Кожна инфекция, предизвикана от Mycobacterium МКБ A31.1

Кожна инфекция, предизвикана от Mycobacterium, известна още като язва на Бурули (Buruli), е тежко хронично заболяване на кожата и меките тъкани.

Касае се за инфекция, предизвикана от Mycobacterium ulcerans и Mycobacterium marinum.

M.ulceras проявява афинитет към мастната тъкан, има цитотоксичен и имуносупресивен ефект и допринася за развитието на некротични процеси. Mucobacterium ulcerans произвежда токсин - муколактон, което обяснява дълбочината на язвите. Инфекцията може да доведе до постепенно обезобразяване.

Язвата на Buruli се среща най-често в страни с умерен и субтропичен климат - Африка, Северна и Южна Америка и западната част на Тихия океан. Обикновено засяга деца под 15 годишна възраст. Около 80% от новорегистриралите случаи могат да бъдат успешно лекувани с комбинация от антибиотици.

Кожната инфекция, предизвикана от Mycobacterium ulceras се среща най-често в райони в близост до езера, реки и блата. Заболяването е антропозооноза, тъй като освен хората от него боледуват и животни.

Все още механизмът на предаване на заразата е неуточнен, но се счита, че за разпространението играят роля и преносители като комари.

Язвата на Buruli започва като безболезнен тумор, с поява на големи плаки, или с дифузно подуване на краката, ръцете и лицето. Много типичен симптом на язвата е по-изразената пигментация на кожата в областта на инфилтрацията, която има синкав оттенък. В началните фази на развитие на лезията пациентите имат чувство на напрежение в засегнатата област. При липса на лечение или дори при провеждане на такова се формира язва. Тя е дълбока, с неравни ръбове и тежки зловонни некротични огнища. Засягането на регионалните лимфни възли е рядко. Понякога костта може също да се засегне и да бъде значително увредена.

Има два начина да бъдат класифицирани язвите. Първият метод определя клиничната форма на болестта: неязвена (възел, плака или оток) и септична язва. Вторият метод определя размера на лезиите.

Постепенно язвите обхващат периферията, като често имат миграционен характер. Понякога могат да се образуват дъщерни огнища - разрастването е както на ширина, така и на дълбочина. Зарастването отнема до около шест месеца.

Инфекция, предизвикана от Mycobacterium marinum обикновено се представя с множествени, рядко с единични кожни лезии.

Mycobacterium marinum е най-често причинител на опортюнистични инфекции при имунокомпрометирани хора. Заболелите докладват, че са плували или са се къпали в неохраняеми природни водни басейни.

Заболяването се предава чрез директен контакт със замърсени водоизточници. Смята се, че някои риби са резервоар на инфекцията и има професионален риск за рибари и работещи с риби и морски обитатели.

Кожните промени са под формата на нодули или папули или еритематозни плаки, които имат синкав цвят. Лезиите могат да бъдат болезнени или неболезнени, а често еволюират в други обривни единици. Най-често се локализират по коленете, лактите, пръстите на ръцете и краката. Инфекцията може да достигне до меките тъкани, до сухожилията и костите и така инфекциозното огнище се разширява.

Диагностиката се основава най-често на типичната клинична картина. Лабораторната диагностика на язвата на Buruli включва: директна микроскопия (след оцветяване с Ziehl - Neelsen), бактериологични и серологични методи. Материал за изследване се взима от некротична тъкан.

В диференциално диагностичен план трябва да се имат предвид:

• тропическа язва
• лайшманиоза
• кожна туберкулоза

Лечението на кожната инфекция, предизвикана от Mucobacterium е продължително и се провежда най-често с антибиотици - рифампицин, кларитромицин и др. Хирургични методи се използват за заличаване на белезите в напреднали стадии.

Специфична профилактика няма. Смята се, че БЦЖ ваксината е ефективна в около 30-40% от случаите.