Долихосигма

› Въведение

› Долихосигма и долихоколон

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Усложнения и прогноза

Долихосигма, засягащо дебелото черво, включва необичайно дълго дебело черво. Това удължаване на може да доведе до различни симптоми. Точната причина за долихосигма не е напълно изяснена, но се смята, че е свързана с аномалии в развитието на дебелото черво по време на растежа на плода.

Въведение

Долихосигма, известен още като излишно дебело черво или изкривено дебело черво, е вродено наличие на необичайно широко дебело черво, което се нарича мегаколон.

Долихоколон може да предразполага към необичайно завъртане на дебелото черво (волвулус) и неговото вмъкване между диафрагмата и черния дроб (синдром на Чилайдити). Точната причина остава неизвестна. Долихоколон често е случайна находка при коремна рентгенография или при колоноскопия. Само по себе си това не е заболяване и като такъв не изисква лечение, ако има липса на симптоматика.

Долихосигма и долихоколон

Вариациите в дължината и конфигурацията на дебелото черво са често срещани анатомични находки и могат да бъдат случайни или клинично значими. Два термина, често използвани за описание на прекомерната дължина на дебелото черво, са долихоколон и долихосигма. Въпреки че са свързани, те не са синоними и се различават по обхват и клинични последици.

Долихоколон

Долихоколон се отнася до необичайно удължено дебело черво, което може да включва един или повече сегменти на дебелото черво. Удължаването може да засегне възходящото, напречното, низходящото или сигмоидното дебело черво, често водещо до излишни бримки.

Долихоколон се счита за анатомичен вариант, а не за заболяване. Много хора остават асимптоматични. Прекомерната дължина обаче може да предразположи пациентите към симптоми като хроничен запек, подуване на корема, болка и в някои случаи волвулус, в зависимост от засегнатия сегмент.

Долихосигма

Долихосигмата е локализирана форма на долихоколон, характеризираща се с удължаване специално на сигмоидното дебело черво. Подвижността на сигмоидното дебело черво и тясното мезентериално прикрепване правят това състояние клинично важно.

Пациентите с долихосигма са по-склонни да изпитват запек и са изложени на по-висок риск от сигмоиден волвулус, потенциално животозастрашаващо усложнение, причинено от усукване на червата.

Докато долихоколонът описва удължаване на дебелото черво като цяло, долихосигмата е ограничена до сигмоидния сегмент. По този начин, долихосигмата представлява специфичен подтип на долихоколон. Разграничението е важно, защото засягането на сигмоидния дебел носи по-голям риск от обструктивни усложнения.

Честота и причини

Долихосигма, състояние, характеризиращо се с дълго и излишно дебело черво, може да има различни причини. Смята се, че един от основните фактори е свързан с анормално развитие по време на феталния период, което води до удължаване на дебелото черво.

Освен това, хроничен запек или запушване на дебелото черво с течение на времето може да допринесе за удължаването му. Лошите хранителни навици, при които липсват фибри и течности, могат да влошат състоянието.

Неврологични състояния и заболявания като Хиршпрунг или увреждане на гръбначния мозък могат да доведат до долихосигма поради нарушена функция на червата.

Някои лекарства, като опиоиди и антихолинергици, могат да причинят промени в чревната подвижност и структура, което потенциално може да доведе до долихосигма.

Патофизиология

Това състояние се характеризира с неумолима прогресия, чиято скорост зависи от влиянието на провокиращи фактори и диетата.
Според характера на протичането и в зависимост от дължината на сигмоидното дебело черво, патологията се разделя на три стадия или клинични форми.

• Компенсирана долихосигма - запекът не трае повече о 3-4 дни, има наличие на подуване и коремен дискомфорт. Има изхождане с помощта на лаксативи, общото състояние е без промяна.
• Стадий на субкомпенсация - има забавено изпразване на червата, ходенето по голяма нужда е през период от 3 дни или повече, ефективността на лаксативите намалява.
• Декомпенсирана долихосигма - декомпенсацията се развива, когато разтегнатото черво загуби способността си да елиминира отпадните продукти. Констипацията е с продължителност повече от една седмица, има наличие на коремна болка, подуване на корема. Наблюдава се хронична интоксикация, слабост, гадене, повръщане.

Симптоми

Долихосигма води до натрупване на фекални маси в самото черво. Освен това, стените на този участък на дебелото черво се удебеляват, което води до нарушена подвижност. Дължината на органа, който снабдява червата с кръв, винаги е увеличена.

Характерни симптоми на долихосигма се развиват в резултат на анатомични отклонения:

• Констипация, продължаваща повече от 48 часа
• Подуване на корема
• Метеоризъм
• Липса на апетит
• Коремна болка
• Болка по време на дефекация
• Примеси на слуз и кръв в изпражненията

При малки деца, дори и тези, които са развили долихосигма, симптомите на запек могат да изчезнат след 6-годишна възраст.

Диагноза

Основната роля в диагностиката играят образните изследвания. Освен че изясняват диагнозата и определят състоянието на червата, те помагат и за откриване на някои опасни причини за долихосигма.

За диагностициране на пациент със съмнение за долихосигма се използват следните методи:

• Ехография на корем
• Рентгенография на корем
• Компютърна томография (КТ)
• Колоноскопия

Лечение

Съществуват различни варианти за лечение на долихосигма. Основният фокус е върху облекчаване на симптоми като запек и коремен дискомфорт. Лечението може да включва промени в диетата, като например увеличаване на приема на фибри, прием на много течност и включване на физическа активност.

В някои случаи могат да се предпишат лаксативи и омекотители на изпражненията, за да се насърчи редовното изхождане.

Хирургичното лечение рядко се налага, но може да се обмисли при тежки случаи, които не реагират на консервативни мерки. От съществено значение е хората с долихосигма да провеждат редовни консултации с лекар, който активно следи тяхното състояние, за да се разработи персонализиран план за лечение, който отговаря на специфичните нужди и подобрява качеството на живот.

Усложнения и прогноза

Долихосигма може да протича асимптоматично, но когато причинява симптоми, най-честите усложнения включват:

Стомашно-чревни усложнения

• Хронична констипация
• Образуване на фекаломи - натрупване на твърди изпражнения, които може да са трудни за преминаване
• Коремна болка и подуване на корема - от задръжка на газове и изпражнения
• Мегаколон - прогресивно разширяване на дебелото черво от хронична обструкция

Остри и сериозни усложнения

• Сигмоиден волвулус - усукване на удълженото сигмоидно черво, причиняващо чревна обструкция
• Чревния обструкция (илеус) - частично или пълно запушване
• Исхемия - намален кръвен поток поради волвулус или тежко раздуване
• Перфорация на червата - рядка, но животозастрашаваща, често вторична от обструкция или исхемия

Вторични усложнения, причинени от долихосигма

• Хемороиди и анални фисури
• Ректален пролапс
• Намалено качество на живот - болка, дискомфорт и зависимост от лаксативи

Пациентите с доказана долихосигма трябва да потърсят лекарска помощ при:

• Внезапна коремна болка
• Изразено подуване на корема
• Невъзможност за отделяне на газове или изпражнения
• Треска или признаци на шок

Прогнозата за долихосигма е добра, особено при подходящо проведено лечение. Резултатите зависят от тежестта на симптомите, усложненията и отговора на лечението. Много от хората живеят нормално без никакво лечение или с леки диетични мерки.

Изображения: freepik.com