Медикаментозно предизвикано затлъстяване МКБ E66.1

Медикаментозно предизвикано затлъстяване представлява състояние, което се хатрактеризира с повишаване нателесната маса вследствие ан прием на медикаментозни средства.

Затлъстяването е чест страничен ефект на редица широко използвани медикаменти. При възпремчиви индивиди то може да доведе до клинично значимо затлъстяване с придружаващи усложнения.

Трицикличните антидепресанти и антипсихотичните агенти са сред най-споменаваните медикаменти, които предизвикват затлъстяване. Механизмите, които стоят в основата му не са добре изяснени. Много от лекарствата взаимодействат с централни невротрансмитери, регулиращи апетита и могат да предизвикат седативен и антихолинергичен ефекти.ю

За медикаментозно предизвикано затлъстяване значение имат андипепресантите.

Антидепресанти - промяната в телесното тегло е чест симптом при депресия и се дължи на нарушение в апетита. Типична е загубата на тегло, макар че някои пациенти напълняват. Антидепресантите остават първи вариант на избор в лечението на депресия, въпреки многобройните странични ефекти.

В миналото, увеличаването на телесното тегло по време на антидепресантното лечение се е схващало като знак за подобряване на състоянието. Но през последните 15 години се появяват нови лекарства - селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонина (SSRI), които не притежават този страничен ефект. Амитриптилин и имипрамин се свързват най -често със затлъстяването.

Промените в теглото са резултат от фармакологичното действие на лекарството, което е независимо от ефекта му върху настроението. Промените в енергийният разход допринасят също за увеличаване на теглото. SSRI представляват ефикасно лечение на депресия без страничния ефект затлъстяване. Само т. нар. атипични responders увеличават теглото си по време на такова лечение.

За медикаментозно предизвикано затлъстяване значение имат МАО инхибиторите.

Антиепилептични мдикаменти - увеличаването на теглото е свързано с употребата на валпроат. Степента на напълняване варира при отделните индивиди, но често достига до 20 kg, което е причина за прекратяване на лечението. Предполага се взаимодействие на валпроата с невротрансмитера ГАМК, което може да рефлектира върху регулацията на апетита. Затлъстяването е често описван симптом при приложение на карбамазепин при лечение на епилепсия и мания.

Бензодиазепини - малко са клиничните проучвания със асоциация между приложението на анксиолитици и затлъстяването. Бензодиазепините са неспособни да причинят значимо затлъстяване, което може би се дължи на техния комбиниран антихистаминергичен и серотонинергичен ефекти. Налице са опити за включване на ципрохептадин в терапията на анорексия нервоза и ракова кахексия, заради способността му да повишава апетита.

Бета - блокери -  лечението с неспецифични бета - блокери (пропранолол) се свързва с умерено затлъстяване. Подобен ефект се отбелязва и при други бета - блокери - атенолол.

Инсулин и други хипогликемични медикаменти - повечето от промените в теглото се проявяват през първата година от лечението. Заедно с промените в теглото са описани и промени в липидните нива и кръвното налягане, които могат да увеличат риска от развитие на коронарно заболяване.

Други медикаментозни средства, които могат да доведът до медикаментозно предизвикано затлъстяване са контрацептивите. Контрацептиви - типичната комбинирана терапия се състои от малки дози естрогени и прогестерон, което обикновено не се свързва  с прекомерно затлъстяване. При жените в климактериума, хормонозаместващата терапия дори може да доведе до намаляване на теглото. Тамоксифен - частичен естрогенов рецепторен антагонист също повлиява апетита и увеличава телесната маса, но в по - малка степен когато се използва като монотерапия.

Гликокортикостероиди - затлъстяването е чест страничен ефект при продължително приложение при пациенти без надбъбречна недостатъчност. Гликокортикоидното лечение също повлиява разпределението на мазнините с концентрирането им в коремната област.

Лечението на медикаментозно предизвиканото затлъстяване е трудно. Изискват се регулярни измервания на телесното тегло, избор на медикамент, който в най - малка степен засяга теглото, промени в диетата и физически упражнения.