Млечна жлеза, неуточнена част МКБ C50.9

Ракът на гърдата представлява злокачествен тумор, произхождащ от жлезата тъкан млечната жлеза. Туморите възникват най-често от клетките постилащи вътрешната повърхност на млечните канали (дуктуси) или делчета (лобули). Раковите новообразувания, произхождащи от дукталната система са известни като дуктални карциноми, докато тези с произход от лобули са известни като лобуларни карциноми.

В световен мащаб, ракът на гърдата съставлява 22,9% от всички злокачествени новообразувания (с изключение на немеланомните малигнени тумори на кожата) при жените. През 2008 г., смъртните случаи от рак на гърдата възлизат на 458 503 (13.7% от смъртните случаи при жени в резултат на малигнени заболявания). При жените заболяването е над 100 пъти по-често, отколкото при мъже.

Етиологията на злокачествено новообразувание на млечна жлеза, неуточнена част остава неизвестна. Редица епидемиологични проучвания установяват множество рискови фактори при рака на гърдата. Основните рискови фактори са женски пол, близки родственици по майчина линия с рак на млечна жлеза (РМЖ), напреднала възраст (80% от заболелите са над 40 години), ранно менархе (първа редовна менструация преди 12 години), късно настъпване на менопауза (след 53 години), генетични фактори (специфични гени - BRCAL, BRCA2), доброкачествени изменения на жлезата с потенциал за малигнена дегенерация. Други потенциални рискови фактори са първа бременност над 30, нераждали жени след 35 години, хормонална терапия след настъпване на менопауза, дългогодишен прием на някои медикаменти (хормонални препарати, резерпин), затлъстяване, честа злоупотреба с алкохол, тютюнопушенето и др.

Основните патологоанатомични форми на РМЖ са инвазивния дуктален и лобуларен карцином. Инвазивният (инфилтративен) дуктален карцином е най-често диагностицираната форма. В 8 от 10 случаи на инвазивни тумори на гърдата се касае за инфилтративни дуктални карциноми. Голяма част от хистологичните варианти на карциномите са разновидности на дукталния карцином - тубуларен, скирозен, папиларен, медуларен, колоиден и др. Метастазира чрез лимфната и кръвоносна система. Инфилтративният лобуларен карцином съставлява под 15 % от диагностицираните инвазивни тумори на гърдата. При този карцином вероятността за мултифокална локализация е по-голяма. Подобно на дукталния карцином, лобуларен карцином се метастазира по лимфогенен и по хематогенен път.

Клиничната картина на рака на млечна жлеза се определя предимно от стадия на заболяването. В ранния стадий, когато туморът е с малки размери, субективни оплаквания и обективна находка често липсва. Първият най-чест симптом е появата на твърдо образувание в едната гърда или уплътнение на жлезната тъкан, което персистира след менструация. Появата на "бучка" в съответната гърда е най-честия повод за посещение в лекарския кабинет. Други симптоми на рак на млечната жлеза са промяна на кожата над тумора (удебеляване, вдлъбване, зачервяване, оток), промяна във формата и големината на ангажираната от туморния процес жлеза, увеличени регионални лимфни възли, кожа тип "портокалова кора", инверсия на зърното, поява на екземоподобна лезия в областта на зърното и ареолата, изтичане на секрет от зърното, разязвяване на кожата над тумора и др.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на млечна жлеза, неуточнена част налага провеждането на комплекс от диагностични мероприятия, целящи определянето на туморната локализация, стадия на злокачествения процес, хистологичния вариант и оптималния терапевтичен подход. Мамографията (рентгенологично изследване на млечна жлеза) е един от основните методи за диагноза и скрининг на РМЖ. Допълнителни образни методи са ехография, КАТ, ЯМР, ПЕТ. Посредством различни биопсични техники (иглена, инцизионна или ексцизионна биопсия) се получава тъканен материал от суспектната туморна формация, който се микроскопира. Окончателна диагноза се поставя посредством хистологичното изследване на биопсата.

Основните терапевтични подходи при лечението на рака на млечна жлеза, неуточнена част са хирургично, лъчелечение, химиотерапия, хормонална терапия. Терапията се определят основно от стадия на туморния процес, хистологичния вариант на карцинома, възрастта на пациента и наличието на придружаващи заболявания. В I и IIA се извършват органосъхраняващи оперативни интервенции, последвани от адювантна лъче- и химиотерапия по съответни оказания. В по-напреднали стадии (IIB и III) се извършват различни по обем хирургични интервенции, които се предхождат или последват от системна химиотерапия (неоадювантна и адювантна химиотерапия) и лъчелечение. В късния стадий (IV) не е показано хирургично лечение. Терапията включва химиотерапия с или без лъчетерапия и палиативни грижи (облекчаване на симптомите).

Прогнозата за 5-годишна преживяемост при пациенти с рак на млечна жлеза се различава значително в зависимост от хистологичния вариант на тумора, стадия, приложеното лечение и състоянието на здравната система в отделните страни. В икономически развитите държави, с добре развита здравна система, преживяемостта е висока. В Англия 85% от жените с диагностициран с РМЖ преживяват най-малко 5 години. В развиващите се страни процентът е по-нисък.