Плазмоцитом, екстрамедуларен МКБ C90.2

При плазмоцитом, екстрамедуларен, е налице злокачествено новообразувание на плазмените клетки. При това състояние костния мозък не е засегнат от процеса.

Най-често се ангажират орофаринкса, назофаринкса, синусите, ларинкса. Възможно е засягане на стомашно-чревния тракт, централната нервна система, лимфните възли, кожата, пикочния мехур.

Съставлява приблизително 3 % от всички неоплазми на плазмените клетки. Проявява се във възрастта след 50 години и засяга по-често мъжкия пол.

Не са известни етиологичните причини за развитието на този тумор, но като рискови фактори се предполагат генетичната предиспозиция, излагането на вредни промишлени отрови, някои вирусни инфекции.

Клиничната картина включва проява на някои от следните симптоми:

• общи прояви: главоболие, диспнея
• назални увреждания: секреция от носа, епистаксис, назална обструкция
• промени в гърлото: болки в гърлото, дрезгав глас, дисфония
• стомашно-чревни промени: дисфагия, болка в епигастриума, редукция на теглото
• хематологични промени: анемия

Диагнозата на това заболяване се поставя след провеждане на редица клинико-лабораторни и инструментални изследвания. Анамнезата и физикалният преглед, в съчетание с лабораторните данни, насочват към неоплазия на лимфната система.

Диагностичните критерии са следните:

• тъканна биопсия, с характерни хистологични промени
• инфилтрация на костния мозък от плазмени клетки, не повече от 5 %
• липса на остеолитични костни лезии или засягане на други тъкани
• липса на хиперкалциемия
• ниска концентрация на серумните М-протеини

Лечението при пациенти с плазмоцитом, екстрамедуларен, е комплексно и включва лъчелечение и химиотерапия. В зависимост от размера на лезията се прилагат различни дози и схеми на терапия.

При възможност за пълно отстраняване на лезията, се прилага и хирургично лечение.

Прогнозата при отделните пациенти варира и зависи от размерите и локализацията на лезията, терапевтичните възможности и общото здравословно състояние на пациента.