Други пикочни органи МКБ D30.7

Към други органи на отделителната система се отнасят парауретралните жлези.

Парауретралните жлези са орган от отделителната система, разположени парауретралното пространство (около уретрата), като се наричат още жлези на Skene. Те са хомологни (сходни) на простатната жлеза.

Ембриологично се развиват от урогениталния синус, като се образуват се по време на третия месец от ембрионалното развитие.

Представят се като малки жлези, облицовани със секретиращ епител. Разполагат се в ламина проприя (lamina propria) на долната трета на женската уретра.

Доброкачествени новообразувания на парауретралните жлези, описани в статията, включват:

• кисти на жлезите на Skene
• аденофибром

Киста на жлезите на Skene

Проявява като маса в областта на дисталната уретра, съпътствана от диспареуния (болезнен полов акт), дизурия (разстройство в уринирането, изразяващо се със затруднено изпразване на пикочния мехур), а също са описани и случаи със задържане на урина.
При някои пациенти кистите могат да са асимптоматични (не създават физически дискомфорт).

По време на физикалното изследване се открива еритематозна (зачервена), флуктуираща маса, която е в близост до уретралния отвор.

Повечето кисти са с размери от 1-2 см, но са описани и случаи със 7 сантиметрови кисти. При физикално изследване е добре да се търсят много малки кисти, чийто симптом може да е само диспаренурията.
Възможно е в кистата да се образува абсцес, който се придружава от отделянето на гнойни материи. При здрави пациенти натискът върху жлезите не предизвиква отделянето на секрет в уретрата, но при възпаление това се случва.

Необходима е пълна урологична оценка, за да се разграничи кистата на жлезата от други патологични (болестни) промени, като например уретрален дивертикул, извънматочно уретероцеле и парауретрални тумори.

Инжектирането на кистата с контрастен материал е предложено като метод за демонстриране на липса на комуникация между кистата и уретралния канал.

Злокачествените заболявания на жлезата на Skene са редки, но са съобщени и такива случаи.

Лечението на периуретралните кисти включва тънкоиглена аспирация, частично изрязване и аблация. Пълното изрязване на жлезите се предприема, когато е насложена вторична бактериална инфекция.

Изображение: www.urologyannals.com

Аденофибром

Аденофибромът представлява доброкачествен тумор, развиващ се в резултат на атипична пролиферация на жлезист епител и околните му влакнести структури.

Повечето случаи на аденофиброми са съобщени в яйчниците и млечната жлеза, като описани случаи на тумор в ендометриума на матката, маточната шийка и тестиса.

Аденофибромът на жлезите на Skene клинично се проявява като зачервена маса в областта на уретрата, съпътства се от болка по време на коитус (полов акт).

Макроскопски (на външен вид) туморът представялва червеникавокафява маса с елипсовидна форма, покрита от бледокафява лигавица.

Изображение: www.researchgate.net

При наличие на парауретрална маса в диференциално-диагностичен план влизат уретрален карункул, киста на жлезите на Skene, абсцес и злокачествени заболявания.

Лечението на това заболяване е изцяло хирургично.

Заглавно изображение: www.freepik.com