Последици от лепра МКБ B92

Лепрата, наричана още проказа, е хронично инфекциозно заболяване, с прчинител Mycobacterium leprae.

Отрита и описана за първи път от G. Hansen, затова се нарича и болест на Hansen.

Лепрозният бактерий е морфологично сходен с туберкулозния, като се разполага вътреклетъчно, на групи и е положителен при оцветяване по Грам.

Изключително важно епидемиологично значение имат неговата висока резистентност и запазване на жизнеспособността в продължение на години в трупове на хора и в условията на външната среда.

От лепра боледува само човекът, като заразяването се осъществява посредством пряк контакт, по-рядко по въздушно-капков път.

Инкубационният период е изключително дълъг и може да продължи десетки години, като през това време бактерията се разпространява по кръвен и лимфен път в организма на човек.

Лепрата е повсеместно разпространена, с особено висока честота в Ангола, Бангладеш, Бразилия, Индия, Китай, Нигерия, Индонезия.

Заболяването има изключително високо социално значение, поради особеностите в своята клинична картина и протичане.

Подробности може да прочетете на:

• Проказа [болест на Hansen]

Честият фатален изход се дължи на късните последици от лепра, които се развиват при почти всички пациенти.

Различават се основно две отделни клинични форми, в зависимост от имунитета на заразения. При пациенти със силен клетъчен имунен отговор спрямо причинителя се развива така наречената туберкулоидна форма, при която се наблюдава полиневрит, макулоекзантем и понижение на чувствителността.

При слаб или липсващ имунен отговор спрямо причинителя се развива кожна или лепроматозна форма, която протича с инфилтрации и улцерации по лицето и крайниците.

Поразените участъци губят своята чувствителност и некротизират, при което може да настъпи спонтанна ампутация на отделни пръсти или цели крайници. Некротичният процес може да ангажира и вътрешните органи, което обикновено завършва фатално.

И при двете форми е налице увреждане на кожата и на периферните нерви. Увреждането на някои групи нерви води до характерни увреждания, като например засягането на улнарния нерв води до характерен вид на ръката, наричан "ръка тип граблива птица". Често се засягат задната тибиална група и общата перонеална група.

В световен мащаб, лепрата е една от най-честите причини за развитие на осакатяване.

При проникване на бактериите през носната лигавица е възможно да настъпи разрушаване на носния хрущял.

Заболяването може да се раздели на четири типа:

• Неопределен тип, Lepra indeterminata, е форма на заболяването, която може да премине в някои от останалите форми или спонтанно да оздравее без никакви последици.

• Туберкулоиден тип, Lepra tuberculoides, налице са плоските папули, които се развиват по кожата и впоследствие се наблюдава ахромия и атрофия на кожата. В напредналите стадии атрофират потните жлези и космените фоликули. Очните увреждания са резултат от засягане на n. opticus.

• Лепроматозен тип, Lepra lepromatosa, при тази форма се развиват лепроми по кожата, които некротизират като се образуват язви без тенденция за оздравяване. Впоследствие по лигавицата на носа и устата също се образуват лепроми, които при разпад разрушават мекото небце, хрущялите на носа и ларинкса. Поради засягане на периферните нерви, се развиват двигателни нарушения и контрактури на пръстите и атрофия на мускулите на лицето, китките и ходилата. Прогнозата на тази форма е особено неблагоприятна.

• Междинен тип, Lepra borderline, при нея се намират последователно прояви на останалите три вида лепра.

Късните последици от лепра са изключително сериозни и могат да се обобщят като:

• деформиращи и обезобразяващи рани по кожата
• парези и парализи
• загуба на сетивност, хипестезия
• спонтанна ампутация на пръсти или крайници
• постоянна мускулна слабост
• глаукома и слепота
• алопеция

Те са резултат от особеностите в клиничното протичане на отделните форми на болестта и в различна степен се проявяват при почти всички пациенти.

Поради сериозния характер на последствията от проказа, е от първостепенна важност адекватното лечение на болните, което води до ограничаване на уврежданията.

Все още няма създадена ваксина срещу лепрозния причинител и най-важните профилактични мерки се състоят в избягване на близък контакт с болни и нелекувани хора.