Въшкова възвратна треска МКБ A68.0

Въшкова възвратна треска е остро инфекциозно заболяване, пренасяно от въшки, антропоноза, протичаща с токсиинфекциозен и краниофарингеален синдром, хепато- и спленомегалия, жълтеница, хеморагични прояви, като се редуват трескави с апиретични периоди.

Заболяването се причинява от Borrelia recurrentis - спираловидна, Грам-отрицателна нишка, неустойчива на външни влияния. Отделя ендотоксин. Култивира се трудно на хранителни среди, по-успешно - на кокоши ембриони.

Източник на инфекцията е само болният човек, а преносител - дрешната и главовата въшка. Въшките се заразяват при смучене на кръв от болния и стават заразни 5-6 дни след това, когато патогенът се натрупва в огромно количество в хемолимфата им. Инфектирането настъпва при смачкване на заразени въшки и втриване на хемолимфата им в кожата при разчесване.

Заболяването се среща в страни с ниска санитарна култура, при природни бедствия, войни и др., когато има масова въшливост. Понастоящем се среща в някои страни на Африка, Азия и Латинска Америка. У нас не се наблюдава.

Входна врата на инфекцията е кожата, рядко лигавиците. От там патогените проникват в ретикуло-ендотелната система, където се размножават по време на инкубационния период. Началото на заболяването се свързва с масово нахлуване на борелии в кръвообращението, разграждането им и освобождаване на ендотоксин. След няколко дни се образуват антитела, които се свързват с патогените в кръвта и образуваните конгломерати и с участие на тромбоцитите се лизират в капилярите и трескавият пристъп свършва. Останалите жизнеспособни микроорганизми извън кръвообращението се размножават, допуска се, че придобиват и нови антигенни качества и процесът се повтаря, докато се развие пълноценен имунитет и настъпи оздравяване. Увреждането на нервната система, съдовете и паренхимните органи се дължи най-вече на отделения при разграждането на борелиите ендотоксин.

Инкубационният период на възвратната треска, предизвикана от Borrelia recurrentis е от 3 до 14, най-често 7-8 дни.

Началото е остро, внезапно, с втрисане и бързо повишение на температурата до 39-40 градуса. Възниква и мъчително главоболие, безсъние, ставни и мускулни болки, болки по хода на нервните стволове, безапетитие, гадене, понякога и повръщане или диария. Особено силни са мускулните болки в прасците и кръста.

При физикален преглед се установява:

• добре изразен краниофарингеален синдром
• увеличение на черния дроб и особено на слезката, които са палпаторно болезнени, сух, обложен (порцеланов) език
• тахикардия, хипотония, глухи сърдечни тонове
• обриви - скарлатинозен, морбилозен, петехиален

Към 3-4 ден състоянието на болните се влошава. Диурезата им намалява, често се появява иктер (хемолитичен или хепатален). Наблюдава се хеморагична диетеза с епистаксис, хематемеза, хемоптое и кръвоизливи по кожата. Могат да се развият симптоми на токсиинфекциозен шок. Част от болните изпадат в тифозно състояние с опасност от летален изход.

Към 7-8 ден температурата бързо спада с обилни изпотявания и хипотония. Общото състояние бързо се подобрява, черният дроб и слезката се прибират, възстановява се апетитът. След това в интервал от 7 до 14 дни и повече могат да се появят още 4-5 пристъпа, като всеки следващ пристъп е по-краткотраен, температурната реакция - по-слаба, а интервалът между пристъпите - по-продължителен.

Различават се лека, средно тежка, тежка и фулминантна клинична форма. Описани са и атипични форми - изтрити (фрусни) и тежки септични форми (билиозен тифоид).

Билиозният тифоид се развива обикновено през втория температурен период, когато се появяват и септични или септикопиемични симптоми. Счита се, че се дължи на прибавена салмонелна инфекция.

Диагнозата въшкова възвратна треска се поставя въз основа на симптомите и лабораторните данни, а се потвърждава чрез откриване на причинителя в кръвна намаска или в дебела капка кръв. Могат да се използват и серологични тестове.

Диференциална диагноза се извършва с рикетсиози, хеморагични трески, лептоспирози, коремен тиф, бруцелоза, орнитоза, малария и др. Най-трудно е разграничаването от лептоспирози, които могат да показват напълно еднакви клинични и лабораторни данни. От значение са епидемиологичните данни и резултатите от серологичните изследвания.

Лечението се провежда с пеницилин, тетрациклин, хлорамфеникол, цефалоспорини в обикновени дозировки. Курсът на лечение е 7 до 10 дни. При необходимост се назначава патогенетично лечение и симптоматични средства.

Прогнозата на въшковата възвратна треска е благоприятна, особено при своевременно и адекватно лечение. Леталитетът достига до 1%, а в миналото е бил до 70% и повече.

Профилактиката се състои в наблюдение и термометриране на контактните. При въшливост - спешно обработване на огнището за пълно унищожение на въшките и гнидите.