Кожа на окосмената част на главата и шията МКБ D23.4

ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ ТУМОРИ НА ШИЯТА И НА ОКОСМЕНАТА ЧАСТ НА ГЛАВАТА

ХАРАКТЕРИСТИКА:

Характерно за тях е бавната им еволюция. Туморите са обикновено добре ограничени, подвижни и неболезнени. Диагнозата се поставя въз основа на обективното изследване, пункционната биопсия и при необходимост някои допълнителни изследвания - ехография, рентгенография. Меродавен е резултатът от трайния хистологичен препарат.
Тези доброкачествени тумори се срещат в областта на шията и окосмената част на главата.

1. Липом - той представлява доброкачествено разрастване на мастната тъкан. Особена форма е болестта на Маделунф, при която мастната тъкан разраства дифузно и прониква между мускулите на шията.

2. Фибром - това е добре ограничен тумор от зряла съединителна тъкан. Разполага се странично на шията. Често е разположен на краче.

3. Невром и неврофибром - произхождат най-често от раменния плексус (нервно сплетение) или блуждаещия нерв. Срещат се като единични или множествени тумори - фибром на Ранке, неврофиброматоза на Реклинхаузен. Представляват добре ограничени плътни тумори. При притискане могат да се появят стрелкащи болки по хода на нервите, от които произхождат.

4. Параганглиом - произхождат от телцето на сънната артерия. Характерно за тумора е подвижността му само в хоризонтална посока. Клиничните му прояви са редки. Сравнително често се превръща в злокачествен тумор.

5. Лимфангиом - вродено или придобито разширение на лимфните съдове. Биват кистозни и кавернозни. Характерен диагностичен белег е меко-еластичната им консистенция и прозирането на течност със синкав отенък под кожата. Те могат да проникнат в мускулите и съединителнотъканните пространства, като достигат големи размери. Често се инфектират.

6. Хемангиом - представлява съдова аномалия, с новообразуване на съдове. Диагностира се лесно по характерното червено оцветяване, има меко-еластична консистенция, при притискане побледнява. Обикновено се локализира отпред на шията. Хемангиомите биват прости и кавернозни, капсулирани и дифузни. Последните проникват в околните тъкани и могат да увеличат размерите си. Те не се израждат злокачествено, но често се усложняват от прибавена инфекция, некрози и кръвоизливи.

ЛЕЧЕНИЕ:

То е хирургично - цялостно отстраняване на тумора, заедно с капсулата. Консервативното лечение се прилага при необходимост, когато не могат да се отстранят оперативно. Използват се различни начини:
- впръскване на коагулиращи средства
- електрокоагулация и криотерапия
- имплантиране на радиоактивни средства.