Туберкулоза на белите дробове, потвърдена с неуточнени методи МКБ A15.3

Туберкулозата е инфекциозно заболяване, което засяга главно белите дробове, но може да порази и други органи.

Белодробната туберкулоза е заболяване с голям полиморфизъм от клинични и рентгенологични белези.

Не е достатъчно да се определи само диагнозата "туберкулоза на белите дробове", необходимо е да се даде качествена оценка на болестния процес, за да се определи неговата форма, разпространение и фаза на развитие.

Причинител на заболяването е Mycobacterium tuberculosis (M. tuberculosis).

Заразяването настъпва по въздушно-капков механизъм чрез отделяне на секрети от заразения човек при кихане и кашляне. Възникналата белодробна инфекция се нарича първична белодробна туберкулоза. Повечето хора се възстановяват без остатъчни явления. Инфекцията може да остане неактивна (спяща) в продължение на години. При някои хора, обаче се активира отново и може да засегне други органи, извън дихателната система - вторична туберкулоза.

Лицата, изложени на по-висок риск от развитие на активна белодробна туберкулоза включват:

• стари хора
• бебета
• хора с отслабена имунна система

Рисковите фактори са:

• контакт с болен от туберкулоза
• лоши социални и битови условия на живот
• непълноценно хранене
• алкохолизъм

Клиничната картина на туберкулоза на белите дробове, потвърдена с неуточнени методи протича със затруднено дишане, болки в гърдите, кашлица, кръвохрак, прекомерно изпотяване, особено през нощта, умора, треска, загуба на тегло.

Диагнозата се основава на редица диагностични методи - анамнеза, физикално изследване, рентгенография, компютърна томография, бронхоскопия, торакоцентеза, кръвни тестове, изследване на храчка, туберкулинов кожен тест и др.

Най-честите усложнения на белодробната туберкулоза са бринхиектазии, фиброза на белия дроб, пневмония, пневмоторакс, които могат да бъдат отдиференцирани помежду си чрез неуточнени методи.

Целта на лечението на белодробната туберкулоза е ликвидиране на инфекцията чрез противотуберкулозни средства - пиразинамид, стрептомицин, рифампицин, исониазид, етанбутол и други. Обикновено се прилага комбинация от няколко лекарства за период от 9 месеца до година и повече.