Пикочен мехур МКБ D41.4

     Първичните функционални нарушения на долните пикочни пътища се срещат сравнително често, особено в детска възраст. При тях липсват лезии на гръбначномозъчните нерви от поясно-кръстцовия отдел (лумбо-сакралния) и затова е прието да се означава като дисфункционален пикочен мехур. Етиологията им е свързана с нарушения в терминалната периферия на вегетативната нервна система, осигуряваща функционалната активност на пикочния мехур, уретралните сфинктери и уретрата.
Според координираността между релаксацията на сфинктерите и контракцията на детрузора по време на микция (уриниране), нарушенията биват:

- синергични

- диссинергични

Според контрактилната способностна детрузора биват:

- от хиперрефлекторен тип

- от хипорефлекторен тип

ДЕТРУЗОР СФИНКТЕР ДИССИНЕРГИЯ ОТ ХИПЕРРЕФЛЕКТОРЕН ТИП

Представлява често срещано функционално нарушение. при него пикочния мехур проявява повишена активност и по време на уриниране липсва адекватна сфинктерна релаксация.

КЛИНИКА:

Болните имат чести позиви за уриниране. Често докато стигнат до тоалетната са изпуснали малко урина. Бактериурията е почти винаги съпътстващ симптом.

ДЕТРУЗОР -СФИНКТЕР ОТ ХИПОРЕФЛЕКТОРЕН ТИП

Характеризира се с увеличен мехурен обем, недостатъчна детрузорна контракция по време на уриниране и сфинктерна диссинергия (несъответствие). Има остатъчна урина в мехура. Това нарушение се съпътсва с бактерии в урината.

КЛИНИКА:

Болните уринират трудно, с напъване, като след уринирането остава чувство за непълно изпразване на пикочния мехур.

ДЕТРУЗОРНА ХИПЕРРЕФЛЕКСИЯ (МЕХУРНО БЕЗПОКОЙСТВО)

Развива се, когато сфинктерите са синергични (работят съгласувано) и нормотонични. Характеризира се с намален мехурен обем и клинични белези на дневно незадържане на урината.

ДЕТРУЗОРНА ХИПОРЕФЛЕКСИЯ

Болните са с голям пикочен мехур и уринират рядко с различно количество остатъчна урина в пикочния мехур след уриниране. Много от тези пациенти не получават позиви за уриниране, поради подтисната проприоцептивна сетивност. Диагнозата се поставя по повод на случайно открити, лекувани и повтарящи се уринарни инфекции.

НЕДОСТАТЪЧНИ СФИНКТЕРИ

Основният клиничен белег е дневното незадържане на урина и то при физическо натоварване, смях, кашлица, тичане и др. Характерно е, че при напълване на мехура, най-малкото напрягане на коремната преса води до спонтанно изпускване по малка нужда (на урина през уретрата).

ЛЕЧЕНИЕ:

Използват се лекарствени препарати, които повлияват функционалната активност на пикочните пътища, като се прилагат стимулиращи и подтискащи фунционална активност средства. Могат да се използват простагландини, с периферен механизъм на действие, които влияят върху горните пикочни пътища като стимулират функционалната активност на ниво детрузор и сфинктер. Адреномиметици (ефедрин) имат централен и периферен механизъм и подтискат функционалната активност на детрузора и стимулират сфинктера. Използването на холиномиметици (неостигмин, синтостигмин) стимулират детрузора и имат периферен и централен ефект.