Какво представлява РТА (Перкутанната ангиопластика) и съдовото стентиране

Перкутанната ангиопластика (PTA) и PTA съпроводено със съдово стентиране са минимално инвазивни процедури, предназначени да подобрят кръвотока в артериите на тялото.

При PTA процедурите се използват водачи и катетри завършващи с балон на техния връх, представляващи тънка пластична тръбичка. С тях се достига до мястото на стеснение или запушване на съда. Балончето на върха на катетъра се раздува със специална инфлационна спринцовка, след което отново се спада и се изважда. При съдовото стентиране, което често е съпроводено преди това от ангиопластика, се поставя за постоянно на мястото на новоотворената артерии. Има два вида стентове BMS /метални стентове/ и покрити стентове /най-често покрити с лекарства/ DES.

При кои заболявания се прилага PTA и съдовото стентиране

PTA и PTA съпроводено със съдово стентиране се прилага за лечение, най-често, когато имаме стеснени или запушени артерии в човешкото тяло, включващи:

• Стеснения на големите артерии на човешкото тяло (аорта и нейните клонове), обхванати от атеросклероза или вкалцяване. Това са процеси зависещи от холестерола и другите мастни киселини, представляват плаки и обхващащи стените на съда.
• Периферни съдови заболявания (PVD) и периферни артериални заболявания (PAD), представляващи стеснения на артерията на краката или ръцете. При пациентите с PVD и PAD, ангиопластиката самостоятелно или съпроводена със стентиране може да бъде използвана за възстановяване проходимостта на артериите на краката, ръцете и таза.
• Реналната хипертония е заболяване протичащо с високи стойности на артериалното налягане, вследствие на стеснение или запушване на бъбречните артерии. Ангиопластиката и ангиопластика последвана от стентиране на бъбречните артерии е най-често използваният метод за възстановяване на кръвотока в бъбречните артерии.
• Заболяване на каротидните артерии, стесняване на артериите на врата, кръвоснабдяващи мозъка.
• Коронарна болест, засягаща артериите на сърцето, доставящи кислород до сърдечния мускул.
• Стеснения на централните венозни съдове, при някои ситуации налагат тяхното стентиране.
• Стеснението на диализните фистули или графтове. Много често се случва при болни на хемодиализа. PTA е метод на първи избор при това състояние, водещо до намаление на кръвотока и причина за неадекватна хемодиализа.

Какво е необходимо за извършване на процедурата

За извършването на тази процедура са необходими: ангиограф, интродюсер, катетър с балон, стент и водач. Оборудването на ангиографа е стандартно и се състои от рентгенова маса, рентгенова тръба преобразовател и монитори, които са разположени в ангиографската зала и предзалата. Когато се използват за директно наблюдение /в реално време/ мониторите са разположени над рентгеновата маса. Под нея се намира преобразователят. Когато се използват рентгенови филми те се поставят под рентгеновата маса, където се записва рентгеновият кадър.

Интродюсерите представляват тънки тръбички, с които се осъществява съдовият достъп и през които се въвеждат необходимите устройства за процедурата. Балонният катетър е тънка и дълга пластична тръбичка с миниатюрен балон на единия й край. Стентът представлява малка телена мрежеста тръбичка. Балоните и стентовете съществуват в различни размери, в зависимост от размера на заболялата артерия.

Водачите представляват тънки жички, по които се въвеждат диагностичните катетри, балоните за ангиопластика и съдовите стентове. Необходимо е още да има венозен път и да се мониторират виталните функции на пациента.

Как протича процедурата

Балонният катетър се въвежда внимателно през интродюсера в артерията и се намества на мястото на стеснението, където се раздува. По този начин се разширява артериалната стена и се подобрява кръвотока в засегнатата артерия. Стент може да бъде поставен на мястото на стеснението, за да задържи по-дълго отворен стеснения участък.

PTA и съдовото стентиране е минимално инвазивна методика, тя трябва да се извършва от лекар специалист с опит в интервенционалната кардиология и екип от специалисти, работещи в ангиографска лаборатория, под постоянен рентгенов контрол. Тези процедури могат да се извършват и амбулаторно.

Пациентът е поставен в легнало положение на рентгеновата маса. Включен е към монитор, показващ сърдечната честота, кръвното налягане и пулса, докато продължава процедурата.

Персоналът в кардиологичната клиника поставя венозен източник на една от вените на ръцете. Пациентът е седиран с интравенозно приложение на медикаменти. Ако има желание може процедурата да се проведе под обща анестезия. Мястото на тялото, където ще бъде въведен итрадюсера ще бъде избръснато, дезинфектирано и покрито със стерилна хирургична покривка.

Лекуващият лекар ще направи локална анестезия на мястото, където ще бъде извършена съдовата пункция. Първо в артерията ще бъде въведен интродюсера. Под рентгенов контрол катетърът ще бъде въведен внимателно в артерията и с прецизни и внимателни движения ще бъде достигната прицелната артерия. При достигане на прицелната артерия ще бъде инжектиран контраст и ще се визуализира мястото и характерът на стеснението на съда.

Под рентгенов контрол ще бъде поставен водач през стеснението на артерията, по него ще бъде пласиран катетър с балон на неговия връх. Когато се пласира на мястото на стеснението, балонът ще бъде раздут за кратък период от време. Понякога балонът може да бъде раздут на няколко места, по протежение на съда, където има стеснение.

Под рентгенов контрол ще бъде определено доколко се е възстановил кръвотокът през засегнатия съд. Когато лекуващият лекар остане доволен от крайния резултат на процедурата, водачът и водещият катър ще бъдат извадени.

При много PTA се налага имплантирането на стент. Те биват саморазтварящи се и балон разтворими стентове /тези, които се разтварят с помощта на балон/. Балон разтворимите стентове са поставени на върха на катетъра под тях се намира балон. При достигане на мястото на стенозата балонът се раздува със специална инфлационна спринцовка и стентът се имплантира върху съдовата стена на мястото на стенозата, след което балонът се спада и извежда от тялото на пациента. Стентът остава в съдовете на мястото на стенозата, поддържайки отворена артерията. Накрая на процедурата интродюсерът ще бъде изваден и на неговото място ще бъде оказан лек натиск с цел спиране на кръвотечението. В някои случаи може да се наложи поставяне на някои от „затварящите устройства”, с помощта на които пациентът ще може да стане от леглото след по-малко време. Преди дехоспитализацията венозният източник ще бъде свален.

Сравнено с хирургичните интервенции като байпас хирургията, балонната ангиопластика и имплантирането на съдови стентове е по-малко инвазивно, с по-малък риск и икономически значително по-изгодно. При тези процедури се използва локална анестезия, за разлика от общата при хирургичните интервенции. Няма хирургичен достъп, само малка дупчица в кожата, колкото иглена глава. След кратък период следва възстановяване на нормалната физическа активност.

Рискове

• Редки са големите усложнения след ангиопластика. Понякога при въвеждане на катетъра може да се увреди артериалната стена. Балонната ангиопластика може да се усложни с периферна тромбоза на съда.
• Големи кръвотечения от мястото на поставяне на интрадюсера може да изисква прилагане на специални медикаменти.
• При каротидните PTA има риск от инсулти.
• Едни от редките усложнения при ангиополатсиката и съдовото стентиране е внезапната сърдечна смърт.
• При някои процедури на пункционните места има риск от инфекции.
• Има много малък риск от алергични реакции към контрастните материали и анестетиците.
• Контрастните вещества могат да увредят функцията на бъбреците и да доведат до бъбречна недостатъчност. Ако лекуващият лекар провери функцията на бъбреците преди процедурата, рискът от тези усложнения е минимален.

Защо не винаги се получават очакваните резултати след ангиопластиката и съдовото стентиране

Ангиопластиката е само един от начините за лечение на стеснените и запушените артерии. Лекарствената терапия и провеждането на изследвания са първа стъпка при диагностициране на атеросклеротичната болест.

След провеждане на ангиопластика, пациентите трябва да променят начина си на живот. Да се хранят здравословно с храни бедни на холестерол, да преустановят тютюнопушенето, да намалят теглото си при наднормено такова. Да контролират кръвната си захар, ако са диабетици. Да контролират стойностите на артериалното си налягане, ако са хипертоници. Ако не се спазват тези условия ново стеснение на отворените с ангиопластика или стентиране артерии е твърде вероятно.

След ангиопластиката в течение на времето може да се получат отново запушвания на същото място. Това се нарича рестеноза. При имплантирането на стентове се редуцура честотата на рестенозите. При част от пациентите с ренална хипертония се наблюдава редукция на стойностите на РР. При по-малка част от пациентите с ренална хипертония след ангиопластика на таргетната лезия не се получава подобрение на хипертонията, защото това се дължи на микроваскуларна бъбречна болест.

За нивото на диагнозата има значение съвкупността от много фактори, като най-важните са: качествата и възможностите на ехокардиографския апарат, квалификацията на ехокардиографиста и интерпретацията на данните от ехокардиографията, в контекста на клиничната картина и другите методи за изследване на сърцето. Ехокардиографската техника непрекъснато се усъвършенства, особено през последните няколко години, което прави методиката много важно звено в цялостния диагностичен процес на сърдечно-съдовата система.

Статията е публикувана в списание "MedPost", бр. 6, 2015 г.

Автор:
Материалът е предоставен от Кардиоцентър „Понтика“, гр. Бургас.