Ревматична треска

› Въведение

› Какво представлява ревматичната треска?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Ревматичната треска се развива най-често две до четири седмици след инфекция с бета-хемолитичен стрептокок от група А (фарингит, тонзилит, ангина). Проявява се с характерни симптоми и изисква своевременно антибиотично лечение за намаляване риска от тежки увреждания на сърцето.

Какво представлява ревматичната треска?

Ревматичната треска представлява автоимунно възпалително заболяване, развиващо се като вид усложнение след нелекувана, неподходящо или недостатъчно продължително време лекувана инфекция, причинена от бета-хемолитичните стрептококи от група А. Описва се най-често при деца, подрастващи и юноши, като протича с характерни клинични прояви и изисква специфична, насочена антибиотична терапия и проследяване.

Често настъпва припокриване на термините и някои хора обозначават и причисляват ревматичната треска към ревматизъм. Ревматизъм е вид обобщаващ, разговорен термин и остаряло наименование на група заболявания, засягащи опорно-двигателния апарат.

В медицински контекст ревматичната треска може да протече под формата на различни състояния, които са обединени в международната класификация на болестите като форми на ревматизъм със или без засягане на сърцето, което също може да причини объркване. В този контекст ревматизъм и ревматична треска показват значителна степен припокриване, но са възможни разлики в протичането.

Причини и рискови фактори

Единствената основна причина за развитие на ревматична треска е предшестваща инфекция с бета-хемолитични стрептококи от група А или това са Streptococcus pyogenes, най-често клинично проявени като тонзилит, фарингит и други. Важна особеност е, че кожните стрептококови инфекции не се асоциират с развитие на ревматична треска, макар да причиняват риск от други усложнения.

Изложени на по-висок риск са пребиваващите в ниски социално-битови и санитарни условия, при затруднен достъп до медицинска помощ. Най-засегнати са децата на възраст от 5 до 15 години, особено след повтарящи се стрептококови инфекции, неправилно лечение, недостатъчно продължителна терапия.

Симптоми

Ревматичната треска най-често се развива в рамките на две до четири седмици след инфекция с бета-хемолитични стрептококи от група А, като най-често се проявява със следните оплаквания:

• висока температура: повишение на телесната температура, при някои пациенти в значителна степен, но с неравномерен характер е характерна проява на ревматичната треска и често е първи белег на състоянието
• слабост, умора: повишената температура и възпалителен процес стават причина за остра поява на умора, слабост, липса на сили и енергия
• засягане на ставите: обикновено се наблюдава симетрично засягане на ставите, като по-често се поразяват глезени, колене, лакти, китки, като засегнатите стави са болезнени, подути, усещат се затоплени
• сърдечни прояви: сърдечните прояви могат да възникнат като част от ревматичната треска или като характерно нейно усложнение и включват широк спектър от кардиологични промени, проявяващи се с болка в гърдите, задух, тахикардия, поява на шумове на сърцето и други
• промени по кожата: характерна е появата на розови на цвят, плоски кожни лезии, засягащи различни части от тялото. Допълнително се появяват така наречените кожни възли, представляващи болезнени, малки по размери възли в кожата около ставите
• неврологични промени: възможни са промени в рефлексите, поява на неволеви и некоординирани движения на ръце, крака и лице, обозначавани като хорея

Ранното разпознаване на ревматичната треска позволява своевременно започване на подходяща терапия и намалява риска от развитие на някои асоциирани с болестта усложнения.

Усложнения

Усложненията след ревматична треска могат да бъдат сериозни и с дългосрочен характер, като сред най-типичните се включват:

• ревматична болест на сърцето: развива се ревматизъм със засягане на сърцето, като могат да се засегнат различни сърдечни структури, засягане на клапния апарат, риск от сърдечна недостатъчност и други сърдечни усложнения
• други сърдечни усложнения: възможно е развитие на сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения, включително предсърдно мъждене, перикардит, миокардит и други
• други усложнения: хореята може да персистира дълго време, възможно е развитие на психични и поведенчески разстройства, включително депресивни епизоди, тревожност, когнитивен дефицит и други

Най-сериозното усложнение е засягането на сърцето, като полезна информация по темата може да намерите в раздел Заболявания:

» Ревматизъм със засягане на сърцето

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при ревматична треска се основава на някои клинични и лабораторни критерии, по-важните от които включват:

• разпит и преглед: данни за прекарана ангина предишните две до четири седмици, налични субективни и обективни оплаквания, рискова възраст, рискови контакти (контакт с болни лица)
• лабораторни находки: стрептококовата инфекция се потвърждава с позитивен стрептококов гърлен тест, повишени нива на антистрептолизиновия титър, положителна гърлена култура. Допълнително се установяват повишени маркери на възпалението (скорост на утаяване на еритроцитите, C-реактивен протеин), левкоцитоза и други
• диагностични критерии: като големи диагностични критерии се означават наличието на възпаление на сърцето, полиартрит, хорея, кожни промени, подкожни възли, докато като малки критерии се означават високата температура, болки в ставите, повишени маркери на възпалението, промени в ЕКГ. Диагнозата се поставя въз основа на два големи или един голям и два малки критерия на фона на скорошна стрептококова инфекция

Своевременната диагноза позволява стартиране на подходяща антибиотична терапия и превенция на свързаните с ревматичната треска усложнения.

Лечение

Целта на лечението при ревматична треска е овладяване на стрептококовата инфекция и възпаление, превенция на усложненията, стабилизиране на състоянието, превенция на рецидиви, като това се постига с комплексни мерки и индивидуален подход:

• антибиотична терапия: етиологичната терапия е насочена към лечение на инфекцията, като това се постига най-ефективно с лекарства от групата на пеницилините и макролидите
• противовъзпалителни средства: за овладяване на възпалителните промени често се назначават подходящи нестероидни противовъзпалителни средства и/или кортикостероиди в подходящи дози и постепенно спиране на лечението
• почивка: острата ревматична треска изисква осигуряване на почивка и покой, достатъчно сън, подходяща, лека и балансирана диета, прием на достатъчно течности
• допълнителни мерки: при наличие на сърдечни прояви може да се наложи лечение с АСЕ-инхибитори, сартани, диуретици, сърдечни гликозиди. За превенция на рецидив може да се наложи дългосрочно лечение с пеницилин по схема в продължение на години

Ранната диагноза и лечение, особено при липса на засягане на сърцето или леко засягане, се асоциират с добра прогноза. Късната диагноза, неподходящо лечение, поява на сърдечни усложнения се асоциират с по-лоша прогноза и риск от перманентни увреждания на сърцето.

Изображения: freepik.com