Бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO)

› Въведение

› Какво е SIBO?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения при SIBO

› Диагноза и изследвания

› Лечение на SIBO

› Диета при SIBO

› Прогноза

Въведение

Бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO) представлява състояние, при което прекомерни количества типични за дебелото черво бактерии се размножават в тънките черва и провокират различни симптоми, по-важните от които включват болка, диария или запек, подуване, газове и други. В дългосрочен план има риск от усложнения, включително нежелана редукция на теглото, дефицит на витамини, синдром на малабсорбция и други. Диагнозата включва комплексни изследвания, а лечението обикновено представлява комбинация от антибиотици, симптоматични лекарства и подходяща диета.

Бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO) е относително често срещано състояние, което при много от пациентите остава неразпознато и неправилно диагностицирано във връзка с идентичните оплаквания, типични за някои по-често срещани в практиката интестинални заболявания.

Какво е SIBO?

SIBO (Small intestinal bacterial overgrowth) представлява бактериален свръхрастеж в тънкото черво. Обичайно тънките черва съдържат значително по-малко количество бактерии в сравнение с дебелото черво във връзка с по-бързия пасаж на храната. При прекомерен свръхрастеж на бактериите в този участък от интестиналния тракт настъпват различни по тежест нарушения в храносмилането.

Бактериите, попаднали и развили се в тънките черва, влошават усвояването на редица нутриенти, изчерпват нивата на редица витамини (особено витамин Б12) и в дългосрочен план крият риск от развитие на различни по тежест усложнения.

Липсата на единни диагностични методи и статистика е причина за невъзможност за точното изчисляване честотата на заболяването, но се предполага честота от порядъка между 1 и 40 процента при населението от здравата популация и честота между 4 и 78 процента при пациенти с подлежащи възпалителни интестинални заболявания.

Причини и рискови фактори

Причините за развитие на бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO) са многобройни и честно комплексни, като сред едни от най-често описваните в практиката причини и рискови фактори се включват:

• структурни нарушения в тънките черва: чревни сраствания, фистули, анатомични дефекти, постоперативни усложнения след различни по вид и тежест коремни операции, включително гастректомия, операции, назначавани при затлъстяване, за лечение на язви и рак на стомаха и други
• мотилитетни нарушения в тънките черва: нарушената моторика на тънките черва, наблюдавана след гастропареза, при чревна псевдообструкция, подлежащ хипотиреоидизъм и редица други състояния, може да предразположи към прекомерно задържане на отпадните метаболитни продукти и съответно бактериален свръхрастеж
• подлежащи заболявания: болест на Крон, радиационен ентерит, склеродермия, улцерозен колит, глутенова ентеропатия (цьолиакия), синдром на раздразнените черва, рак на дебелото черво, чернодробна цироза, диабет и много други могат да причинят бактериален свръхрастеж в тънките черва
• хипохлорхидрия: ниската стомашна киселинност намалява способността на тялото да ограничава бактериалния свръхрастеж на патогенните бактерии. Сред основните фактори, които могат да причинят хипохлорхидрия, са инфекция с Helicobacter pylori, стомашен байпас, продължително лечение с антиациди и инхибитори на протонната помпа
• лекарства: прекомерната употреба на някои медикаменти също може да причини бактериален свръхрастеж в интестиналния тракт, като такива са редица антибиотици, химиотерапевтици, опиоидни аналгетици, лекарства, потискащи стомашната секреция (инхибитори на протонната помпа, Н2-блокери и други)

Сред рисковите фактори, които увеличават вероятността от развитие на състоянието се включват данни за предшестваща лъчетерапия в абдоминалната област, дивертикулоза на тънките черва, имунодефицитни нарушения, непълноценен хранителен режим, затлъстяване, напреднала възраст и много други.

Симптоми и усложнения при SIBO

Липсват строго специфични, типични само за това заболяване, симптоми, въпреки което могат да се обособят някои характерни клинични проявления, а именно:

• стомашно-чревни оплаквания: интестиналните прояви са широки, разнообразни, наподобяват оплакванията при редица други стомашно-чревни заболявания и могат да включват загуба на апетит, диария или запек, подуване на корема, гадене, усещане за ситост след прием на малко количество храна, повишено газообразуване и други
• промени в изпражненията: изпражненията при пациенти с бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO) са мазни на вид, меки, рехави, воднисти или твърди и във вид на бучки. Възможно е наличието на слуз в изпражненията, необичайна миризма, промени във формата (дълги и тънки, наподобяващи молив изпражнения)
• системни прояви: характерна е неволна загуба на тегло, хронична умора и слабост, апатично настроение, склонност към депресивни епизоди и лабилно настроение, главоболие и други

Малабсорбцията на мазнини, протеини и въглехидрати може да доведе до недохранване, недостиг или тежък дефицит на витамини. При неглижиране на състоянието е възможно развитие на дефицит на мастноразтворимите витамини (витамин Д, витамин А, витамин К, витамин Е), дефицит на витамин Б12, който от своя страна крие риск от различни по тежест неврологични усложнения. Пациентите са изложени на повишен риск от бъбречно-каменна болест, остеопороза, анемия и редица други усложнения с риск от дългосрочни последици.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при SIBO изисква задълбочен и комплексен обзор на резултатите, получени в хода на различни изследвания, като с най-важно клинично значение са:

• разпит и преглед: данни за подлежащи заболявания, прием на лекарства, имунен дефицит, предшестващи коремни операции, оценка на рисковите фактори и други в комбинация с характерните за състоянието стомашно-чревни оплаквания, редукция на теглото, умора, слабост и други
• лабораторни изследвания: липсва специфичен показател за състоянието, но към диагнозата насочват данните за дефицит на мастноразтворими витамини, витамин Б12, анемия и други
• образни изследвания: назначават се коремна ехография и/или компютърна томография за улесняване на диференциалната диагноза. За потвърждение на диагнозата може да се наложи извършване на ендоскопия и проба от тънкочревен аспират и култура
• други диагностични методи: с важно диагностично значение е дихателният тест с установяване на повишени нива на метан и водород. Допълнително може да се назначи фекален тест и други изследвания за подпомагане на диференциалната диагноза

Бактериалният свръхрастеж в тънките черва следва да се различи от някои идентично протичащи заболявания, включително цьолиакия, лактозна непоносимост, възпалителни интестинални заболявания, синдром на раздразненото черво и други.

Лечение на SIBO

Терапевтичният подход при бактериален свръхрастеж в тънките черва е насочен към възстановяване на нормалната чревна флора, облекчаване на симптомите и намаляване риска от възникване на усложнения.

Използват се различни подходи, най-често в подходяща комбинация:

• антибиотици при SIBO: в основата на лечението е подходяща, в достатъчно високи дози и за достатъчно продължителен период от време антибиотична терапия. Използват се широкоспектърни антибиотици, най-често перорално за период от средно между 10 и 14 дни. Опции на избор са метронидазол, ципрофлоксацин, тетрациклини, рифаксимин и други, като може да се обмисли цикличен терапевтичен курс с повторение през определен интервал
• симптоматични лекарства: симптоматично се назначават подходящи средства за облекчение на оплакванията, включително средства за лечение на запек или диария, антиеметици, аналгетици, спазмолитици и други. В допълнение е необходимо коригиране и подходящо лечение на наличните подлежащи заболявания, особено при лица с диабет, синдром на раздразненото черво, хроничен панкреатит и други
• пробиотици, витамини и други добавки: за подпомагане на нормализирането на интестиналната микрофлора често се назначава допълнителен прием на пробиотици, като се предпочитат препарати, съдържащи щамове на Lactobacillus и Bifidobacterium. Необходимо е прецизиране на дозата и избора на конкретен препарат, тъй като прие някои пациенти пробиотиците могат да причинят диария и коремни болки в началото на терапията. Назначават се витамини и минерали за корекция на наличните установени и потвърдени лабораторно дефицити, главно мускулни инжекции с витамин Б12, витамин Д, витамин Е, ниски дози витамин А и други
• редуциране на провокиращите фактори: при всеки пациент различни фактори оказват неблагоприятно въздействие върху оплакванията, което налага поетапното им елиминиране, като това включва назначаване на подходяща диета с избягване на дразнещи храни, редуциране на стреса и осигуряване на почивка, ограничаване на вредните навици (прием на алкохол, тютюнопушене) и други

Поради рисковете от рецидив в първите 6 до 12 месеца е необходимо стриктно спазване на препоръките на лекуващия лекар и консултация със специалист при появата на първите оплаквания или признаци за рецидив.

Диета при SIBO

Диетата е изключително важен компонент от лечението при SIBO, като подпомага облекчение на симптомите, намаляване на бактериалния свръхрастеж, подобряване състоянието на интестиналния тракт.

Използват се различни диети, като при всеки пациент се предпочита индивидуален подход, консултация със специалист и избор на най-добрия вариант за него.

Сред основните опции са:

• елиминационна диета: при тази диета за период от средно 4 до 6 седмици се ограничава консумацията на определени храни като се следи за подобрение на симптомите. Липсата на разлика показва, че този вид хранителни продукти не причиняват дразнене. При регистриране на значимо подобрение, съответната храна следва да бъде ограничавана в дългосрочен план
• кетогенна диета: при кетогенната диета е цялостно намален вносът на въглехидрати, които са основният източник на хранителни вещества за бактериите. При някои пациенти се регистрират изключително добри резултати. Следва да се следи за прием на качествени и пълноценни мазнини и протеини
• диета с ниско съдържание на FODMAP: FODMAP (ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли) са вид въглехидрати, които лесно ферментират в интестиналния тракт под влияние на бактериите, като провокират съответните оплаквания (повишено образуване на газове, болка, диария). При тази диета се препоръчва ограничаване на някои плодове (круши, ябълки, диня, манго), бобови култури (боб, нахут, леща), зърнени храни, млечни храни с високо съдържание на лактоза. Препоръчва се прием на бяло месо, риба, яйца, пълноценни мазнини (зехтин, авокадо, кокосово масло), някои плодове (портокали, ананас, ягоди, боровинки), някои зеленчуци (тиквички, моркови, краставици, спанак, патладжан)

Препоръчва се водене на дневник с приеманите храни и количествата им за деня с подробно описание на проявилите се или не оплаквания.

Прогноза

Прогнозата при бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO) зависи до голяма степен от съдействието на пациентите и добрата колаборация между лекар и пациент. Рискът от рецидиви е висок, като дори при адекватно лечение има значим риск от рецидив в първите 6 до 12 месеца.

При адекватно и навременно лечение, подходяща диета и управление на рисковите фактори и подлежащи заболявания състоянието показва добра прогноза и възможност за пълно възстановяване.

При неглижиране на състоянието, персистиране на причиняващите фактори с времето има висок риск от сериозни усложнения и затруднена терапия.

Изображения: freepik.com