Сем. Cactaceae

Кактус е име което се дава на всеки представител на семейство Cactaceae. Почти всички кактуси са растения от „Новия свят“. Това означава, че естествената им среда е в Северна, Централна и Южна Америка. Те са разпространени най-вече в степите, прериите и полупустините, въпреки че естествените им обитания се простират до планинската верига на Андите на надморска височина дори над 3000 метра. Има и малък брой епифитни кактуси, които обитават топли и влажни места, типични за тропическите и субстропическите гори. Естествено има и изключение от това правило – Rhipsalis baccifera, това растение се среща в тропическите зони на „Стария Свят“, в Африка, Мадагаскар и Шри Ланка, както и в тропическите зони на Америка от където се смята, че произхожда.

Много от кактусите имат дълги, остри бодли. Сукулентите приличат изключително много на кактусите и често биват наричани кактуси от хората. Това се дължи на паралелната им еволюция. Но сукулентите не са тясно свързани с представителите на кактусовото семейство. Една отличителна характеристика на кактусите са ареолите, специализирана тъкан от която израстват бодлите и новите издънки.

Cactaceae e семейство от издръжливи на суша растения (ксерофити), което включва близо 100 рода и две хиляди вида със сукулентно стъбло, което може да има различна форма – кълбовидна, колоновидна, топчеста, висяща, полегнала, подобна на листо, разчленена, ребрена, с бодлива или гладка повърхност, при напречно сечение може да са звездовидни, кръгли или овални. Размерите варират от едва няколко сантиметра на височина и в диаметър, до диаметър с големина близо метър и височина няколко десетки метра – Carnegiea gigantea – Гигантската Карнегия.

Епидермиса на стъблото е покрит с един восъчен пласт, който има за цел да намалява отделянето (изпаряването) на вода. Бодлите, които са видоизменени листа, са изключително разнообразни по форма, дебелина, дължина, здравина, пищност, брой, цвят, разположение. Имат повърхностна структура, не пряко свързана с тъканта, която е отдолу, подобно на розите.

Както другите сукуленти, кактусите са добре адаптирани за живот при малко количество валежи. Освен, че намаляват изпарението на вода драстично в сравнение с обикновените листа, бодлите защитават кактусите от търсещите вода животни. Фотосинтезата се извършва от уголемените стъбла, които и складират вода. За разлика от много други сукуленти, стъблото е единствената част от истинския кактус, където става това.

Елемента, който свързва семейството, е ареолата заместваща възлите, които имат другите растения. При кактусите, които имат ребра, ареолите са разположени по ръбовете, при тези с листа са във връзката на листото със стъблото. Някой кактуси след като достигнат зрялост развиват мъхчета или власинки, както на върха, така и по цялото стъбло.

Много малко от видовете имат листа и когато има такива те са недоразвити и бързо опадват. Обикновено са подобни на шило и дълги само 1-3 мм. Два рода Pereskia и Pereskiopsis са запазили своите не-сукулентни листа дълги 5-25 см., и не-сукулентните си стъбла. Перескията сега се определя като прародителя, от който са произлезли всички кактуси.

При някой растения от подсемейство Opuntioideae – Опунциеви, също може да се появят листа, някой от тях са малки и бързо опадват, а други са големи и издръжливи. Типични са и глохидите при Опунциите – изключително малки бодлички, които се откъсват при най-малкото докосване и се залепват за всяка част от тялото, която е имала нещастието да ги докосне.

Корените могат да бъдат дълги и повърхностни или по-къси но удебелени. Цветовете са със симетрична форма, може да бъдат единични или да образуват корона около растението, малки или големи, но нямат явно диференциация между чашката и венчето. В повечето случаи издържат само няколко часа, макар че не липсват и изключения. Някой кактуси цъфтят през нощта, тъй като се опрашват от нощни насекоми или малки животни. При много от видовете периода на цъфтеж е пролетта, но има и значително много случаи в които цъфтежа е през лятото, есента и дори през зимата. Цветовете поникват от една видоизменена, вегетативна пъпка и макар че са хермафродитни, рядко е възможно самоопрашване (те са самонесъвместими). Плода на кактусите почти винаги представлява суха или месеста капсула, която не се отваря когато узрее. Семената вътре са многобройни и могат да бъдат различни по размер. Някой кактуси имат ядливи плодове.