Нипа - заразяване, симптоми, лечение

› Въведение

› Какво представлява инфекцията с вируса Нипа

› Епидемиология

› Какво представлява вирусът Нипа

› Как става заразяването с вируса Нипа

› Рискови фактори

› Симптоми на Нипа

› Усложнения

› Диагноза

› Лечение

› Прогноза

› Превенция

Въведение

Нипа е зоонозно, сериозно и понякога смъртоносно вирусно заболяване. Вирусът се разпространява от плодоядни прилепи и може да разболее хора и други животни. Инфекцията може да се предава и от човек на човек. Огнища на Нипа се появяват почти всяка година в части от Азия, често в Бангладеш и Индия. Хората с инфекция могат да развият треска и симптоми, засягащи мозъка (като главоболие, объркване), и/или белите дробове (като затруднено дишане, кашлица). Понастоящем няма лечение или ваксина за вируса Нипа. Около 40%-70% от случаите на инфекция с Нипа са летални.

Какво представлява инфекцията с вируса Нипа?

Инфекцията с вируса Нипа е рядко, но сериозно и потенциално животозастрашаващо вирусно заболяване, което засяга хора и животни. Вирусът Нипа (NiV) е зоонозен вирус, който може да се предава от животни на хора. Заразяване е възможно и чрез замърсена храна или директно между хора.

Вирусът Нипа се пренася от плодоядни прилепи от семейство Pteropodidae, известни още като летящи лисици, които са естественият гостоприемник на патогена. Вирусът обикновено се предава от заразени прилепи и други животни на хора и може да се предава директно между хора.

Вирусът Нипа е идентифициран за първи път при епидемия сред хора с близък контакт със свине в Малайзия и Сингапур през 1998-1999г. Висока честота на случаите по време на тази епидемия се е проявила с енцефалит или неврологични симптоми, без случаи на предаване от човек на човек. При последващи огнища в Бангладеш и Индия е съобщена по-висока честота на респираторно засягане с ограничено предаване от човек на човек.

Огнища на Нипах са докладвани само от Бангладеш, Индия, Малайзия, Филипините и Сингапур. Плодоядните прилепи, които пренасят вируса Нипа, обаче се срещат в цяла Азия, Южния Пасифик и Австралия.

Хората с Нипа обикновено започват да проявяват признаци в рамките на 3-14 дни след заразяването с вируса.

Енцефалит, заедно с висока смъртност, е основната проява на инфекция, причинена от NiV. Освен това може да се развие белодробно заболяване, а в някои случаи инфекцията може да протече асимптоматично. Повечето преживели инфекцията се възстановяват напълно, въпреки че при някои случаи има остатъчни неврологични състояния след остър енцефалит.

Диагнозата при остра инфекция се поставя предимно чрез откриване на NiV чрез PCR (полимеразна верижна реакция) в кръв, проби от гръбначномозъчна течност и секрет от гърлото.

Към момента няма специфично лечение за Нипа. Лечението е ограничено до поддържащи грижи, включително почивка, хидратация, симптоматична терапия и лечение на усложнения като тежка дихателна недостатъчност и неврологични усложнения. Ранната интензивна поддържаща грижа може да подобри преживяемостта.

Световната здравна организация (СЗО) е определила вируса Нипа като приоритетно заболяване в рамките на Плана за изследвания и разработки на СЗО.

Смъртността на случаите се оценява на 40% до 75%. Високата смъртност, свързана с болестта Nipah, и липсата на ефикасно лечение и ваксини срещу нея, я класифицират като глобална заплаха.

Високата патогенност на NiV при хората и липсата на ваксини или терапевтични средства за борба с това заболяване са привлекли вниманието на изследователи от цял свят за разработване на ефективни ваксини и схеми за лечение срещу NiV.

Епидемиология

Огнища на инфекция с вируса Нипа са регистрирани в Малайзия, Сингапур, Бангладеш и Индия. Най-високата смъртност, дължаща се на инфекция с вируса Нипа, е регистрирана в Бангладеш, където огнищата обикновено се установяват през зимата.

Първите случаи на инфекция с вируса Нипа са идентифицирани през 1998 г., когато огнище на неврологично и респираторно заболяване в свинеферми в полуостров Малайзия причинява 265 случая при хора, със 108 смъртни случая. Вирусът е изолиран през следващата 1999 г. Триста души се разболяват и повече от сто от тях умират. При това първо огнище прилепи първоначално разпространяват вируса Нипа сред свинете. Хора, които са работили в контакт със заразените прасета, също се разболяват.

През 1999 г. е съобщено за епидемия в Сингапур след внос на болни свине от Малайзия. Не са съобщени нови огнища от Малайзия или Сингапур от 1999 г. насам. През 2001 г. са открити огнища на инфекция с вируса Нипа в Индия и Бангладеш. В Бангладеш огнища се съобщават почти всяка година оттогава. В Индия периодично се съобщава за огнища в няколко части на страната, включително последното през 2026 г.

През 2014 г. е съобщено за епидемия във Филипините, като оттогава няма нови случаи в този регион.

Какво представлява вирусът Нипа?

Вирусът Нипа (Henipavirus nipahense) е зоонозен парамиксовирус, принадлежащ към рода Henipavirus от семейство Paramyxoviridae. Това е патоген с ниво на биологична безопасност 4, който се предава от специфични видове плодоядни прилепи, основно видове Pteropus, които са естествен резервоарен гостоприемник.

Нипа причинява инфекция при хора и животни - заболяване с много висок процент на смъртност (40-75%). Многобройни огнища на болести, причинени от вируса Нипа, са възникнали в Индия, Малайзия и Сингапур.

Името „Нипа (Nipah)“ се отнася до мястото, Сунгай Нипа (Sungai Nipah) в Порт Диксън (Port Dickson), Негери Сембилан (Negeri Sembilan), където за първи път е изолиран вирусът Нипа от болен човек.

Огнището първоначално е било сгрешено с японски енцефалит, но лекарите в района отбелязват, че хората, ваксинирани срещу японски енцефалит, не са защитени от епидемията и броят на случаите сред възрастните е необичаен.

Симптомите на инфекцията от малайзийската епидемия предимно са засягали мозъка при хората и дихателната система при свинете. По-късни огнища са причинили респираторни заболявания при хората, което е увеличило вероятността от предаване от човек на човек и е показало съществуването на по-опасни щамове на вируса.

По време на епидемията от вируса Нипа през 1998 г., която е възникнала сред свиневъди, по-голямата част от инфекциите при хората са произтичали от директен контакт с болни свине и незащитено боравене със секрети от свинете.

Въз основа на данни за серопревалентност и изолации на вируса, основният резервоар за вируса Нипа е идентифициран като плодоядните прилепи, включително Pteropus vampyrus (голяма летяща лисица) и Pteropus hypomelanus (малка летяща лисица), и двата открити в Малайзия.

Как става заразяването с вируса Нипа?

Плодоядните прилепи от семейство Pteropodidae се считат за естествен гостоприемник на вируса Нипа и се срещат в различни части на Азия и Австралия. При африканските плодоядни прилепи от род Eidolon, семейство Pteropodidae, са открити антитела срещу вирусите Нипа и Хендра, което показва, че тези вируси може да присъстват и в географското разпространение на прилепите Pteropodidae в Африка. Изглежда, че инфекцията с вируса Nipah не причинява заболяване при плодоядните прилепи.

Предаването на вируса на хора може да се осъществи чрез директен контакт със заразени животни като прилепи, свине или коне, както и чрез консумация на плодове или плодови продукти, контаминирани от заразени плодоядни прилепи. Вирусът може също да причини тежко заболяване при селскостопански животни като свине.

Вирусът Нипа може да се разпространява и между хора. Съобщава се за случаи в здравни заведения и сред семейства и лица, полагащи грижи за болни хора, чрез близък контакт. В здравните заведения рискът от разпространение може да се увеличи в пренаселени, лошо вентилирани болнични среди с неадекватно прилагане на мерки за превенция и контрол на инфекциите (като използване на лични предпазни средства, почистване и дезинфекция и хигиена на ръцете).

Изображение: Centers for Disease Control and Prevention, CNA GRAPHICS

Хората могат да се заразят с Нипа чрез:

• директен контакт със заразени животни, като прилепи или свине, или техни телесни течности или екскременти
• консумация на храна или напитки, като плодове или суров (необработен) сок от финикова палма (фурми), които са контаминирани от заразени животни (замърсени със слюнка или урина на заразени прилепи)
• близък контакт с телесни течности на заразен човек

Рискови фактори

Факторите, които повишават риска от заразяване с Нипа, включват:

• Пътуване до засегнати страни или региони с продължаваща епидемия от NiV
• Излагане на прилепи, контаминирана от прилепи храна или свине
• Излагане на потвърден случай на NiV
• Консумация на сок или други продукти от палмови дървета

Симптоми на Нипа

Инкубационният период - времето от инфекцията до появата на симптомите - варира от 3 до 14 дни, но може да достигне в редки случаи и до 45 дни.

Заразяването с вируса при хора може да доведе до асимптоматична инфекция, остра респираторна инфекция или потенциално фатален енцефалит. Първоначалните клинични прояви на NiV инфекцията са неспецифични и са подобни на други заболявания като вирусен енцефалит, бактериален менингоенцефалит и пневмония.

Пациентите с NiV инфекция могат да проявят следните симптоми:

• Клинична картина на остър енцефалит, характеризираща се с начални симптоми на треска, главоболие, миалгия, повръщане, болки в гърлото, последвани от замаяност, сънливост, променено съзнание, гърчове в тежки случаи, които могат да прогресират до кома в рамките на 24 до 48 часа
• Атипична пневмония и остър респираторен дистрес
• Съобщава се за рецидивиращ енцефалит и енцефалит с късно начало при пациенти с първоначални неенцефалитични или асимптоматични заболявания

Клиничните признаци обикновено се проявяват в рамките на 3-14 дни и включват треска и главоболие, често придружени от кашлица, болки в гърлото, затруднено дишане и други често срещани признаци на респираторно заболяване. Пациентите могат първоначално да проявят симптоми на миалгия и повръщане.
Това може да бъде последвано от замаяност, сънливост, променено съзнание и неврологични признаци, които показват остър енцефалит. При някои хора могат да се появят също атипична пневмония и тежки респираторни проблеми, включително остър респираторен дистрес. В тежки случаи се наблюдават енцефалит и гърчове, които прогресират до кома в рамките на 24 до 48 часа.

При някои хора инфекцията с вируса Nipah може да протече асимптоматично. Повечето хора обаче развиват треска и симптоми, засягащи мозъка и/или белите дробове. Могат да бъдат засегнати и други органи. Нипа може да причини леко до тежко заболяване, включително мозъчен оток и смърт.

Тежко заболяване може да се появи при всеки пациент, но е особено свързано с хора с неврологични симптоми, с прогресия до мозъчен оток (енцефалит) и често смърт. Внимателните поддържащи грижи и наблюдение през този период са от решаващо значение.

Повечето хора, които оцелеят, се възстановяват напълно, но дългосрочни неврологични състояния са съобщени при приблизително 1 на 5 души, възстановили се от болестта. Някои дългосрочни последствия от инфекцията включват персистиращи конвулсии и промени в личността. Съобщава се за някои случаи на рецидив.

Усложнения

Усложненията от вируса Нипа включват тежък енцефалит (възпаление на мозъка), водещ до объркване, гърчове, кома и потенциални дългосрочни неврологични увреждания; дихателна недостатъчност, изискваща кислородна подкрепа или механична вентилация; полиорганна дисфункция, засягаща черния дроб, бъбреците и сърцето; внезапен сърдечен арест от сърдечносъдово възпаление; и персистиращи здравословни проблеми, включително хронична умора и неврологични дефицити след възстановяване.

• Енцефалит и неврологични увреждания: Едно от най-тежките усложнения от инфекцията с вируса Нипа е енцефалитът (възпаление на мозъка). Той може да доведе до объркване, гърчове и дори кома. В някои случаи могат да се развият дългосрочни неврологични проблеми, включително промени в личността, загуба на паметта и персистиращи конвулсии. При някои пациенти може да се появи рецидивиращ или къснопроявяващ се енцефалит, при който симптомите се появяват отново месеци или години след възстановяване.
• Дихателна недостатъчност: Вирусът Nipah може сериозно да засегне дихателната система, водеща до остър респираторен дистрес синдром (ARDS). Пациентите може да се нуждаят от кислородна подкрепа или механична вентилация.
• Полиорганна недостатъчност: В тежки случаи вирусът Нипа може да предизвика полиорганна дисфункция, при която черният дроб, бъбреците и сърцето започват да отказват. Това често увеличава риска от смърт.
• Сърдечен арест и внезапна смърт: При някои пациенти с тежка инфекция може да възникне сърдечен арест поради възпаление, засягащо сърцето и кръвоносните съдове.
• Дългосрочни здравословни проблеми: Някои хора могат да изпитват хронична умора, неврологични дефицити или психиатрични разстройства дълго след лечението.

Усложненията от вируса Nipah могат да бъдат фатални, ако не се лекуват навреме.

Диагноза

Трудно е да се разграничи Нипа от други инфекциозни заболявания или други причини за енцефалит или пневмония без лабораторни изследвания. Основният диагностичен тест е полимеразна верижна реакция в реално време (RT-PCR) на респираторни проби, кръв или гръбначномозъчна течност (лумбална пункция). Може да се използва и откриване на антитела в кръвта чрез ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA).

Пробите, събрани от пациенти, представляват биологичен риск. Лабораторните изследвания на неинактивирани проби трябва да се провеждат при условия на максимална биологична изолация.

Пробите, взети от хора и животни със съмнение за инфекция с вируса Нипа, трябва да се обработват от обучен персонал, работещ в подходящо оборудвани лаборатории.

Лечение на Нипа

Въпреки че няма специфично лечение за Нипа, ранната диагноза е от важно значение за навременно прилагане на поддържащи грижи. При всички тежки вирусни инфекции висококачествените поддържащи медицински грижи могат да предотвратят смъртни случаи и включват:

• идентифициране на усложнения (мозъчен оток, пневмония, други органни увреждания)
• персонализиране на лечението в зависимост от придружаващите заболявания и терапия на пациента
• прилагане на специфични терапии, ако е необходимо (като вентилация, бъбречна диализа)
• осигуряване на адекватна рехидратация и хранене

Понастоящем няма одобрени лекарства или ваксини за инфекция с вируса Нипа. СЗО е определила инфекцията с вируса Нипах като приоритетно заболяване за Плана за научноизследователска и развойна дейност на СЗО.

Рибавирин е използван за лечение на малък брой пациенти по време на първоначалното огнище през 1999 г. в Малайзия, но ефикасността му е неясна. Ацикловир, фавипиравир и ремдесивир също са сред потенциалните антивирусни средства срещу вируса Nipah.

Прогноза

Инфекцията с вируса Нипа може да причини смъртност между 40 и 75%, както е установено при предишни огнища със значителни клинични случаи.

Пациентите, които преживеят първоначалната инфекция, често се борят с инвалидизиращи дългосрочни неврологични последици, включително загуба на паметта, нарушена когнитивна функция, припадъци, конвулсии и промени в личността.

Освен това е известно, че вирусът Nipah може да персистира и да остане латентен в оцелелите и да се реактивира много месеци или години след първоначалната инфекция. Съобщава се за смъртни случаи от реактивиране на латентния вирус Nipah.

Превенция

Превенцията чрез санитарни практики е най-добрата защита. Вероятността от инфекция чрез предаване на животни може да бъде намалена чрез избягване на контакт с болни прасета и с прилепи, където болестта е ендемична. Прилепите носят значително по-висок дял зоонозни вируси от всички други разреди бозайници, и е известно, че не са засегнати от многото вируси, които пренасят, очевидно поради развиващите се специални имунни системи за справяне със стреса от летенето.

През януари 2024 г. кандидат-ваксина, ChAdOx1 NipahB, е започнала клинични изпитвания фаза I след завършване на лабораторни и животински тестове.

При пътуване или пребиваване в район, където са възникнали огнища на вируса Нипа, е необходимо:

• спазване на добра лична хигиена, включително често миене на ръцете със сапун и вода или с дезинфектанти за ръце с най-малко 60% алкохолно съдържание
• избягване на контакт с прилепи или болни прасета
• избягване на места, където прилепите гнездят, кацат или нощуват
• избягване на контакт с всичко, което може да бъде замърсено от прилепи
• избягване на консумацията на пресен сок от финикова палма или плодове, които могат да бъдат замърсени от прилепи
• избягване на контакт с кръвта или телесните течности на човек с Нипа

Лицата, които се чувстват зле по време на или след пътуването си, трябва незабавно да потърсят медицинска помощ. Те трябва да информират своя лекар за скорошното си пътуване до засегнатите от NiV райони и за всяко потенциално излагане на суров сок от финикова палма, прилепи или болни лица.

Намаляване на риска от инфекция при хората

Повишаването на осведомеността за рисковите фактори за инфекция и за мерките, които хората могат да предприемат, за да се предпазят и предотвратят предаването, е от решаващо значение. СЗО препоръчва предприемането на следните мерки:

• Намаляване на риска от предаване на вируса от прилеп на човек: Усилията за предотвратяване на заразяване с вируса трябва първо да се съсредоточат върху намаляване на достъпа на прилепите до сок от фурми и други пресни хранителни продукти. Възможно е да е полезно използване на защитни покрития за предотвратяване на достъпа на прилепите до местата за събиране на сок чрез. Прясно събраният сок от фурми трябва да се свари, а плодовете трябва да се измият и обелят старателно преди консумация. Плодовете с каквито и да е признаци на ухапвания от прилепи трябва да се изхвърлят.
• Намаляване на риска от предаване от животно на човек: Носене на ръкавици и друго защитно облекло при работа с болни животни като свине или коне, както и по време на процедурите по клане и унищожаване. В райони, където вирусът е наличен, при създаването на нови свинеферми трябва да се вземе предвид наличието на плодоядни прилепи в района и като цяло. Хранилката и помещенията за прасетата трябва да бъдат защитени от прилепи, когато е възможно.
• Контрол на вируса Нипа при свине: В минали огнища на Нипа, включващи свинеферми, са били въведени някои мерки за намаляване на предаването на вируса, включително рутинно и щателно почистване и дезинфекция на фермите; карантиране на животновъдните помещения в случай на съмнителни случаи; унищожаване на заразени животни със строг надзор върху унищожаването на трупове; и ограничаване или забрана на движението на животни от заразени ферми до други райони.
• Намаляване на риска от предаване на вируса от човек на човек: Хората със симптоми, подобни на инфекция с Нипа, трябва да бъдат насочени към здравно заведение, тъй като ранната поддържаща грижа е ключова при липса на специфично лечение. Трябва да се избягва близък незащитен физически контакт с болни хора. Редовното миене на ръцете трябва да се извършва след грижи или посещение на болни хора, наред с други превантивни мерки.

Контрол на инфекциите в здравните заведения

СЗО съветва здравните работници да прилагат стандартни предпазни мерки за превенция и контрол на инфекциите по всяко време и за всички пациенти:

• подозираните или потвърдени случаи на инфекция с вируса Нипа трябва да бъдат настанени в стая за единични пациенти
• при грижи за пациенти СЗО съветва използването на предпазни мерки за контакт, включително добре прилепваща медицинска маска, защита за очите, устойчиво на течности облекло и ръкавици за преглед;
• предпазни мерки за въздушно-капкови инфекции трябва да се прилагат по време на процедури, генериращи аерозоли, включително поставяне на пациента в изолационна стая за въздушно-капкови инфекции
• за членове на семейството и болногледачи, посещаващи пациенти със съмнение или потвърден вирус Нипа, трябва да се прилагат подобни предпазни мерки.

Заглавно изображение: NIAID, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons / freepik.com

Изображения: freepik.com