Мезотелиална тъкан на плеврата МКБ D19.0

Плевралният мезотелиом е относително рядък тумор, произлизащ от мезотелните плеврални листове. Срещат се локални и дифузни форми. Последните са локално агресивни тумори с късно метастазиране. Лечението на мезотелиома се диктува обикновено от клиничния стадий на болестта и биологията на тумора.

Дифузните мезотелиоми са винаги малигнени и са свързани с наличието на азбестова експозиция. Други рискови фактори включват радиационна експозиция и излагане на други естествени или синтетични фибри, които се поемат от пулмоналните лимфни съдове или преминават директно в паренхима. Пушенето не е рисков фактор.

Локализираните мезотелиоми са добре ограничени инкапсулирани тумори, не са свързани с азбестова експозиция и биват доброкачествени и злоакчествени.

Клинична картина: Най-често заболяването протича асимптомно и се открива случайно при случаен рентгенов преглед. Симпотматичните мезотелиоми се характеризират с кашлица, болка в гърдите и депресия. Рядко се наблюдава хипогликемия, дължаща се на секреция инсулиноподобни пептиди.

Диагноза: Особено важно за диагнозата е рентгеновото изследване при условия на изкуствен пневмоторакс. Особено големи диагностични възможности има торакоскопията, при която може да се вземе и материал за хистологично изследване.

Лечение: Тотална резекция, ако е възможна. Преживяемостта зависи от радикалността на резекцията. Ако туморът е метастатичен, операцията е безрезултатна. Отдалечените резултати са трудно предсказуеми.