Дефицит на транскобаламин II МКБ D51.2

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Дефицитът на транскобаламин II представлява изключително рядко вродено заболяване с автозомно-рецесивен начин на унаследяване, което се характеризира с липсата на транскобаламин II, който е необходим за транспортиране на витамин В12 до различни части на тялото и неефективна резорбция на витамин В12 в храносмилателния тракт.

Транскобаламините са основните транспортни протеини на витамин В12 в кръвообращението. Известни са три класа, подразделени съответно на транскобаламин I, транскобаламин II и транскобаламин III. Транскобаламин I е алфа1-глобулин, който се синтезира от неутрофилните гранулоцити и извършва транспорт на витамин В12 до депата, костния мозък и тъканите.

Транскобаламин II е бета-глобулин, който се синтезира в черния дроб, служи като акцептор на екзогенния витамин B12 и осъществява транспорта на витамина до черния дроб. Комплексът на транскобаламин II с витамин В12 интернализира от клетъчната мембрана на чернодробните клетки посредством рецептор-медиирана ендоцитоза.

Причини и патогенетични особености

Етиологията на заболяването е свързано с дефект на гена за транскобаламин II, известен като TCN2 ген, който е локализиран в 22 хромозома. Молекулната основа на дефекта се състои в единична нуклеотидна делеция или нонсенс мутация.

Патогенезата на дефицит на транскобаламин II се характеризира с липсата на транскобаламин II в плазмата, което се наблюдава при основната форма на заболяването. Понякога се развиват други форми на този дефицит, които се дължат на образуването на дефектен свързващ протеин, като протеинът не може да се свърже с витамин В12 или се свързва, но образуваният комплекс не може да навлезе вътреклетъчно.

Дефицитът на транскобаламин II води до нарушена функция на два важни ензима, а именно метилмалонил коензим-А мутаза и метионин синтетаза, което от своя страна лежи в основата на много от клиничните изяви на заболяването.

Характерни симптоми

Клинично, дефицитът на транскобаламин II се проявява още през първите месеци след раждането и причинява мегалобластна анемия, като сред типичните симптоми на болестта се включват:

• редукция на тегло: изключително характерен белег е липсата на наддаване на тегло при новородените, което в дългосрочен план се комбинира с изоставане в растежа
• стомашно-чревни прояви: чести признаци са повръщане, диария, улцерации (язви) по лигавицата на устната кухина
• тежки инфекции: подлежащата неутропения и хипогамаглобулинемия предразполагат към развитието на тежки инфекции с бактериална или вирусна етиология, сред по-честите от които се включват пневмококов менингит, салмонелозен сепсис, уринарни и белодробни инфекции, причинени от Escherichia coli, Pneumocystis carinii и други
• неврологични симптоми: миоклонус, забавени рефлекси, ходене на пръсти и други нарушения в походката, периферна невропатия, епилептични припадъци и други могат да се наблюдават, като са по-характерни при тежко протичане и липса на лечение
• други прояви: панцитопения с намален брой на всички кръвни клетки, имунен дефицит, хомоцистеинурия, метилмалонова ацидурия и други

В много редки случаи заболяването протича асимптоматично, с едва забележими прояви, като при подобна ситуация може да бъде открито случайно, при провеждане на профилактични кръвни изследвания.

Диагноза

Диагнозата обикновено се поставя още в първите няколко месеца или първите една до две години от живота на децата, като в масовия случай се базира на лабораторните промени, които се установяват.

Състоянието се презентира с панцитопения, изолирана мегалобластна анемия или комбинация от анемия с левкопения, акумулация на хомоцистеин и метилмалонова киселина. Допълнително е възможно установяване на редуцирани нива на метионин, докато серумните нива на кобаламин са в нормални граници.

Диагнозата на дефицит на транскобаламин II се потвърждава с радиоимунологичен тест, който отчита липсата на транскобаламин II (при класическата форма) или с тест, при който се доказва неспособността на култивирани фибробласти да синтезират транскобаламин. Пренатална диагностика на състоянието може да бъде осъществена при генетичен скрининг на TCN2.

Диференциалната диагноза включва различаване на състоянието от пернициозна анемия и някои други вродени нарушения в усвояването на кобаламин и неговата абсорбция и метаболизъм.

Лечение и прогноза

Състоянието е тежко, животозастрашаващо и с бърза прогресия, като лечението цели ранно повлияване на дефицита на транскобаламин II, за да се предотврати появата на усложнения, неврологични увреждания и имунен дефицит. Навременното лечение води до обратно развитие на симптоматиката.

Прилага се парентерално витамин В12 под формата на хидроксикобаламин в адекватни дози за поддържане на високи серумни концентрации на кобаламин. Пероралното лечение, както и лечението с цианкобаламин вместо с хидроксикобаламин често води до незадоволителни резултати, поради което не се препоръчва.

Лечение с интрамускулни инжекции хидроксикобаламин поне веднъж седмично с проследяване нивата на съответните параметри и признаци за прогресия на болестта обикновено води до постигане на желаните резултати. При необходимост допълнително лечение се провежда с антибиотици и имуностимулатори.

Ранно стартиралото лечение е с висока ефективност по отношение на клиничните и хематологични прояви на състоянието, като значително намалява рисковете от развитие на тежък имунен дефицит с хипогамаглобулинемия и неврологични усложнения с атаксия, когнитивен дефицит и други увреждания.

Изображения: freepik.com