Преддиабет

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Първи симптоми на преддиабет

› Диагноза и изследвания

› Лечим ли е преддиабетът?

› Диета и хранителни добавки при преддиабет

› Овладяване на преддиабетно състояние

Въведение

Преддиабетът представлява състояние, при което кръвната захар и гликираният хемоглобин показват гранични стойности, които са ниски за диагностициране на диабет, но са по-високи от нормалните. Преддиабетът често се означава и с термина влошена инсулинова чувствителност, инсулинова резистентност и други и представлява важен компонент на метаболитния синдром.

Състоянието е изключително често срещано, като се счита, че един от трима възрастни са с преддиабет, но поради безсимптомното протичане диагнозата закъснява и състоянието се открива едва след прогресиране в захарен диабет.

Причини и рискови фактори

Причините и рисковите фактори за развитие на преддиабет са идентични с тези на захарния диабет, като в основата на състоянието стои инсулиновата резистентност. Сред основните рискови фактори, увеличаващи вероятността от развитие на преддиабет, се включват:

• наднормено тегло и затлъстяване: основният рисков фактор за развитие на преддиабет при деца и възрастни е нарастващата честота в световен мащаб на лицата с наднормено тегло и/или затлъстяване и индекс на телесна маса по-висок от 25. Значимо повишен риск е налице при наличие на центрипетално затлъстяване (натрупване на мастна тъкан предимно в областта на корема)
• възраст и етнос: макар всички възрасти да са засегнати от състоянието, преддиабетът е по-често при лица над 35 години. Макар да не е напълно изяснено защо, но състоянието се среща по-често сред представителите на черната и испанската раса
• фамилна обремененост: наличието на близък родственик (родител, брат или сестра) с преддиабет или захарен диабет, повишава значително риска от развитието на състоянието и изисква редовни профилактични изследвания
• вредни навици: тютюнопушенето увеличава риска от инсулинова резистентност и свързаните с преддиабет и диабет усложнения. Нездравословното хранене, заседналият начин на живот и обездвижването, прекарване на недостатъчно време на открито се асоциират със значително повишен риск от развитие на преддиабет

• гестационен диабет: при развитие на диабет, асоцииран с бременността, майката и бебето са изложени на по-висок риск от развитие на преддиабет
• подлежащи заболявания: наличието на подлежаща сънна апнея, синдром на поликистозните яйчници, дислипидемия, високо кръвно налягане, хипотиреоидизъм, синдром или болест на Къшинг, продължително лечение с кортикостероиди, хронично недоспиване, продължителен стрес и други също се асоциират със значимо повишение на риска за развитие на преддиабет

Наличието на няколко рискови фактори при един пациент увеличава значително рисковете в дългосрочен план. Познаването на рисковите фактори е в основата на ефективното и ранно лечение на състоянието и превенция на свързаните с него усложнения.

Първи симптоми на преддиабет

В масовия случай преддиабетът няма ясно изразени симптоми, протича подмолно и често първите прояви се дължат на прогресията му до захарен диабет.

Сред възможните неспецифични оплаквания при наличие на преддиабет се включват повишена умора и изтощение, дори след активна почивка, повишен апетит, промени в теглото, прекомерна жажда и често уриниране, бавно зарастване на рани по кожата.

Относително характерен белег е потъмняването на участъци от кожата с развитие на акантозис нигриканс, главно в зоните около подмишниците, слабините, шията.

При жените сред белезите, които могат да насочат към подлежащ преддиабет, се включват чести урогенитални инфекции, гъбични инфекции, намалено либидо, вагинална сухота, затруднения при забременяване, промени в менструалния цикъл (става по-обилен, болезнен, продължителен).

Всички тези оплаквания са неспецифични и могат да се дължат и на други причини, но изискват изследване на нивата на кръвната захар за изключване на подлежащ преддиабет и/или диабет.

Сред най-характерните усложнения при преддиабет се включват развитие на захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови и мозъчно-съдови нарушения, включително инфаркт на миокарда и инсулт, бъбречни нарушения, неврологични увреждания, стеатоза (омазняване) на черния дроб, увреждане на очите и други.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при преддиабет често е случайно, при извършване на профилактични изследвания и случайно установяване на повишена кръвна захар (глюкоза). Основните диагностични изследвания, които се използват за установяване на преддиабет са следните с наличие на съответните гранични стойности:

Кръвна захар

Кръвната захар на гладно следва да бъде под 5.6 mmol/L. При нива над 7 mmol/L се говори за диабет, а стойностите между 5.6 и 7 mmol/L говорят за преддиабет.

Гликиран хемоглобин

Този показател отразява средните нива на кръвната захар за последните два до три месеца. При Здрави лица нивата са под 5.7 процента, а нива над 6.5 процента насочват към диабет. Стойностите между 5.7 и 6.5 процента са суспектни за преддиабет.

Орален глюкозотолерантен тест

Извършва се при измерване на кръвната захар два часа след прием на глюкозен разтвор. Нормалните нива са под 7.8 mmol/L, нивата над 11.1 mmol/L говорят за диабет. Стойностите между 7.8 и 11 mmol/L са суспектни за преддиабет.

*стойности на кръвна захар 2 часа след прием на глюкоза

При установяване на гранични стойности на показателите, отразяващи нивата на кръвната захар, може допълнително да се назначи изследване на инсулин, липиден профил (общ холестерол, триглицериди, HDL холестерол, LDL холестерол), маркери на възпалението, нива на TSH, нива на чернодробните ензими и други за оценка на общото състояние и прецизиране на терапията.

Лицата, които имат фамилна обремененост и са изложени на по-висок риск от развитие на преддиабет и диабет, подлежат на скринингови изследвания най-малко веднъж на три години. В най-добрия случай се препоръчва ежегодно проследяване на нивата на кръвната захар и гликирания хемоглобин при всички на възраст над 45 години и при всички над 30 години с наличие на множество рискови фактори.

При лица със затлъстяване в комбинация с фамилна обремененост, нездравословно хранене и обездвижване се препоръчва ежегодно проследяване на показателите, независимо от възрастта.

Лечим ли е преддиабетът?

Преддиабетът е лечимо и обратимо състояние, като колкото по-рано се диагностицира и стартира целенасочена терапия, толкова по-добри са резултатите. При много от пациентите е достатъчно приложението на индивидуализирано лайфстайл лечение (промени в начина на живот и ограничаване на факторите, провокирали преддиабета), като при липса на ефект и по преценка на лекуващия лекар могат да се включат и подходящи лекарства:

• редукция на теглото: при наличие на наднормено тегло и особено при затлъстяване, редукцията на теглото, дори само с 5 до 7 процента, води до значимо подобряване на инсулиновата чувствителност. При лица, които са рискови за преддиабет или диабет, поддържането на оптимално за възрастта тегло е от ключово значение
• подходяща физическа активност: препоръчва се упражняване на подходяща физическа активност, включително ходене, аеробни упражнения, лечебна гимнастика, плуване, танци, колоездене и други, за поне 30 минути на ден в продължение на поне 5 дни от седмицата. Дори само една сесия от умерено интензивното физическо натоварване води до средно с 40 процента подобрение на усвояването на инсулин
• ограничаване на вредните навици: препоръчва се отказ от тютюнопушене, преустановяване консумацията на алкохол и газирани напитки, подобряване хигиената на съня и осигуряване на поне 7 часа сън всяка нощ, мерки за ограничаване и противодействие на стреса и хроничната преумора. Психичното благосъстояние има огромно въздействие върху мотивацията на пациентите и допринася за корекция на навиците и усвояване на здравословни такива
• контрол над подлежащите заболявания: при наличие на установени подлежащи заболявания следва да се вземат необходимите мерки за контрол и лечение, тъй като нелекувани и особено усложнени подлежащи заболявания могат да ускорят развитието на преддиабет и диабет. Необходимо е прецизиране на медикаментозната терапия и при възможност избягване приема на лекарства, които влошават инсулиновата чувствителност
• лекарства при преддиабет: лекарства на избор при преддиабет са метформин и/или акарбоза, които се използват и при пациенти с диабет тип 2. Назначават се само при строги показания, като дозата, честотата на прием и продължителността на терапията се определят строго индивидуално

В комплексното лечение на преддиабет важно място намират и промените в храненето и допълнителната суплементация с определени добавки.

Диета и хранителни добавки при преддиабет

Макар да липсва специфична диета при преддиабет, промените в хранителния режим са изключително важна част от терапията на състоянието. Здравословните хранителни навици не само могат да подпомогнат лечението при преддиабет, но и да намалят риска от развитие на диабет, сърдечно-съдови, метаболитни, гастроинтестинални и други заболявания:

• забранени храни при преддиабет: при преддиабет се препоръчва избягване и силно ограничаване консумацията на бързи въглехидрати, тестени и сладкарски изделия, пържени и мазни храни, червено месо, силно преработени храни, включително снаксове, вафли и други, газирани напитки, подсладени сокове
• позволени храни: необходимо е повишаване консумацията на храни, богати на фибри, пълнозърнести храни, пресни плодове и зеленчуци, риба, бяло месо, яйца, в разумни количества ядки, мляко и млечни изделия (извара, сирене, кисело и прясно мляко, скир)
• хидратация: прием на достатъчно течности (поне два литра на ден) под формата основно на вода, неподсладен чай, айрян. Консумацията на кафе се отразява различно на отделните пациенти, като при липса на негативни ефекти кафето може да се приема в разумни количества (не повече от 300 милиграма кофеин на ден)
• подходяща хигиена на хранене: препоръчва се петкратен режим на хранене с три основни и две междинни хранения, продължително сдъвкване на хапките храна, бавно хранене без използване на телефон, таблет, телевизор, хранене в приблизително едни и същи часове всеки ден и осигуряване на поне два часа от последното хранене и лягането за сън
• хранителни добавки при преддиабет: някои добавки могат да подпомогнат лечението при преддиабет, подобрявайки инсулиновата чувствителност. Такива са например хром, магнезий, алфа-липоева киселина, берберин, витамин Д, омега-3 мастни киселини, канела и други. Изследвания показват, че доброто чревно здраве също е от важно значение, поради което може да е уместно назначаване на подходящи пробиотици, пребиотици, синбиотици, постбиотици

Комплексният подход с промени в храненето, редукция на теглото, прием на подходящи добавки и стриктно проследяване е в основата на ефективната терапия при преддиабет.

Овладяване на преддиабетно състояние

Преддиабетът е обратимо състояние, когато бъде ранно установен и бъдат предприети целенасочени и комплексни мерки за неговото овладяване.

Здравословното хранене, поддържане на оптимално тегло, регулярна физическа активност и редуцирането на вредните навици при значителен процент от пациентите водят до желания резултат.

Активното участие на пациента в терапията е ключов фактор за нейната ефективност. При нежелание за спазване на хранителен режим и съответните ограничения и промени, състоянието плавно прогресира в захарен диабет, който от своя страна е нелечим, изисква подходящ контрол цял живот и се асоциира с повишен риск от бъбречни, сърдечно-съдови и метаболитни усложнения.

Изображения: freepik.com