Следродилна прееклампсия

› Въведение

› Какво представлява следродилна прееклампсия?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми при постпартална прееклампсия

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Рядко, но много сериозно усложнения след раждане е развитието на следродилна прееклампсия (постпартална прееклампсия), характеризираща се с високо кръвно налягане и протеинурия (наличие на белтък в урната). Причините не са напълно изяснени, като изложени на по-висок риск са жени с прееклампсия през бременността, затлъстяване, многоплодна бременност и други фактори. Основните симптоми включват хипертония, протеинурия, главоболие, зрителни нарушения, оток и висок риск от възникване на различни тежки усложнения с дългосрочни последици. Основните мерки при лечение са насочени към овладяване на повишеното кръвно налягане и стабилизиране на състоянието.

При следродилна прееклампсия е налице повишено кръвно налягане, протеинурия в комбинация с някои системни оплаквания, като главоболие, болки в корема, подуване на крайниците и други. Необходими са своевременни мерки за корекция на кръвното налягане с цел превенция на тежки усложнения и полиорганни увреждания.

Какво представлява следродилна прееклампсия?

Следродилната прееклампсия представлява състояние на хипертония (високо кръвно налягане), развиващо се в първите часове или дни след раждането. Най-често се развива в първите 48 часа след раждане, но може да се развие до шест седмици след раждането.

Следродилната прееклампсия наподобява прееклампсията по време на бременност и също крие риск от сериозни усложнения, дори при жени, които не са страдали от еклампсия и прееклампсия по време на бременността.

Основните белези на следродилната прееклампсия включват кръвно налягане по-високо или равно на 140/90 mmHg до шест седмици след раждане, установяване на протеинурия (високи нива на белтък в урината) и някои характерни оплаквания.

Среща се много рядко в клиничната практика, но изисква особено внимание във връзка с многобройните и изключително сериозни здравни последици, асоциирани със състоянието.

Причини и рискови фактори

Причините за развитието на следродилна прееклампсия често остават непълно изяснени, като се предполага въздействието на комплексни фактори и механизми.

Основните причини и рискови фактори, асоциирани с развитието на постпартална прееклампсия включват:

• причини за следродилна прееклампсия: макар точният механизъм за възникване да не е ясен, се предполагат наличието на съдови и ендотелни увреждания, имунологични фактори, активиране на коагулационната каскада, хиперреактивност на съдовата стена, хемодинамични промени и други
• рискови фактори за следродилна прееклампсия: изложени на по-висок риск са жени с анамнеза за прееклампсия през бременността, подлежаща хипертония или бъбречни увреждания, затлъстяване, диабет, възраст над 35 години. По-висок риск се описва при използване на асистирани техники за репродукция, при раждане след термин, при наличие на усложнения по време на бременността (отлепване на плацентата, плацента превия), усложнения по време на раждане и други

Тъй като много трудно може да се прецени кои жени са изложени на по-висок риск от следродилна депресия, е важно жените да се наблюдават активно след раждане, да се следят нивата на кръвното налягане и да се назначат профилактични лабораторни изследвания на кръв и урина.

Симптоми при постпартална прееклампсия

Клиничното протичане при следродилна прееклампсия е характерно, макар и не много добре проявени в началото. При всяка жена е възможна съвкупност от различни допълнителни оплаквания, съпътстващи повишеното кръвно налягане, което може да затрудни диагнозата в някои случаи.

Основните белези на състоянието включват:

• основни симптоми: основните признаци се проявява обикновено в първите 48 часа след раждане, но могат да възникнат до шест седмици след това и включват повишение на кръвното налягане около и над 140/90 mmHg в комбинация с протеинурия (може да се установи и в домашни условия с тест-лентички)
• допълнителни признаци: хипертонията може да се придружава от главоболие, което не се повлиява от стандартните обезболяващи, промени в зрението (замъглено зрение, поява на светкавици в зрителното поле), коремна болка, гадене, повръщане, подуване на долните крайници и/или лицето, поява на хиперрефлексия или потрепвания. Възможни са и промени в уринирането, тежка задръжка на течности и ограничено отделяне на урина
• усложнения: при някои жени състоянието може да се прояви с някои от своите усложнения, по-честите от които включват развитие на еклампсия (генерализирани гърчове), инсулт, остра сърдечна недостатъчност, увреждания на черния дроб, HELLP синдром (хемолиза, повишени чернодробни ензими, ниски нива на тромбоцитите), остра бъбречна недостатъчност и други

Ранната диагноза и своевременна терапия се асоциират със значимо подобряване на прогнозата и редукция на риска от сериозни усложнения и дългосрочни последици.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при следродилна прееклампсия изисква някои целенасочени изследвания, като с най-високо информативно значение са анамнестичните, клинични и лабораторни находки:

• данни от анамнезата: важно значение има информацията за общото състояние на жената, подлежащи известни заболявания, прием на лекарства, особености в протичането на бременността и раждането, време, минало от раждането, субективни оплаквания, данни за прееклампсия през бременността и други
• преглед: оценка на общото състояние, оглед на долните крайници и лицето за наличие на оточен синдром, измерване на теглото и задължително измерване на кръвното налягане. Хипертонията е задължителен критерий при следродилната прееклампсия и се характеризира с повишено систолично налягане над 140 mmHg и/или повишено диастолично налягане над 90 mmHg
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания и анализ на урина, като се следят пълна кръвна картина, чернодробни ензими, урея, креатинин, електролити, а от анализа на урина важно значение има установяването на протеинурия. При необходимост се назначават и други лабораторни изследвания

При нужда могат да се назначат и някои образни изследвания, включително ултразвукова диагностика, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, за подпомагане на диференциалната диагноза.

Диференциалната диагноза при постпартална прееклампсия налага разграничаване на състоянието от мигрена, хронична хипертония и свързаните с нея усложнения, заболявания на бъбреците и черния дроб, тромбоцитопенична пурпура и други.

Лечение

Терапевтичният подход при следродилна прееклампсия се определя строго индивидуално в оптимално кратки срокове с цел своевременно овладяване на хипертонията и превенция на асоциираните със състоянието усложнения.

Основните мерки в лечението на постпартална прееклампсия включват:

• лечение на високото кръвно налягане: за овладяване на високото кръвно налягане има различни терапевтични опции, като сред най-често използваните средства се включват някои бета-блокери (например лабеталол), някои калциеви антагонисти (например нифедипин), хидралазин, метилдопа и други, съобразно индивидуалните особености
• овладяване на усложненията: за лечение и профилактика на най-честото усложнение при прееклампсия в следродилния период, а именно развитието на еклампсия (генерализирани гърчове) се прилага магнезиев сулфат в подходяща доза при проследяване на дихателната честота, рефлексите, диурезата. При нужда може да се назначат подходящи антикоагуланти и/или антиагреганти и симптоматични средства
• проследяване и грижи: необходим е строг мониторинг на пациентите с регулярно измерване на кръвното налягане на всеки няколко часа, проследяване на 24-часовата диуреза, ежедневна оценка на неврологичния статус, проследяване на някои основни лабораторни показатели

Изключително важно е оказването на необходимата психологическа подкрепа на жените от близките и роднините, плавно преустановяване на приема на антихипертензивните средства под медицински контрол и оказване на помощ в грижите за новороденото. Кърменето в този период не е противопоказано, като има антихипертензивни средства, които са съвместими с лактацията и не крият риск за бебето.

Прогноза

Прогнозата при следродилна прееклампсия се определя строго индивидуално, като при ранно разпознаване на състоянието и предприемане на съответните адекватни и целенасочени мерки за лечение и превенция на усложненията, прогнозата е отлична.

При късна диагноза, развитие на усложнения, липса на ефект от приложените терапевтични средства е налице висок риск от тежки и дългосрочни усложнения.

Счита се, че в дългосрочен план жените са изложени на по-висок риск от хипертония, инсулт, метаболитен синдром, рецидив при следваща бременност. По тази причина се препоръчва регулярно проследяване, минимизиране на наличните рискови фактори, здравословен начин на живот, редовни прегледи при последващо забременяване.

Изображения: freepik.com