Астения

› Въведение

› Причини за астеничен синдром

› Видове астения

› Астения: симптоми

› Изследване и диагноза

› Как се лекува астения

› Прогноза

Въведение

Терминът астения често се използва в медицинската практика като синоним или обединяващ термин за изразена, прекомерна слабост, безсилие. Астенията обикновено се проявява като симптом на друго подлежащо заболяване или страничен ефект от провеждана медикаментозна терапия.

Появата на астения при привидно здрави лица изисква задълбочени и обстойни медицински изследвания за установяване на причината и предприемане на подходящи мерки за нейното отстраняване или неутрализиране.

Причини за астеничен синдром

Причините за поява на астения или астеничен синдром могат да са многобройни, но най-често състоянието се развива при наличието на определени подлежащи заболявания с разнообразна етиология или като резултат от странична реакция при провеждане на лекарствена терапия:

• напредване на възрастта: с напредване на възрастта нараства рискът от поява на определени състояния, които могат да допринесат за развитието на астения, като такива са артрит, бъбречна недостатъчност, чернодробна недостатъчност, травми и наранявания, заседнал начин на живот, нездравословен хранителен режим и други
• подлежащи заболявания: сред най-честите причини за поява на астения са подлежащи бактериални или вирусни инфекции, включително грип, болести на щитовидната жлеза (особено тези, протичащи с хипотиреоидизъм), синдром на хроничната умора, сънна апнея, диабет, сърдечна недостатъчност, дефицит на витамин В12, анемия, болест на Паркинсон, множествена склероза, депресия, тревожност, рак и много други

• спешни състояния: спешните състояния, които могат да провокират астеничен синдром, включват инфаркт на миокарда, инсулт, както и някои от усложненията на захарен диабет (кетоацидозна кома), тежки усложнения при изразена хипофункция на щитовидната жлеза
• прием на лекарства: някои антидепресанти, антихистамини (противоалергични средства), опиоидни аналгетици (морфин, кодеин, фентанил и производните им), анксиолитични лекарства (използвани при тревожност), при провеждане на химиотерапия, както и при прием на много високи дози на някои медикаменти, включително и добавки, може да провокира развитието на астения

Установяването на причините за поява на астения често лежи в основата на успешната последваща терапия.

Видове астения

Астенията или астеничният синдром биват няколко основни вида в зависимост от локализацията и разпространението на процеса, етиологичните особености. Някои подразделят астенията на ментална (засяга само умствените способности), физическа (засяга основно физическите възможности) или генерализирана (по-често срещана).

Най-често астенията се подразделя съобразно локализацията на процеса и неговата етиология:

• видове астения според локализацията на процеса: двата основни вида включват изолирана астения, при която мускулната слабост е фокусирана в определен регион и са нарушени определени действия и генерализирана астения, която се среща по-често и се характеризира с цялостна слабост и безсилие на тялото. При изолираната форма често са налице крампи, мускулни спазми, мравучкане в съответната област, докато при генерализираната често са налице и системни оплаквания, включително висока температура, главоболие, нарушения на съня и други
• видове астения според етиологията: сред най-често описваните форми са астения, асоциирана с грип (или други вирусни и бактериални респираторни инфекции), астенична депресия (форма на депресия, при която освен типичните за депресия симптоми е налице и безсилие), нервен астеничен синдром (вид невроза или невротично разстройство), цереброастеничен синдром, вегетативен синдром, алкохолна астения и други, като в зависимост от етиологията и общото състояние на засегнатите се наблюдават известни различия в клиничното протичане

Изясняването на вида на астенията при много от пациентите може да подпомогне диагностичния процес, показвайки асоциация с определено подлежащо заболяване.

Астения: симптоми

Клиничното протичане при астения от една страна е изключително характерно (подобен вид ексцесивна умора и безсилие е характерен признак), но в същото време може да се наблюдава при множество състояния и може да се съпътства или не от редица други оплаквания.

Астеничният синдром е състояние, различно от умората, която отшумява след почивка и обикновено се дължи на физическо или психическо претоварване. Астенията е вид екстремна умора и безсилие, при които почивката не води до подобрение, може да липсват данни за претоварване и често е налице друго подлежащо заболяване, провокиращи астенията.

Сред характерните и типични симптоми при астения се включват:

• слабост и безсилие: типично за астенията е наличието на ексцесивна, екстремна слабост и безсилие, като могат да са засегнати определени региони от тялото (при изолирана астения) или цялото тяло
• мускулни прояви: често се наблюдават мускулни спазми, крампи, потрепвания, мравучкане, тремор, забавени движения
• общи прояви: възможни са нарушения на съня, главоболие, промени в апетита, поява на апатия и нежелание за обвързване в общите битови, социални и професионални ангажименти, болков синдром, висока температура при подлежаща инфекция и много други
• алармиращи симптоми: при появата на замайване, обърканост, нарушения в говора или походката, зрителни нарушения, затруднено дишане, болка в областта на гърдите, поява на внезапна и силна болка е необходима своевременна консултация със специалист, тъй като това може да са предвестници на подлежащ инфаркт на миокарда, инсулт или друго застрашаващо живота състояние

Ранната оценка на налични алармиращи симптоми може значително да подобри прогнозата и да подпомогне адекватното лечение (както е например при ранна диагностика на инсулт, инфаркт и други животозастрашаващи състояния, при които клиничната картина може да стартира с астеничен синдром).

Изследване и диагноза

Поставянето на диагнозата при астения често е затруднено, тъй като състоянието обикновено се потвърждава по метода на изключването или при установяването на подлежащите причини, провокирали оплакванията. За целта в много от случаите са необходими задълбочени, разширени и подробни изследвания:

• разпит и преглед: подробен разпит за налични подлежащи заболявания, алергии, приемани лекарства или добавки, фамилна обремененост, предшестващи медицински интервенции, травми, излагане на силен стрес и други в комбинация с подробен общ преглед и оценка на неврологичния статус
• лабораторни изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания и уринен анализ, като се проследяват маркерите на възпалението, хемоглобин (за диагноза на подлежаща анемия), нивата на някои хормони, чернодробни ензими, липиден профил и други

• микробиологични изследвания: микробиологични изследвания се назначават при съмнения за подлежаща инфекция, като се използват кръв, урина, носогърлен секрет, храчка и други телесни секрети
• образна диагностика: за откриване на подлежаща органна патология могат да се назначат ултразвуково изследване (ехография), рентгенография, компютърна томография, в по-редки случаи ядрено-магнитен резонанс

Диференциалната диагноза може да бъде изключително широка, като е необходимо разграничаване от други, протичащи идентично състояния и заболявания, при които е налице екстремна умора и безсилие.

Как се лекува астения

Липсва специфична терапия при астения, като лечението е насочено към овладяване на причините, провокирали астенията, както и към облекчаване на симптомите, подобряване на комфорта и енергийния тонус. Това може да се постигне с различни средства:

• лечение на подлежащите заболявания: при откриване на подлежащи заболявания като евентуална причина за астенията, терапевтичният фокус е насочен към тяхното овладяване с помощта на подходящи медикаментозни, консервативни и инвазивни средства и методи. Така например бактериалните инфекции подлежат на антибиотично лечение, раковите заболявания изискват провеждането на специфично онкологично лечение (химиотерапия, лъчетерапия, биологична терапия)
• симптоматично лечение: в зависимост от общото състояние на пациентите може да се наложи назначаване на противовъзпалителни средства, обезболяващи, ноотропни агенти (пирацетам), витамини, желязо при установяване на желязодефицитна анемия, мерки за корекция на електролитния баланс и алкално-киселинното равновесие

• общи мерки: редукция на стреса, прекарване на повече време на открито, сред природата, пълноценни социални контакти, здравословен хранителен режим, упражняване на любимо хоби, физиотерапия, лечебна гимнастика, масаж и други могат да се използват за подобряване на състоянието

Ранното лечение позволява връщане към обичайния начин на живот в кратки срокове, редуциране рисковете от развитие на сериозни усложнения, свързани със самата астения или заболяването, което я провокира, както и подобряване на качеството и продължителността на живот на засегнатите.

Прогноза

Прогнозата при астения или астеничен синдром се определя строго индивидуално за всеки конкретен случай, като зависи до голяма степен от причините, провокирали състоянието, ранната диагноза и своевременното стартиране на подходяща терапия. Влияние оказват и възрастта на засегнатите, общото им здравословно състояние и възможностите за съдействие при изпълнение на назначената терапия.

Изображения: freepik.com