Свръхактивен пикочен мехур

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения при свръхактивен пикочен мехур

› Диагноза при свръхактивен пикочен мехур

› Лечение на свръхактивен пикочен мехур

› Лекарства за свръхактивен пикочен мехур

Въведение

Свръхактивният пикочен мехур представлява съвкупност на определени уринарни оплаквания, включващи внезапен позив за уриниране, невъзможност за волево задържане на урината, често уриниране, събуждане нощем за уриниране.

Много от засегнатите не търсят медицинска помощ поради срам, което затруднява изчисляването на точната честота и разпространение на състоянието. При установяване на причините, провокиращи неговото развитие, е възможно назначаване на ефективна терапия и облекчаване на симптоматиката.

Причини и рискови фактори

Установяването на причините, провокирали развитието на свръхактивен пикочен мехур, лежат в основата на евентуалното ефективно лечение впоследствие. В някои случаи точната причина не може да бъде установена и се прилагат общи мерки за редуциране на някои рискови фактори и подсилване на тазовите мускули.

Състоянието се среща както при жени, така и при мъже, като точните статистически данни са трудни за обработка във връзка с многобройните причини, поради които пациентите се срамуват или избягват посещението при лекар. Счита се, че състоянието е по-често с напредване на възрастта, но в никакъв случай не бива да се приема, че е характерен белег на напредналата възраст и нещо нормално за лица над 60 години.

Сред най-честите причини и рискови фактори, асоциирани с появата на свръхактивен пикочен мехур, се включват:

• травма: травма в тазовата област, бременност, раждане могат да отслабят мускулатурата и да провокират отключване на състоянието
• увреждане на нервите: редица заболявания, травматични увреждания и други фактори могат да повлияят негативно инервацията на пикочния мехур, провокирайки развитието на свръхактивен пикочен мехур. Сред най-честите причини се включват болест на Алцхаймер, множествена склероза, инсулт, херния, оперативни интервенции в областта на таза или гръбначния стълб, след лъчетерапия и други
• подлежащи заболявания: чести или рецидивиращи инфекции на уринарния тракт (уроинфекции), дългогодишен захарен диабет, метаболитни нарушения, болести на простатата (доброкачествена простатна хиперплазия, карцином на простатата), болести, причиняващи хронична констипация, дефицит на естроген (например след навлизане в менопауза) и други
• наднормено тегло или затлъстяване: излишното тегло може да окаже допълнителен натиск върху пикочния мехур и така да провокира инконтиненция и свръхактивен пикочен мехур
• злоупотреба с алкохол, кофеин, лекарства: злоупотребата с алкохол, някои лекарства и кофеин може да повлияе негативно върху функционалната активност и инервацията на пикочния мехур

Симптоми и усложнения при свръхактивен пикочен мехур

Симптомите при свръхактивен пикочен мехур са изключително характерни, еднотипни и идентични при почти всички засегнати, като обикновено включват:

• внезапен позив за уриниране: основният признак на състоянието е поява на неотложен, внезапен позив за уриниране, който не може да бъде контролиран, игнориран или повлиян
• инконтиненция на урина: след внезапния позив за уриниране обикновено се наблюдава инконтиненция или незадържане на урина и неволево изпускане на малки количества. Това е така наречената спешна инконтиненция, която често съпътства свръхактивния пикочен мехур
• полиурия: характерно е по-често уриниране, като специалистите се обединяват около становището, че наличието на повече от осем позива за уриниране през деня се считат за учестено уриниране

• никтурия: събуждане през нощта от позиви за уриниране, като често са налице два или повече позива през нощта. Това от своя страна нарушава качеството и продължителността на съня и се асоциира с наличието на допълнителни оплаквания, включително главоболие, промени в настроението, намалена работоспособност и други
• психоемоционални прояви: свръхактивният пикочен мехур, както при жени, така и при мъже, често повлича след себе си тревожност, депресивни епизоди, потиснато настроение, стремеж към социална изолация, избягване на обществени прояви и други

Сред характерните за състоянието усложнения често се включват изброените психоемоционални прояви, нарушения на съня, проблеми със сексуалността (намалено либидо, еректилна дисфункция), развитие на смесена инконтиненция на урина, чести урогенитални инфекции и други.

Диагноза при свръхактивен пикочен мехур

Поставянето на диагнозата при свръхактивен пикочен мехур изисква провеждането на многобройни изследвания с цел потвърждаване на състоянието, уточняване на етиологията и оптимизация на последващата терапия:

• разпит и физикални находки: при разпита е необходимо изясняване на налични вредни навици, подлежащи заболявания, прием на медикаменти, бременност и раждане. Физикалният преглед включва оценка на общото състояние, неврологичен статус, при мъжете може да се наложи извършване на ректално туше (за установяване на простатна хиперплазия), а при жени се извършва и гинекологичен преглед
• лабораторни изследвания: изследването на някои кръвни показатели може да потвърди наличието на подлежаща инфекция и да улесни терапията. Промените в нивата на определени маркери може да насочи към някои подлежащи заболявания
• уринен анализ и уродинамични изследвания: с високо информативно значение са уродинамичните тестове и извършването на уринен анализ, като с тяхна помощ може да се установи наличието на остатъчна урина в пикочния мехур след уриниране, скоростта на уринния поток, инфекции по хода на отделителната система, патологични образувания и други
• образна диагностика: с висока диагностична стойност са и редица образни изследвания, включително цистоскопия, ехография на тазовите органи, компютърна томография и други, които позволяват визуализация на пикочния мехур и околните тъкани, оценка на състоянието им и установяване на патологични изменения

Лечение на свръхактивен пикочен мехур

Изборът на терапевтичен подход при свръхактивен пикочен мехур зависи до голяма степен от причините, които провокират развитието на състоянието. Най-общо се прилага комбинация от някои от следните терапевтични методи с или без назначаване на подходящи лекарства:

• поведенческа терапия: препоръчва се водене на дневник с описване на часовия интервал с позиви за уриниране, особености в храненето, приети количества течности, провокиращи фактори и други. Допълнително могат да се получат добри резултати при трениране след засичане на интервала за уриниране и неговото постепенно удължаване
• ограничаване на вредните навици и рискови фактори: препоръчва се ограничаване на приема на кофеин-съдържащи храни и напитки, алкохол, тютюнопушене, предприемане на мерки за лечение на подлежаща констипация, наднормено тегло или други рискови фактори
• промени в диетата: препоръчва се контрол над приетите количества храни и напитки, ограничаване консумацията на пикантни и люти храни, домати, някои плодове и плодови сокове, газирани напитки, шоколад, храни с висока киселинност и други
• упражнения за тазово дъно: упражненията за подсилване на мускулатурата на тазовото дъно, известни още като упражнения на Кегел, показват изключително висока ефективност и водят до добри резултати след няколко месеца при значителен процент от засегнатите, особено в комбинация с други терапевтични мерки
• нервна стимулация: различните видове нервна стимулация (перкутанна тибиална стимулация, сакрална нервна стимулация и други) съдействат за подобряване на инервацията на пикочния мехур и могат да доведат до много добри резултати след определен брой сесии при различните пациенти
• хирургично лечение: при тежко протичащи и рефрактерни на лечение случаи може да се обмисли назначаването на подходяща хирургична интервенция за облекчаване на симптомите

Лекарства за свръхактивен пикочен мехур

Често към комплексното лечение при свръхактивен пикочен мехур се назначават и лекарства от различни групи, по-важните от които включват:

• антихолинергични лекарства: могат да съдействат за възстановяването на нормалната функционална активност на пикочния мехур, като благоприятстват регулацията на мускулните спазми. Сред най-често използваните препарати се включват оксибутинин, толтеродин, солифенацин, фезотеродин, дарифенацин, троспиум и други
• бета-3 адренорецепторни агонисти: мирабегрон и вибегрон са най-използваните представители от тази лекарствена група, като подпомагат релаксацията на мускулите на детрузора в пикочния мехур, което позволява съхраняване на по-голям обем урина, без необходимост от уриниране. Ефектът от лечението е осезаем в рамките на няколко часа, но често са необходими няколко седмици за изява на пълния ефект на медикаментите
• инжектиране на ботулинов токсин: инжектирането на ботулинов токсин в стената на пикочния мехур показва добри резултати при пациенти, рефрактерни на другите методи на лечение. Следва да се вземе под внимание, че ефектът е временен и изисква повторение на манипулацията на всеки шест месеца. Ефектът от лечението е осезаем след около десетина дни
• други: при жени в менопауза и потвърден свръхактивен пикочен мехур, асоцииран с хормоналните промени, вагиналната терапия с естроген (вагинален крем, свещички, вагинални таблетки, пръстен и други) може да покаже добри резултати

За намаляване риска от развитие на свръхактивен пикочен мехур се препоръчва здравословно хранене, поддържане на оптимално за възрастта и състоянието тегло, ежедневна физическа активност, ограничаване на вредните навици, лечение на подлежащи заболявания и регулярни профилактични прегледи.

Изображения: freepik.com