Рилска иглика, Божествена иглика

Рилска иглика, Божествена иглика (Primula deorum) представлява тревисто, изключително рядък вид растение, което расте само в Рила планина. Отнася се към семейство Игликови (Primulaceae). Primula deorum е защитена от националния Закон за биологичното разнообразие и е включена в Червената книга на Република България. Това растение е преживяло последния ледников период като реликтивен организъм.

Устройство на рилска иглика

Изображение: Любомир Розенщайн, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Българският ендемит достига максимална височина от около 40 см. Има дълго, разположено хоризонтално коренище. Разполага с лъскави, гладки, зелени, с изправен растеж, продълговати листа, с дължина 15 см и ширина 2 см. В основата на растението са събрани под формата на розетка. Цветя са събрани в чадъресто, наклонено съцветие от десет до двадесет на брой, оцветени в пурпурно лилаво. Разполагат с цветни дръжки с дължина от 5 до 20 см, изправени, с лепкаво покритие и власинки, лилаво оцветени във връхната им част. Цъфти от юни до август месец. Плодът е кутийка, с едно гнездо, саморазпукваща се при узряване. Размножаването на вида става чрез семена и вегетативно.

Разпространение на рилска иглика

Видът е ендемичен за планината Рила, България. Вирее при 1900-2800 м надморска височина, на малки групи на кисела, влажна почва, на камениста земя, в близост до потоци и водни басейни, често в течаща вода. Лесен е за отглеждане, но не и да цъфти добре. На места в Рила, растението е установено с популация от 400 растения на квадратен метър, при изследвана площ от 1 кв. км. На още едно място в страната расте рилска иглика - планината Витоша. Но там трябва да се установи дали находището е естествено или е резултат от засаждане на растението.

Понякога се предлага като декоративно цвете, но е трудно да се накара да цъфти. Най-добрият успех идва от това да му бъде предоставена добре аерирана, влажна среда или наличие на течаща вода, препоръчително.

Приложение на рилска иглика

Изображение: Деси Иванова, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Безспорно това е най-красивата българска иглика. Описана е от чешкия ботаник проф. Йозеф Веленовски, който е първият систематично изследвал флората на България.

Растението е защитено, поради заплахата му от изчезване, поради което не се употребява с медицинска цел, а в много редки случаи като декоративно цвете. Това, което го застрашава са: затоплянето на климата, сушата, лавините, потокът от туристи, преминаващ през находищата му и последвалото им замърсяване, ограниченото разпространение на вида.

Голяма част от находищата попадат в границите на национален парк „Рила“, природен парк „Рилски манастир“, природен парк „Витоша“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. По тези места движението на туристи е осезаемо, което налага те да бъдат информирани за растителния вид и да им бъдат дадени насоки в неговото опазване.

Интересно за рилската иглика

Цитат ot https://bgflora.net: "Растението е описано като ново за науката от чешкия ботаник Йозеф Веленовски (Josef Velenovský) през 1891 г. по растения събрани от него през 1889 г. край най-горните извори на река Марица. През същата година растението е намерено и събрано в Рила и от бъдещия пръв български професор по ботаника Стефан Георгиев. След задълбочени проучвания и сравнения, той също установява, че растението е неизвестно за науката, направил му пълно латинско описание и го нарекъл Primula bulgarica - т. е. Българска иглика. Преди ръкописът на Георгиев да бъде публикуван, той получил току-що излязлата статия на Веленовски "Нови растения от България", където за негово огромно разочарование, намерил описанието на новия вид - т. е. чешкият учен с малко изпреварил българския. А съгласно правилата, при описание на нов вид, този учен, който пръв публикува описанието на новият вид е с предимство и неговото име се признава за откривател.

Нямайки избор, Георгиев изтеглил ръкописа си и в статията за растителността на Рила приел даденото от Веленовски име на игликата."

Заглавно изображение: Preslav, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons