Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Туберкулоза Туберкулоза на дихателните органи, потвърдена бактериологично и хистологично Туберкулоза на белите дробове, потвърдена хистологично

Туберкулоза на белите дробове, потвърдена хистологично МКБ A15.2

Туберкулоза на белите дробове, потвърдена хистологично МКБ A15.2 - изображение

Белодробната туберкулоза е инфекциозно заболяване, което се причинява от Mycobacterium tuberculosis, има хроничен ход на протичане и сериозни последици върху дихателната система на човека.

Основен патоморфологичен субстрат на туберкулозното възпаление е туберкулумът (възел), който разрушава здравата тъкан на органа и образуват кухини (каверни). В кухините има изобилие от бактерии (100 милиона туберкулозни бактерии в кухина), които се излъчват при кашляне в околната среда и инвазират здрави хора.

Симптоматиката на туберкулозата е различна според стадия на заразяване, но основните оплаквания са свързани с интоксикационни симптоми: обща отпадналост, лесна умора, безапетитие, персистиращ субфебрилитет, нощни изпотявания, суха, дразнеща кашлица, която се засилва през нощта и е белег на напреднал възпалителен процес.

Туберкулоза на белите дробове, потвърдена хистологично визуализира алтеративни, ексудативни и продуктивни изменения, в зависимост от реактивността на организма и вирулентността на туберкулозните бактерии.

Във фазата на пролиферация се формира некротизиращият епителоидноклетъчен гранулом. Участват макрофаги - кръвни или тъканни, епителоидни клетки и гигантски многоядрени клетки тип Лангханс. Ядрото в тези гигантски клетки е разположено като дъга около централно гранулирана цитоплазма. Гигантски клетки се образуват при сливане на епителоидните клетки или при пролиферацията им. Епителоидните клетки се образуват от хистиоцитите и макрофагите. При формиране на гранулома участват и лимфоцити в различна степен на зрялост, плазматични клетки, сегментоядрени левкоцити. В гранулома се наблюдава типична централна казеозна некроза (обикновено за 2 - 4 седмици). Тя се дължи не толкова на исхемични промени, а предимно на директния цитотоксичен ефект на туберкулозните бактерии, на локалния ефект от освобождаване на цитокини, интерлевкини и туморнекротизиращ фактор (TNF) при нарастваща активност на макрофагите. Патоморфологично се откриват и неказеифициращи грануломи, които се различават от типичните туберкули по отсъствието на казеозен център. Това показва, че туберкулозният бактерий не е силно вирулентен и не предизвиква казеификация. В периферните отдели на гранулационния слой между епителоидните и лимфоидни клетки по-късно се появяват фибробласти. Около огнището на възпаление има и перифокална зона на неспецифична възпалителна реакция. При прогресиране на процеса се наблюдава увеличение на зоната на некроза и усилване на инфилтрацията от лимфоцити и сегментоядрени левкоцити, т.е. разширява се и зоната на перифокалното възпаление.

При прогресиращо развитие на някои форми на туберкулозното заболяване, отговорът към туберкулозните бактерии е ликвефикация на казеозната некроза.

Формирането на каверната става при разпадане на казеозните маси, разрушаване на стената на близкостоящ бронх и отделяне на казеозните маси, разрушаване на стената на близкостоящ бронх и отделяне на казеозните маси през бронха. Каверната обикновено е единична с размери 2 до 6 cм. Стената на каверната е от два слоя - остатък от отделените казеозно - некторични маси, специфична гранулационна тъкан, съдържащи епителоидни клетки, лимфоцити и гигантски клетки. Туберкулозната гранулационна тъкан от стената на каверната обхваща и повърхностният слой на дрениращия бронх. Затова нерядко кавернозната туберкулоза се съпътства с ендобронхит, препятстващ оздравяването й. Ендобронхитът може да стане причина за раздуване на каверната, което се наблюдава при нарушение проходимостта на бронха по вентилен тип. Попадналият въздух в каверната не излиза обратно, с което се увеличава размера й, значително превишаващ деструкцията.

При оздравителните процеси става очистване от казеозно-некротичните маси, кухината намалява за сметка на разрастване на гранулационната тъкан и фиброзата. На мястото на каверната може да се образува линеен или звездовиден ръбец. Наред с това става очистване на казеозните маси от дрениращия бронх и пролиферация на бронхиалния епител, който може да премине от устието на бронха във вътрешната повърхност на каверната. Просветът на дрениращия бронх може да облитерира и да се образува туберкулум тип блокирана или запълнена каверна. Наблюдават се и бронхиектазии.

При оздравяване казеозната некроза се уплътнява, обезводнява, отлагат се калциеви соли. В гранулационната тъкан се увеличава количеството на фибробластите, появяват се фиброцити и колагенни влакна, които формират фиброзна капсула около туберкулозното огнище.

Хистологичната диагноза на белодробната туберкулоза е много високо специфично изследване, въпреки това то трябва да се съчетае с микробиологични изследвания, които да открият туберкулозни бактерии.

Това се отнася и за усложненията на белодробната туберкулоза: туберкулозни бронхиектазии, туберкулозна фиброза на белия дроб, туберкулозна пневмония, туберкулозен пневмоторакс. 

3.2, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО