Царство Fungi

Гъбите представляват обширна хетерогенна група организми, различаващи се по морфология, начин на размножаване, цикли на развитие, тип на хранене и местообитание. Към тях се отнасят около 80 000 описани вида. Те са еукариотни организми, характеризиращи се с редица важни особености, по които се различават от прокариотите, като една от най-важните е наличието на ясно оформено ядро.

Гъбите населяват различни екологични ниши: вода и суша. Те имат важно значение за кръговрата на веществата в биосферата, голяма част от тях се използват от хората за медицински и селскостопански цели. Фунгите участват индиректно в биологичната азот-фиксация. Повечето фунги асимилират амониеви и нитратни N- източници. Атакуват и органичен азот.
Към гъбите се отнасят голям брой плесени, растящи върху органични субстрати (хляб, кора, разлагащи се растителни материали), едноклетъчни дрожди, които изобилстват на повърхността на плодове и много паразитни растения.

Царство гъби се характеризира с хетеротрофен тип на хранене, осъществяващо се чрез адсорбция.

На гъбите са присъщи следните признаци:
- хетеротрофен тип на обмяна на въглерода;
- наличие на гликоген като резервен субстрат на клетката;
- наличие на хитин във външната обвивка;
- образуване и натрупване на урея.

За гъбите са характерни и признаци за растителното царство:
- апикален растеж;
- клетъчна полярност;
- наличие и строеж на ригидна клетъчна стена;
- наличие на напречни прегради и хифи.

Класификацията на гъбите се базира на добро познаване на техните характеристики: физиолого-биохимични и генетични особености, цикли на развитие, онтогенетично развитие, морфология и субклетъчен строеж и др. Изучаването на различните групи гъби и тяхната биология, цикли на развитие, особености на морфологичния строеж и размножаване, тяхната екология е спомогнало да се уточни систематичното положение на отделните таксономични групи и установяването на тяхната филогенетична връзка с други. Гъбите се отнасят към най-древната форма организми. Счита се, че съвременните класове гъби са възникнали в процеса на еволюция от различни нисши организми, т.е. имат полифилетичен произход.

Систематичната принадлежност на гъбите се определя въз основа на комплекс от характерни морфологични и културални признаци, особености на тяхната биология, цикълът на развитие, цитологични и биохимични свойства. Съществува последователност при установяване на принадлежността на гъбите към отдел, клас (подклас), разред (подразред), семейство, род, вид. В зависимост от числеността и разнообразието на микроорганизмите, броят на разредите в един клас е различен при различните класове гъби. В този смисъл, различен е и броят на семействата в един разред, броят на видовете в един род. За отделите е характерно окончанието „-ota"; за класовете „-cetes"; за разреда – „-ales"; за семейство – „-aceae".

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГЪБИТЕ
Гъбите са хетеротрофни организми, клетките им не съдържат хлорофил и не могат да фотосинтезират. Към тях се отнасят паразитни, сапрофитни и симбионтни видове. Ригидната им клетъчна стена съдържа хитин, образуващ фибрили; изключение правят Oomycota, при които е намерена целулоза. Тялото обичайно е представено от мицел, т.е. състои се от мрежа тръбовидни нишки, които се наричат хифи. Запасните въглехидрати при тях са във вид на глюкоген, а не нишесте. Размножават се чрез спори. Неподвижни са.

Клетка: еукариотен тип на организация (липсват пластиди). Клетките съдържат обичайно няколко ядра: те са полиядрени.

Вегетативно тяло:
- Плазмодиум – амебовиден талус при Myxomycetes, наличие на клетъчна стена.
- Хифи – филаментодни разклонени вегетативни структури, които са несептирани (Oomycota, Zygomycota) или са разделени чрез септи (Ascomycota, Basidiomycota). Септите обичайно са перфорирани и позволяват преминаване на ядрата и клетъчните органели през цялата хифа.

Механизмът на размножаване в тесен смисъл е кариогамия. Тя се осъществява след фузия (плазмогамия) на размножителните елементи, чието морфологично състояние може значително да се различава. Съществува голямото разнообразие на механизми за размножаване:
а) гаметогамия – осъществява се чрез фузия на индивидуални гамети, които се формират в гаметангии.
б) гаметангиогамия – осъществява се чрез фузия между гаметангиите, без да се образуват свободни гамети
в) гамето-гаметангиогамия – осъществява се чрез фузия между гамета и гаметангий.
г) соматогамия – осъществява се чрез фузия на вегетативни клетки, които нямат специфична диференциация

В зависимост от типа на половото размножаване жизненият цикъл на видовете започва със зигота, възникваща чрез плазмогамия и кариогамия и завършва с образуването на гамети. Гаметите се получават веднага след мейоза или мейозата може да протече по-късно. Тези смени на ядрената фаза не са свързани директно една с друга, а са отделени чрез серия от митотични, нуклеарни деления, водещи главно до образуване на вегетативно тяло. Различните жизнени цикли са класифицирани съгласно това дали се осъществява мейозис при хаплоидната фаза, диплоидната фаза или и при двете.

Някои гъби не преминават през „истински” полов процес, но притежават много от предимствата му чрез така наречения парасексуален цикъл. Парасексуалният цикъл е открит само при гъби, но не може да се отнесе нито към жизнения цикъл, нито към размножителната система. Това е процес, при който се наблюдава плазмогамия, кариогамия и хаплоидизация (чрез редукционно делене), но тези процеси не се осъществяват в специални органи или в определено време от жизнения цикъл на вида. По същността си той е полово-подобен процес, особено по отношение на рекомбинацията на генетичния материал.