Синдром на Зудек

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Усложнения и прогноза

Синдром на Зудек е рядка форма на заболяване, което се проявява с хронична болка, която обикновено засяга горен или долен крайник. Обикновено се развива след травма, операция, инсулт или инфаркт. Болката обикновено не зависи от тежестта на първоначалното нараняване. Това заболяване е рядко срещано и причината му не е ясно изяснена.

Въведение

Синдром на Зудек, наричан още невроваскуларна дистрофия или каузалгия, е рядка и тежка форма на невровъзпалително и дисавтономно разстройство, причиняващо хронична болка, невроваскуларни и невропатични симптоми.

Въпреки че може да варира значително, класическото му проявление се проявява, когато силна болка от физическа травма или невротропна вирусна инфекция надхвърли очакваното време за възстановяване и впоследствие може да се разпространи в незасегнати области.

Обикновено заболяването започва в единия крайник и се проявява с болка, подуване, ограничени движения или частична парализа и промени по кожата и костите. Първоначално може да засегне един крайник и след това да се разпространи по цялото тяло.

Честота и причини

Причината за комплексния регионален болков синдром (CRPS) не е напълно изяснена. Смята се, че се причинява от нараняване или разлика в периферната и централната нервна система. Синдром на Зудек обикновено възниква в резултат на травма или нараняване.

Заболяването основно се разделя на следните видове, които са с подобни признаци и симптоми, но с различна причина:

• Тип 1 - известен още като рефлексна симптоматикова дистрофия, този тип се появява след заболяване или нараняване, което не е увредило директно нервите в засегнатия крайник.
• Тип 2 - някога наричан каузалгия, този тип има симптоми, подобни на тези на тип 1.

Много случаи на синдром на Зудек се появяват след силна травма на ръката или крака. Това може да включва смачкване или фрактура. Други големи и леки травми като операция, инфаркт, инфекции и дори изкълчване на глезена, също могат да доведат до появата на този синдром.

Патофизиология

Не е добре изяснено защо тези наранявания водят до появата на синдром на Зудек. Не всеки, който има нараняване го развива. Това може да се дължи на нетипично взаимодействие между централната и периферната нервна система и различни възпалителни реакции.

Симптоми

Признаците и симптомите на синдром на Зудек включват:

• Непрекъсната пареща или пулсираща болка, обикновено в ръцете, краката, китките или стъпалото
• Чувствителност към допир или студ
• Подуване на болезнената част
• Промени в температурата на кожата - редуване между усещане за студено и изпотяване
• Промени в цвета на кожата, вариращи от бяла и петниста до червена или синя
• Промени в растежа на косата и ноктите
• Мускулни спазми, тремор и слабост
• Скованост, подуване и увреждане на ставите
• Намалена способност за движение на засегнатата част на тялото

Симптомите могат да се променят с времето и варират при различните засегнати индивиди. Обикновено първо се появяват болка, подуване, зачервяване и свръхчувствителност (особено към студено).

С течение на времето засегнатият крайник може да стане студен и блед. Може да претърпи промени в кожата и ноктите, както и мускулни спазми и стягане. След като тези промени настъпят, състоянието често е необратимо.

Понякога при това заболяване, може да бъдат засегнати и други части на тялото, например в противоположния крайник. При някои хора признаците и симптомите изчезват сами. При други симптомите могат да продължат с месеци до години. Лечението е най-ефективно, когато започне в началото на заболяването.

Диагноза

Диагнозата синдром на Зудек се основава на физикален преглед и прекарана травма или оперативна намеса. Няма едно изследване, което може окончателно да диагностицира заболяването, но следните методи могат да предоставят важни насоки:

• Сканиране на костите - при тази процедура се използва радиоактивно вещество, което се инжектира интравенозно на пациента, и това позволява да се визуализират подробно костите в засегнатата област.
• Тестове за потна секреция - използват се различни тестове, които могат да измерят количеството пот, отделяно от двата крайника. Разликата може да говори за синдром на Зудек.
• Рентгеново изследване - може да бъде визуализирана деминерализация на костите при заболяването.
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) - чрез този метод могат да бъдат визуализирани различни тъканни промени, които изключват други състояния.

Лечение

Има някои доказателства, че ранното лечение може да помогне за подобряване на симптомите на комплексен регионален болков синдром. Често е необходима комбинация от различни лечение, съобразени с конкретния случай. Възможностите за лечение включват:

Медикаменти

Най-честите лекарства, които се използват при синдром на Зудек са:

• Обезболяващи - могат значително да облекчат лека болка и възпаление.

Лекар може да предпише по-силни обезболяващи, ако не помагат. Опиоидните лекарства може да са опция. Приемни в ниски дози, те могат да помогнат за контролиране на болката.

• Антидепресанти и антиконвулсанти - използват се лекарства като амитриптилин, и антиконвулсанти, като габапентин, се използват за лечение на болка, която произхожда от увреден нерв (невропатична болка).
• Кортикостероиди - стероидни лекарства като преднизон, могат да намалят възпалението и да подобрят подвижността на засегнатия крайник.
• Лекарства за блокиране на симпатиковите нерви - инжектирането на анестетик за блокиране на болезнените влакна в засегнатите нерви може да облекчи болката при някои хора.

Терапии

• Топлинна терапия - прилагането на топлина може да облекчи подуването и дискомфорта върху кожата, която е хладна.
• Локални аналгетици - предлагат се различни локални лечения, които могат да намалят свръхчувствителността, като например крем капсаицин, отпускан без рецепта, или крем или пластири с лидокаин.
• Физиотерапия - леки, насочени упражнения на засегнатите крайници или промяна на ежедневните дейности може да помогне за намаляване на болката и подобряване на обхвата на движение и силата.
• Транскутанна електрическа нервна стимулация - хроничната болка понякога се облекчава чрез прилагане на електрически импулси към нервните окончания.
• Стимулация на гръбначния мозък - поставят се малки електроди по гръбначния мозък. Слаб електрически ток, доставен до гръбначния мозък, води до облекчаване на болката.
• Акупунктура - поставянето на дълги, тънки игли може да помогне за стимулиране на нервите, мускулите и съединителната тъкан, за да се увеличи кръвообращението и да се облекчи болката.

Усложнения и прогноза

Ако комплексен регионален болков синдром не бъде диагностициран е лекуван рано, заболяването може да прогресира до по-инвалидизиращи признаци и симптоми.

• Атрофия на тъканите - кожата, костите и мускулите могат да започнат да се влошават и отслабват, ако се избягва движение на засегнатия крайник поради болка и скованост.
• Стягане на мускулите (контрактура) - това може да доведе до състояние, при което ръката и пръстите на ръцете или стъпалоот се свиват във фиксирано положение.

Изображения: freepik.com