Синдром на комплексна регионална болка (CRPS)

› Въведение

› Какво представлява

› Епидемиология

› Класификация

› Причини

› Симптоми

› Стадии

› Свързани съпътстващи заболявания

› Усложнения

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Прогноза

› Превенция

Въведение

Синдромът на комплексна регионална болка (комплексен регионален болков синдром), наричан още алгодистрофия, е състояние, което се характеризира с дълготрайна болка и възпаление, които могат да възникнат след нараняване или медицинско събитие, като операция, травма, инсулт или инфаркт. Обикновено засяга дисталните части на крайника. Характерните особености включват алодиния (болка от неболезнени стимули) и хипералгезия (повишена чувствителност към болка), както и судомоторни, вазомоторни и трофични промени (например вдлъбване на ноктите, увеличен или намален растеж на космите в областта и промени в цвета на кожата).

Какво представлява синдромът на комплексна регионална болка?

Синдромът на комплексна регионална болка (CRPS), наричан още алгодистрофия, е рядка и тежка форма на невровъзпалително и дизавтономно разстройство, причиняващо хронична болка, невроваскуларни и невропатични симптоми. CRPS обикновено засяга ръка или крак и се развива след травма, операция, инсулт или инфаркт. Болката е несъразмерна с тежестта на първоначалното нараняване.

CRPS се характеризира клинично със сензорни, автономни и двигателни нарушения. Обикновено започвайки в един крайник, CRPS често се проявява първо като болка, подуване, ограничен обхват на движение или частична парализа и/или промени в кожата и костите. Симптомите на CRPS могат да се променят с течение на времето, включително вида на болката, цвета на кожата и промените в температурата.

Първоначално състоянието може да засегне един крайник и след това да се разпространи по цялото тяло - 35% от засегнатите лица съобщават за симптоми в цялото тяло.

Смята се, че съществуват два типа: CRPS тип 1 (преди наричан рефлексна симпатикова дистрофия) и CRPS тип 2 (преди наричан каузалгия). CRPS-1 се появява след заболяване или нараняване, но не е свързан с някакво специфично увреждане на нервите, а CRPS-2 е свързан с увреждане на специфичен нерв. По-голямата част от случаите на синдрома на комплексна регионална болка са CRPS-1. Възможно е един пациент да има и двата вида.

CRPS е рядко срещано заболяване и причината му не е ясно изяснена. Лечението е най-ефективно, когато започне рано. В такива случаи е възможно подобрение и дори ремисия.

Тежките или дълготрайни случаи на CRPS са силно инвалидизиращи и могат да нарушат извършването на обичайните ежедневни дейности и работата.

CRPS има редица имена, включително рефлекторна симпатикова дистрофия, каузалгия, алгодистрофия, атрофия на Судек, невродистрофия и посттравматична дистрофия. За стандартизиране на номенклатурата наименованието „синдром на комплексна регионална болка / комплексен регионален болков синдром“ е прието през 1995 г. от Международната асоциация за изследване на болката (IASP).

Епидемиология

Синдромът на комплексна регионална болка може да се появи на всяка възраст, като средната възраст при поставяне на диагнозата е 42 години. Засяга както мъже, така и жени - въпреки това, CRPS е три пъти по-чест при жените, отколкото при мъжете.

Въпреки че CRPS се среща по-рядко при по-възрастни хора и при малки деца, броят на докладваните случаи на CRPS сред юноши и млади хора се увеличава.

CRPS тип I се среща при 5% от всички травматични наранявания, като 91% от всички случаи на CRPS се появяват след операция.

Класификация

Системата за класификация, използвана от Международната асоциация за изследване на болката (IASP), разделя CRPS на два вида въз основа на наличието или отсъствието на измерима нервна патофизиология.

Съвсем наскоро са били предложени два различни подтипа: топъл CRPS и студен CRPS:

• Топъл CRPS: по-възпалителен фенотип, при който индивидът се проявява с топъл, зачервен, оток и пот в крайниците.
• Студен CRPS: счита се за централен фенотип. Той е свързан с по-ниски температури, синя/бледа кожа и по-малко оток.

Топлият и студеният CRPS причиняват сходни нива на болка, но топлият CRPS е с по-кратка продължителност от студения CRPS. Топлата манифестация е най-често срещаната при ранния CRPS.

Наскоро е предложена и класификация за CRPS въз основа на резултатите от неврологично изследване. Предлагат се три фенотипа:

• Централен фенотип: с двигателни признаци, алодиния и сензорни дефицити
• Периферен възпалителен фенотип: с оток, промени в цвета и температурата на кожата, изпотяване и трофични промени
• Смесен фенотип: с припокриващи се характеристики на двата фенотипа.

Причини

Комплексният регионален болков синдром е рядко срещан и причината му е неясна. Смята се, че се причинява от увреждане или разлика в периферната и централната нервна система.

CRPS обикновено се развива след травма, операция, инфаркт или инсулт. Според изследователи 2-5% от хората с увреждане на периферните нерви и 13-70% от хората с хемиплегия (парализа на едната страна на тялото) ще развият CRPS.

Освен това според някои проучвания тютюнопушенето е по-често срещано при пациенти с CRPS. Тютюнопушенето може да е свързано с неговата патофизиология сред употребяващите тютюн чрез засилване на симпатиковата активност, вазоконстрикция или друг неизвестен механизъм, свързан с невротрансмитери.

CRPS се среща в два вида, с подобни признаци и симптоми, но различни причини:

• Тип 1: Известен още като рефлексна симпатикова дистрофия (RSD), този тип се появява след заболяване или нараняване, което не е увредило директно нервите в засегнатия крайник. Около 90% от хората с CRPS имат тип 1.
• Тип 2: Някога наричан каузалгия, този тип има симптоми, подобни на тези на тип 1. Но CRPS тип 2 се появява след отделно нервно увреждане.

Много случаи на CRPS се появяват след силна травма на ръката или крака. Това може да включва кръш синдром (смачкване) или фрактура. Други големи и леки медицински състояния - като операция, инфаркти, инфекции и дори изкълчени глезени - също могат да доведат до CRPS.

Не е добре изяснено защо тези наранявания могат да предизвикат CRPS, нито защо защо някои хора развиват CRPS, докато други с подобна травма не. Има няколко теории за това как травмата или нараняването могат да доведат до хроничен болков синдром, включително възпаление, увреждане на нервите и проблеми с начина, по който нервите изпращат сигнали към мозъка. Това може да се дължи на нетипично взаимодействие между централната и периферната нервна система и различни възпалителни реакции.

Най-честите тригери, които водят до CRPS, са:

• Фрактури: Това е най-честата причина, особено фрактури на китката. Нервите могат да се увредят от изместена или разцепена кост или от натиск от стегната гипсова превръзка. Много стегнатите или болезнени гипсови превръзки трябва незабавно да се отстранят и подменят, за да се предотврати това усложнение.
• Хирургия: Има много елементи от операцията, които могат да причинят увреждане на нервите, включително разрезът, инструментите, използвани за задържане на раната или разреза отворени по време на операцията, шевовете и белезите след операцията. Понякога лекарят може да идентифицира и възстанови увреждането на нерва, но синдромът на CRPS може да се развие дори след като операцията премине добре.
• Навяхвания/разтежения: Разкъсванията на съединителните тъкани, като навяхване на глезена, могат да доведат до CRPS, дори ако нараняването не изглежда тежко.
• Изгаряния или порязвания: Изгарянията и порязванията могат също да увредят подлежащите нерви. Порязванията или убождането с игла могат (рядко) да пробият повърхностен сензорен нерв, което води до CRPS.
• Носене на гипс: Гипсовите превръзки, като тези, използвани при счупване на кост, пречат на човека да използва крайника си за дълго време. Те също така пречат на крайника да регистрира сензорни входове, като допир и температура. След като гипсът бъде свален, невроните на човек се нуждаят от време, за да се адаптират към нормалната сигнализация.
• Увреждане на нервите: При CRPS-2, специфична неврологична травма може да доведе до синдром на болка, свързан с нервите. Някои, но не всички, неврологични увреждания могат да изискват хирургично лечение.

Симптоми

Симптомите на синдрома на комплексна регионална болка могат да се променят с времето и варират при различните хора. Повечето хора не изпитват всички изброени по-долу симптоми. Болката, свързана с CRPS, може да бъде постоянна, да се появява и изчезва или да се влошава при докосване на крайника.

Локализацията на CRPS варира при различните хора, като засяга най-вече крайниците, като се проявява малко повече в долните крайници (+/- 60%), отколкото в горните крайници (+/- 40%). Може да се появи и едностранно или двустранно.

Признаците и симптомите на комплексен регионален болков синдром (CRPS) включват:

• Непровокирана или внезапна болка, която може да бъде постоянна или да се променя с активност: Пациентът може да почувства „парене“ или „мравучкане“ или сякаш засегнатият крайник е притиснат. С течение на времето болката може да се разпространи от първоначалното място, за да обхване по-голямата част или цялата ръка или крак. В редки случаи има болка и други симптоми на съответстващо място на противоположния крайник. Тази „огледална болка“ може да показва, че са засегнати невроните на гръбначния мозък. Огледалната болка е по-слаба от първичната болка и отшумява с възстановяването на увредените нерви.
• Прекомерна или продължителна болка след употреба или контакт: Човек с CRPS може да забележи по-голяма чувствителност в засегнатата област в допълнение към основната си болка, известна като алодиния. Алодинията причинява силна болезненост на кожата на засегнатия крайник при леко докосване или нормален физически контакт, а използването на крайника е много болезнено. Възможно е също да усети силна или дълготрайна болка след леко болезнен стимул, като убождане с игла. Това е известно като хипералгезия.
• Промени в температурата на кожата, цвета на кожата или подуването на засегнатия крайник: Увредената ръка или крак могат да се усещат по-топли или по-хладни от противоположния крайник. Кожата на засегнатия крайник може да промени цвета си, като стане на петна, синя, лилава, сива, бледа или червена. Това показва промени в кръвообращението в областта.
• Промени в текстурата на кожата: С течение на времето, ако засегнатият крайник не получава достатъчно кислород и хранителни вещества, кожата в засегнатия крайник може да промени текстурата си. В някои случаи тя става лъскава и тънка, в други - дебела и лющеща се. Избягването на миене или друг контакт с болезнена кожа също може да допринесе за тези кожни промени.
• Изпотяване и растеж на ноктите и космите: Космите и ноктите на засегнатия крайник могат да растат много бързо или изобщо да не растат, като могат да се наблюдават петна от обилно изпотяване или липса на изпотяване. Всички тези функции се контролират от нервите и се влияят от кръвния поток в областта.
• Скованост в засегнатите стави: Човек може да се опита да не движи засегнатия крайник толкова много, за да избегне болка. В резултат на това сухожилията и връзките губят гъвкавост, стават сковани и със затруднено движение, а след това губят функция. Стегнатите връзки или сухожилия също понякога могат да трият или прищипват нервите, което влошава симптомите на CRPS.
• Изтъняване на костта или прекомерен растеж на костите: CRPS често се свързва с изтъняване и ремоделиране на костта, което може да засегне и костния мозък. В редки случаи костите на засегнатите от CRPS крайници могат да станат уголемени, например след лошо заздравяла фрактура или от костна киста. Това може да раздразни околната тъкан и близките нерви, за да инициира или удължи CRPS. Тези костни аномалии често са видими на рентгенови снимки или други образни изследвания и могат да помогнат на лекарите да определят точно местоположението на увреждането на нервите и да определят най-добрите възможни лечения.
• Нарушена мускулна сила и двигателни нарушения: Много хора със синдром на CRPS не могат да движат засегнатата част от тялото толкова, колкото са могли преди началото на болката, въпреки че не изглежда да има увреждане на нервите, които контролират движението. Това може да доведе до избягване на движението на засегнатата част от тялото, което води до слабост. Рядко хората съобщават за необичайно движение в засегнатите крайници. Това може да включва фиксирана анормална стойка (наречена дистония), тремор или конвулсии. Това може да е индикация, че увреждането на нервите може да се е разпространило от първоначалния крайник към гръбначния мозък и главния мозък. Повечето проблеми с мускулната сила и движението отшумяват сами, когато човекът се възстанови от CRPS, но някои хора се нуждаят от ортопедична хирургия за удължаване на сухожилията и възстановяване на нормалната гъвкавост и позиция.

Изображение: Patientenvereniging CRPS, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Клиничните характеристики на CRPS са възпаление, произтичащо от освобождаването на определени провъзпалителни химични сигнали от околните нервни клетки; хиперсенсибилизация на рецепторите за болка; дисфункция на локалната вазоконстрикция и вазодилатация; и маладаптивна невропластичност.

Обикновено първо се появяват болка, подуване, зачервяване, забележими промени в температурата и свръхчувствителност (особено към студ и допир). Болката е непропорционална на тежестта на първоначалното нараняване. Движението или докосването на крайника е непропорционално болезнено (алодиния).

С течение на времето засегнатият крайник може да стане студен и блед. Може да претърпи промени в кожата и ноктите, както и мускулни спазми и стягане. След като тези промени настъпят, състоянието често е необратимо.

Синдромът на CRPS понякога може да се разпространи от източника си към други части на тялото, като противоположния крайник.

При някои хора признаците и симптомите на CRPS изчезват сами. При други признаците и симптомите могат да продължат с месеци до години. Лечението вероятно ще бъде най-ефективно, когато започне в ранен стадий на заболяването.

Стадии

Въпреки че причините за появата на синдрома варират, и двата вида CRPS се характеризират с едни и същи симптоми и едни и същи три стадия на заболяването.

Стадий I: Остър

• Стадий I може да продължи до 3 месеца.
• Пареща болка и повишена чувствителност при допир са най-честите ранни симптоми на CRPS. Тази болка е различна - по-постоянна и по-продължителна - отколкото би се очаквало при дадено нараняване.
• Обикновено следват подуване и скованост на ставите, заедно с повишена топлина и зачервяване на засегнатия крайник.
• Може да има по-бърз от нормалния растеж на ноктите и косата и прекомерно изпотяване.

Стадий II: Дистрофичен

• Стадий II може да продължи от 3 до 12 месеца.
• Подуването е по-постоянно и бръчките по кожата изчезват.
• Температурата на кожата се понижава.
• Ноктите стават чупливи.
• Болката е по-широко разпространена.
• Сковаността се увеличава.
• Засегнатата област става по-чувствителна на допир.

Стадий III: Атрофичен

• Стадий III настъпва след 1 година.
• Кожата на засегнатата област става бледа, суха, стегната и лъскава.
• Зоната е скована и има по-малка надежда за възстановяване на движението.
• Болката може да намалее.
• Състоянието може да се разпространи в други части на тялото.

Свързани съпътстващи заболявания

CRPS може да бъде свързан и с:

• Нарушена микроциркулация
• Астма
• Фрактури
• Целулит
• Конверсионно разстройство
• Депресия/Тревожност
• Лимфедем
• Злокачествени заболявания
• Мигрена
• Остеопороза
• Автоимунна дисфункция

Усложнения

Ако синдромът на комплексна регионална болка не бъде диагностициран и лекуван рано, заболяването може да прогресира до по-инвалидизиращи признаци и симптоми.

• Атрофия на тъканите: Кожата, костите и мускулите могат да започнат да отслабват, ако се избягва или има проблеми с движението на ръка или крак поради болка или скованост.
• Мускулна контрактура: Възможно е да се изпитва стягане на мускулите. Това може да доведе до състояние, при което ръката и пръстите на ръцете или стъпалото и пръстите на краката се свиват във фиксирано положение.

Диагноза

Диагнозата на CRPS се основава на физикален преглед и медицинска история.

Диагностични критерии

Диагнозата се основава предимно на клинични находки. Диагностичните критерии изискват наличие на болка, както и анамнеза и клинични доказателства за сензорни, вазомоторни, судомоторни и двигателни или трофични промени. Това е диагноза на изключване.

Будапещенските критерии (известни също като критерии на IASP и изрично одобрени от IASP) са разработени за диагностициране на CRPS.

За да се постави клинична диагноза CRPS, трябва да бъдат изпълнени следните критерии:

1. Продължаваща болка, която е несъразмерна (непропорционална) на провокиращо събитие.
2. Трябва да се докладва поне един симптом в три от четирите следни категории:

• Сензорни: хиперестезия и/или алодиния
• Вазомоторни: температурна асиметрия и/или промени в цвета на кожата и/или асиметрия в цвета на кожата
• Судомоторни/Оток: оток и/или промени в изпотяването и/или асиметрия в изпотяването
• Моторни/Трофични: намален обхват на движение и/или двигателна дисфункция (слабост, тремор, дистония) и/или трофични промени (коса, нокти, кожа)

3. Трябва да показва поне един признак по време на оценката (диагностицирането) в две или повече от следните категории:

• Сензорни: данни за хипералгезия (при убождане на игла) и/или алодиния (при леко докосване и/или усещане за температура и/или дълбоко соматично налягане и/или движение на ставите)
• Вазомоторни: данни за температурна асиметрия ( > 1 °C ) и/или промени в цвета на кожата и/или асиметрия
• Судомоторни/Оток: данни за оток и/или промени в изпотяването и/или асиметрия в изпотяването
• Моторни/Трофични: данни за намален обхват на движение и/или двигателна дисфункция (слабост, тремор, дистония) и/или трофични промени (коса, нокти, кожа)

4. Няма друга диагноза, която да обяснява по-добре признаците и симптомите.

Допълнителни диагностични методи

Няма специфичен тест, който може окончателно да диагностицира CRPS, но следните процедури могат да предоставят важни насоки:

• Радиоизотопно изследване на кости (костна сцинтиграфия): Тази процедура може да помогне за откриване на костни промени. Радиоактивно вещество, инжектирано интравенозно, позволява костите да се видят със специална камера.
• Рентгенография: Загубата на минерали от костите може да се появи на рентгенова снимка в по-късни стадии на заболяването.
• Магнитно-резонансна томография (ЯМР). Изображенията чрез ЯМР могат да покажат тъканни промени, които изключват други състояния.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза включва преките ефекти от следните състояния:

• Увреждане на костите или меките тъкани
• Периферна невропатия, нервни лезии
• Артрит
• Инфекция
• Компартмент синдром (синдром на притискане)
• Артериална недостатъчност
• Болест на Рейно
• Лимфна или венозна обструкция (например ДВТ)
• Синдром на гръдния изход (ТОС
• Синдром на Гарднър-Даймънд (Gardner-Diamond)
• Еритромелалгия
• Самонараняване или симулация
• Целулит
• Недиагностицирана фрактура

Лечение

Лечението на синдрома на сложна регионална болка трябва да бъде незабавно и най-важното - насочено към функционално възстановяване. 

Има някои доказателства, че ранното лечение може да помогне за подобряване на симптомите на синдрома на комплексна регионална болка. Често е необходима комбинация от различни лечения, съобразени със специфичния случай. Възможностите за лечение включват:

Лекарства

Целта на лечението е да се намали болката и другите симптоми, да се възстанови функцията на засегнатия крайник и да се поддържа качеството на живот.

Важно е да се започне лечение в ранен стадий на CRPS. Това е така, защото CRPS може да доведе до скованост на засегнатия крайник с течение на времето. Освен това, болката обикновено се влошава без лечение и движението става все по-трудно.

Лечението изисква комбинация от внимателно управлявани подходи, включително:

• Физиотерапия и трудова терапия
• Промени в начина на живот
• Психосоциална и поведенческа терапия
• Медикаменти
• Алтернативни терапии за управление на болката

При малки деца с CRPS психосоциалните и рехабилитационните терапии са основното лечение.

Лекарства

Лекарствата за лечение на симптомите на CRPS включват:

• Обезболяващи: Обезболяващи, като аспирин, ибупрофен и напроксен, могат да облекчат лека болка и възпаление. Лекарят може да предпише по-силни обезболяващи, ако тези не са достатъчно ефективни. Опиоидните лекарства може да са опция. Приемани в ниски дози, те могат да помогнат за контролиране на болката.
• Антидепресанти и антиконвулсанти: Понякога антидепресанти, като амитриптилин, и антиконвулсанти, като габапентин, се използват за лечение на болка, която произхожда от увреден нерв (невропатична болка).
• Кортикостероиди: Стероидните лекарства, като преднизон, могат да намалят възпалението и да подобрят подвижността на засегнатия крайник.
• Лекарства за костна загуба: Може да бъде предписано лекарство за предотвратяване или забавяне на костната загуба, като алендронат и калцитонин.
• Лекарства за блокиране на симпатиковите нерви: Инжектирането на анестетик за блокиране на болковите влакна в засегнатите нерви може да облекчи болката при някои хора.
• Венозен кетамин: Някои проучвания показват, че ниски дози интравенозен кетамин, силен анестетик, могат значително да облекчат болката.
• Лекарства за понижаване на кръвното налягане: Понякога лекарствата за високо кръвно налягане, включително празозин, феноксибензамин и клонидин, могат да помогнат за контролиране на болката.

Терапии

• Топлинна терапия: Прилагането на топлина може да облекчи подуването и дискомфорта върху кожата, която се усеща хладна.
• Локални аналгетици: Предлагат се различни локални лечения, които могат да намалят свръхчувствителността, като крем с капсаицин или крем или пластири с лидокаин.
• Физиотерапия или трудова терапия: Насочени упражнения на засегнатите крайници или промяна на ежедневните дейности могат да помогнат за намаляване на болката и подобряване на обхвата на движение и силата. Колкото по-рано се диагностицира заболяването, толкова по-ефективни могат да бъдат упражненията.
• Огледална терапия: Този вид терапия използва огледало, за да помогне за заблуда на мозъка. Седейки пред огледало, пациентът движи здравия крайник, така че мозъкът да го възприеме като крайника, засегнат от CRPS. Изследванията показват, че този вид терапия може да помогне за подобряване на функцията и намаляване на болката при хора с CRPS.
• Транскутанна електрическа нервна стимулация (TENS): Хроничната болка понякога се облекчава чрез прилагане на електрически импулси към нервните окончания.
• Биофийдбек: В някои случаи изучаването на техники за биофийдбек може да помогне.
• Стимулация на гръбначния мозък: Слаб електрически ток, подаван до гръбначния мозък чрез малки електроди, води до облекчаване на болката.
• Интратекални лекарствени помпи: При тази терапия лекарства, които облекчават болката, прилагат в гръбначномозъчната течност.
• Акупунктура: Поставянето на дълги, тънки игли може да помогне за стимулиране на нервите, мускулите и съединителната тъкан, за да се увеличи кръвният поток и да се облекчи болката.

Промени в начина на живот

Премахването на определени фактори, които могат да попречат на заздравяването на нервите, може да помогне за увеличаване на шансовете и скоростта на възстановяване, включително:

• Отказване от тютюнопушене: Тютюнопушенето силно пречи на регенерацията на нервите.
• Контрол на съществуващи медицински състояния: Лошото управление на диабета и други състояния, които могат да повлияят на кръвообращението и нервите, може да затрудни заздравяването на нервите.

Други прости стъпки, които могат да бъдат предприети у дома за облекчаване на симптомите включват:

• Поддържането на засегнатия крайник повдигнат по време на почивка или сън.
• Ежедневните упражнения са от решаващо значение за подобряване на кръвообращението към увредените нерви.
• Носенето на компресионни чорапи или ръкави може да помогне за ограничаване на отока, особено при изправяне.

Възможно е синдромът на комплексна регионална болка да се повтори, понякога поради тригер, като излагане на студ или интензивен емоционален стрес. Рецидивите могат да се лекуват с малки дози антидепресант или други лекарства.

Прогноза

Прогнозата на CRPS се подобрява с ранно и агресивно лечение, като рискът от хронична, изтощителна болка се намалява с ранното лечение.

Ако лечението се забави обаче, разстройството може бързо да се разпространи в целия крайник и промените в костите, нервите и мускулите могат да станат необратими. Прогнозата се влошава при хронична „студена“ форма на CRPS и CRPS, засягащ горните крайници.

Неактивността на крайника след нараняване, независимо дали поради болка или възстановяване, или в някои случаи психологически дистрес след нараняването, може да доведе до декондиция. Липсата на движение допринася за мускулна атрофия, подуване, скованост и болка в ставите и намалено кръвообращение, наред с други процеси. Тази последователност от физиологични промени не само засилва симптомите на CRPS, но е свързана и с по-неблагоприятна прогноза.

Някои случаи на CRPS могат да отшумят спонтанно.

След като човек бъде диагностициран със синдрома на комплексната регионална болка, ако той навлезе в ремисия, вероятността от повторна поява след това е значителна. Важно е да се вземат предпазни мерки и да се потърси незабавно лечение при всяко нараняване.

Превенция

Тези препоръки могат да помогнат за намаляване на риска от развитие на CRPS:

• Прием на витамин C след фрактура на китката: Проучванията показват, че хората, които приемат висока доза витамин C след фрактура на китката, може да имат по-нисък риск от CRPS в сравнение с тези, които не са приемали витамин C.
• Ранно раздвижване след инсулт: Според някои проучвания хората, които стават от леглото и се разхождат скоро след инсулт (ранно раздвижване), намаляват риска от развитие на CRPS.

Заглавно изображение: Timsong311, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons