при адекватно проведено лечение.