Синдром на Лериш

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Усложнения и прогноза

Синдром на Лериш е състояние, причинено от запушване на долната част на аортата и илиачните артерии, които кръвоснабдяват таза и краката. Обикновено заболяването се дължи на тежка атеросклероза. Абдоминалната аорта обикновено се разделя на общите илиачни артерии, които пренасят кръв към краката и таза. При синдром на Лериш тези съдове се стесняват или блокират, намалявайки кръвния поток.

Въведение

Синдром на Лериш, обикновено наричан още аортоилиачна оклузивна болест, е заболяване протичащо с атеросклероза, засягаща дисталната коремна аорта, илиачните артерии и феморопоплитеалните съдове.

Синдромът е описан за първи път през 1914 г., но доста години по-късно са наблюдавани и описани характерните симптоми и патофизиологията на заболяването. Степента и локализацията на атеросклеротичните оклузии спрямо тези артерии определят класификацията на заболяването. Обикновено заболяването се разделя на:

• Тип 1 - когато оклузията е ограничена до дисталната коремна аорта и общите илиачни артерии.
• Тип 2 - когато е засегната предимно дисталната коремна аорта с разпространение на заболяването към общите илиачни и външните илиачни артерии.
• Тип 3 - когато са засегнати аортоилиачния сегмент и феморопоплитеалните съдове.

Синдром на Лериш обикновено се представя с характерните за него симптоми, които включват триадата:

• Клаудикация
• Импотентност
• Липса на феморални пулсации

Честота и причини

10% от пациентите с периферно артериална заболяване може да са асимптоматични, така че точната разпространеност и честота на синдром на Лериш са неизвестни. Разпространението обаче се увеличава с възрастта и основно засяга индивиди от мъжки пол.

Синдром на Лериш се причинява от атеросклероза на съдовете. Рискови фактори за атеросклероза включват:

• Тютюнопушене
• Хиперлипидемия
• Хипертония
• Захарен диабет
• Хиперхомоцистеинемия

Други рискови фактори за заболяването включват възраст, пол, етническа принадлежност и фамилна анамнеза.

Патофизиология

Синдром на Лериш се появява вторично на атеросклеротично увреждане на артериалната стена, което води до два от три фактора, участващи в триадата на Вирхов:

• Ендотелно увреждане
• Тромбоза

След като настъпи ендотелно увреждане, последващата възпалителна реакция води до натрупване на липиди в гладкомускулните клетки и макрофагите, като в крайна сметка се образува плака в артериалния лумен. Аортоилиачните сегменти стават стенозирани в повече от 50% и полученият кислороден дълг по време на физическо натоварване причинява клаудикация. След като периферното артериално увреждане стане обширно, по-голямата част от мъжете се проявяват с импотентност и сексуална дисфункция, вторично намален кръвоток към пениса.

Симптоми

При пациентите със синдром на Лериш се наблюдава характерна триада от симптоми, която включва:

• Клаудикация на седалището и бедрата - представлява крампи в долните крайници и ханша, които се появяват основно при физическо натоварване.
• Липса или намален феморален пулс
• Еректилна дисфункция

Подробната анамнеза е от съществено значение за определяне на местоположението, тежестта и продължителността на симптомите. Въпреки че импотентност и сексуална дисфункция могат да се появят при повечето пациенти, отличителният белег на синдрома на Leriche е намален или липсващ феморален пулс.

Диагноза

Физическият преглед обикновено показва отслабени феморални пулсации и намален глезенно-брахиален индекс. Диагнозата може да се потвърди чрез цветно дуплексно сканиране. Ангиографията предоставя важна информация относно перфузията и проходимостта на дисталните артерии. Наличието на колатерални артерии в областта на таза и слабините е важно за поддържане на критичния кръвоток и жизнеспособността на долните крайници. Ангиографията обаче трябва да се използва само ако симптомите налагат хирургическа интервенция.

Лечение

Хирургичните възможности за лечение на синдрома на Лериш включват тромбоендартеректомия, аортобифеморален байпас и перкутанна транслуминална ангиопластика със или без стентиране.

Дългосрочната проходимост на оперираните съдове при аортобифеморален байпас е призната за по-добра от тромбоендартеректомията със или без стентиране при хирургично годни пациенти. Транслуминална ангиопластика и стентирането са интервенциите на избор при пациенти с множество съпътстващи заболявания, особено такива, водещи до намалена белодробна функция.

Допълнителното лечение включва спиране на тютюнопушенето, лечение на диабет, антитромбоцитна и статинова терапия, в допълнение към антихипертензивната терапия. Доказано е, че прилагането на програма за ходене подобрява способността за ходене с 50% - 200%.

Усложнения и прогноза

Основното усложнение при синдром на Лериш е опасността от исхемия на долните крайници. Други потенциални усложнения включват:

• Сърдечна недостатъчност
• Инфаркт на миокарда
• Гангрена на долните крайници

Без лечение прогнозата на синдром на Лериш е лоша. Въпреки това, със съвременната медицина и адекватно лечение резултатите са добри. В някои случаи с бавна прогресия или начало на синдрома на Лериш, колатерали могат да се развият като самокомпенсиращ се механизъм.

Изображения: freepik.com