Пурпурна гъба, Пурпурна есенна гъба

Пурпурна гъба, Пурпурна есенна гъба (Tricholomopsis rutilans) представлява хрилеста гъба, която се класифицира към семейство Tricholomataceae. Общото наименование произлиза от сливовочервената люспеста шапка и кремообразно жълтите хриле. Лесно се разпознава по гъсто натрупаните, яркочервени до лилавочервени влакна и люспи по шапката и стъблото, покриващи почти изцяло жълтите повърхности отдолу, когато гъбата е млада. Хрилете са жълти, споровият отпечатък е бял и няма частичен воал. 

Устройство на пурпурна гъба

Гъбата има гугла/шапка, която в младо състояние е полукълбовидна, а развита - плоска до вдлъбната, с гърбица в центъра, с диаметър около 5-20 см, жълто-оранжева, пурпурночервена, виолетовочервена, червено-кафява, а при по-старите екземпляри жълто-червена на цвят. Ръбът е тънък, първоначално е подвит навътре, а по-късно е изправен, целокраен или насечен. Повърхността е суха, гладка, покрита с дребни пурпурночервени люспи, гъсто разположени в средата. Месото на гъбата е плътно, дебело, крехко, твърдо, при по-стари екземпляри е меко като тесто, жълтеникаво до слабо червеникаво, с приятен вкус и слаба гъбна миризма.

Гъбата има ламели/пластини, които са слабо прираснали към пънчето, широки, гъсти, с различна дължина, жълти с розов оттенък, с фин мъхест ръб.

Пънчето на гъбата е цилиндрично, дебело, плътно, при по-стари екземпляри - кухо, бледожълто покрито с пурпурни люспици, високо 5-11 см, дебело 8-25 мм, с червена люспеста основа, избледняваща до жълто към хрилете. С възрастта може да стане изцяло жълто.

Месестата част е жълта до кремава на цвят, а споровият отпечатък е бял. Спорите са бели до кремави, 5-7 x 3-5 микрометра, почти кълбовидни до широко елипсовидни, гладки и прозрачни. Яркожълтите хриле на тази гъба служат като напомняне, че цветът на хрилете не е добър показател за цвета на спорите, спорите на този вид са бели. Гъбата има мирис на гнила борова дървесина; вкусът е неотличим, мек или леко наподобяващ репичка. Развива се от юли до октомври месец.

Разпространение на пурпурна гъба

Този вид гъба се среща в цяла Европа, цяла Великобритания и Ирландия, Северна Америка, северозападна Русия. Вероятно случайно е била внесена в Австралия, Нова Зеландия и Коста Рика интродуциранa върху борови дървета. Расте в иглолистни и смесени гори, основно върху отсечени пънове, но и върху гола почва, на групи, през лятото до късна есен (от юни до ноември). Тази гъба е сапробна, което означава, че живее от гниеща органична материя, в този случай главно върху добре разложена дървесина на иглолистни дървета, а понякога се среща и в дървени стърготини и в богата на лигнин почва. Расте самостоятелно, разпръснато или на групи. На фона на мъх, покриващ стари борови пънове или паднали стволове, тези големи, цветни гъби създават зрелищна гледка, особено когато, както често се случва, се срещат в голям брой.

Използваема част на пурпурна гъба

Ядлива гъба е, но само в младо състояние и с отстранена кожица. Употребява се в свежо състояние или консервирана.

Химичен състав на пурпурна гъба

Проучване е проведено с цел да се определи съдържанието на някои минерали и мастни киселини в проби от Tricholomopsis rutilans. В пробите са установени седем различни мастни киселини (миристинова, пентадеканова, палмитинова, палмитолеинова, стеаринова, олеинова и линолова киселина) и шест различни минерала (Cu, Mn, Zn, Fe, Mg, Na). Олеиновата и линоловата киселина са основните мастни киселини с пропорции съответно 39,04% и 37,09%. Na и Mg се оказват минералите в най-голямо количество в гъбата.

Лечебни свойства и приложение на пурпурна гъба

В търсене на нови фармакологично активни агенти или водещи структури, фармацевтичните химици и биолози традиционно се занимават с вторични продукти от сухоземни растения и животни. През последните няколко години гъбите все повече се интегрират в различни скринингови системи. Известни са антибактериални и имуномодифициращи съединения от гъби. Различни екстракти от базидиомицети са тествани за способността им да инхибират свързването на липополизахарид (ендотоксин, LPS) с ендотоксиновия рецептор CD14 и тяхното влияние върху освобождаването на медиатори като интерлевкин 1 (IL-1), интерлевкин 6 (IL-6) и тумор некрозис фактор (TNF). Тестват се етанолови екстракти от цели гъби, както и екстракти от кожата и плодните тела и култивиран мицел. Етаноловите екстракти от Tricholomopsis rutilans намаляват свързването на LPS и освобождаването на медиатори. Освен това бива открито значително намаление на индуцираното от LPS освобождаване на IL-1 и TNF по начин, зависим от концентрацията. Екстрактът от кожата на T. rutilans е избран за по-нататъшно изследване и изолиране на активни съединения.

Антиоксидантният капацитет на T. rutilans, макар и относително нисък, е най-високият от няколко тествани вида ядливи гъби. Екстрактът показва концентрационно-зависима способност за улавяне на радикали.

Противотуморни ефекти - полизахаридите, екстрахирани от мицелната култура на T. rutilans и приложени интраперитонеално на бели мишки в доза от 300 mg/kg, инхибират растежа както на Sarcoma 180, така и на Ehrlich solid рак с 60%.

Противовъзпалителни ефекти - T. rutilans е изследван за влиянието им върху свързването на липополизахаридите с CD14+ клетки и върху освобождаването на възпалителни медиатори. Етаноловите екстракти показват, че намаляват свързването на LPS и освобождаването на медиатори, както и индуцираното от LPS освобождаване на IL-1 и TNF по начин, зависим от концентрацията.

Въпреки примамливото си общоприето име и много привлекателния си външен вид, Tricholomopsis rutilans е горчив и негоден за консумация. Много стари текстове посочват T. rutilans като очевидно годен за консумация след варене, макар че не се препоръчва. Няколко по-нови книги го посочват като нискокачествен поради вкус на гниеща дървесина.

Внимание!

Съобщава се също, че някои хора могат да имат нежелана реакция от консумацията на тази гъба.

Заглавно изображение: Alberto Vázquez, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons