Дяволска гъба, Сатанинска гъба

Дяволска гъба, Сатанинска гъба (Rubroboletus satanas) е позната още като синкавица или отровна манатарка, е вид базидиева гъба от семейство Манатаркови (Boletaceae). Тя е отровна гъба, която лесно може да се сбърка с обикновената, червеностъблената и огнената манатарка.

Устройство на дяволска гъба

Шапчицата на сатанинската гъба има размери в диаметър от 10 до 25-30 см, изключително 40 см, много рядко 50 см при развитата гъба. Отначало тя е полусферична с вгънат ръб, но става изпъкнала при зрялост, а при по-старите екземпляри ръбът може да е леко вълнообразен. Цветът на кожицата й е сивобелезникав до бледокафяв с жълто-зелен оттенък. Кожицата е леплива и не се отделя от плодното месо, което при разчупване става синьо, а при престояване на открито - черно. Гуглата отдолу е червена. Ламелите й са къси, незаловени за пънчето, като при натискане посиняват, а порите са жълто-червени. Има жълти спори със жълтозеленикав, до кафяв споров прашец. Пънчето е високо 5-12 см и доста дебело - 4-10 см, с бухалковидна форма. В горната част е жълто, а в основата - сиво-жълто до кафяво, като при натиск и нараняване става синьо-зелено. По цялото пънче има карминеночервен мрежест рисунък. Месото става синьо, когато е нарязано или натъртено, а презрелите плодови тела често излъчват неприятна миризма, напомняща мърша.

Разпространение на дяволска гъба

Гъбата се появява през лятото, расте и през есента в широколистните и иглолистни гори. Това е може би най-голямата гъба намерена в Европа. Расте в смесени гори в южните, по -топлите райони на Европа и Северна Америка. Това е доста рядка гъба във Великобритания и Ирландия - среща се под дъбови и букови дървета, обикновено на варовити почви.

Rubroboletus satanas е широко разпространен в умерената зона. В Европа се среща най-вече в южните райони и е рядкост или липсва в северните страни. Плододава през лятото и началото на есента в топли, широколистни и смесени гори, образувайки ектомикоризационни асоциации с дъб (Quercus) и сладък кестен (Castanea), с предпочитание към варовити почви. Други често съобщавани гостоприемници са габър (Carpinus), бук (Fagus) и липа (Tilia).

В Обединеното кралство тази поразителна гъба се среща само в южната част на Англия. Тя е рядкост в Скандинавия - среща се предимно на няколко острова в Балтийско море, където условията за нейното развитие са благоприятни, със силно варовити почви. В източната част на Средиземноморието е намерена в гората Барам в района на Горна Галилея в Северен Израел, както и от остров Кипър, където се среща тясно свързана с ендемичния златен дъб ( Quercus alnifolia). Допълнително е документирана в черноморските и източните анадолски райони на Турция, както и в Крим и Украйна, като разпространението й може да стигне чак на юг до Иран.

В миналото е била установена по крайбрежните райони на Калифорния и югоизточната част на САЩ.

Спорно, английският миколог Джон Рамсботом съобщава през 1953 г., че R. satanas се консумира в определени части на Италия и бивша Чехословакия. Съобщава се, че в тези региони гъбата се яде след продължително варене, което може да неутрализира токсините, въпреки че това никога не е доказано научно. Подобни съобщения съществуват от района на залива Сан Франциско в Съединените щати, но вероятно включват друга гъба, погрешно идентифицирана като R. satanas. Рамсботом спекулира, че може да има регионални вариации в нейната токсичност, и признава, че гъбата може да не е толкова отровна, колкото се съобщава широко. Въпреки това, R. satanas рядко се бере, не на последно място заради гнилата миризма на зрелите й плодни тела, които в допълнение към ярките си цветове и синьото оцветяване, правят гъбата непривлекателна за консумация от човека.

В САЩ се записва като Boletus satanas. Изглежда най-вероятно европейският вид да не се среща в Америка; обаче подобна гъба - Boletus eastwoodiae - със сигурност го прави и се нарича още Сатанената болета. Този последен вид е описан за първи път през 1910 г. от Уилям Алфонсо Мърил.

Използваема част на дяволска гъба

Във Великобритания тази гъба е една от 10-те най-токсични гъби. Не се прилага като медикамент. Не се консумира.

Химичен състав на дяволска гъба

Съдържа атропинови токсини, които поразяват храносмилателната система на човека.

Лечебни свойства и приложение на дяволска гъба

Намерена в широколистни и смесени гори в по-топлите райони на Европа, тя е класифицирана като отровна гъба, за която е известно, че причинява стомашно-чревни нарушения като гадене, коремна болка, диария и повръщане, продължаващи до 6 часа. Съобщенията за отравяне обаче са редки поради поразителния й вид и понякога гнилостна миризма, които отблъскват.

Проучване от 2012 г. за отравяния с гъби в Швейцария, установява, че сатанинските гъби са причинили тежки стомашно-чревни симптоми, включително повтарящо се повръщане и кървава диария.

Открит е само един смъртен случай, дължащ се на отравяне, причинено от яденето на тази гъба, и не е ясно дали жертвата е била здрава или вече е отслабена от някакво друго заболяване. Независимо от това, и въпреки съобщенията, че гъбите са били събирани за ядене в някои европейски страни, не ги консумирайте!

Дяволската гъба може да се обърка с Neoboletus luridiformis. Neoboletus luridiformis се счита за добра годна за консумация гъба, ако е правилно приготвена, но за да й се насладите, трябва да свикнете с гъбичките, които посиняват, когато се режат, и след това стават почти черни, когато се готвят ... и, освен ако не обичате да играете на руска рулетка и други подобни, за да спите удобно след това, трябва да сте 100% уверени в идентификацията.

В южните райони на Франция през лятото на 2011 г. 184 случая на отравяне с дяволски гъби са включени в контрола на отровите. В проучване на 58 случая, наблюдавани в спешно отделение за 7-дневен период, дивите гъбояди изпитват коремна болка (40%), диария (67%) и повръщане (73%), като 45 от пациентите са хоспитализирани. Всички засегнати индивиди изпитват стомашно-чревен дистрес няколко часа след яденето на Дяволската гъба, но бързо се възстановиха след поддържаща грижа и интравенозни течности.

През есента на 1830 г. прочутият германски натуралист Харалд Ленц и неговият приятел Карел Залцман събрат вид гъби, които не са описани. Ленц вкуси парче, намира го за приятно, но така или иначе го изплюва. Час и половина по-късно той се почувства слаб, но по някаква причина не го приписва на гъбата и решава да изяде парче. Няколко часа по-късно слабостта се засилва и се появява повръщаше многократно през цялата нощ. След три дни той най-накрая се чувства по-добре и решава да нарече по-рано неназованата манатарка Boletus satanas.

А приятелят му Карел? Той не се справя толкова добре. Готви гъбата с бекон и лук и я консумира за вечеря. Час по-късно започват болезнени спазми, кървава диария, като бива успокоен с голямо количество опиум. Той успява да се движи след три дни, като Харалд, но се чувства слаб още три седмици.

Болезатинът - противоракова терапия на бъдещето

Токсичният ензим болезатин е изолиран от плодните тела на R. satanas и замесен в отравянията. Болезатинът е инхибитор на протеиновия синтез и когато се дава на мишки, причинява масивна тромбоза. При по-ниски концентрации, болезатинът е митоген, индуциращ клетъчното делене в човешки Т лимфоцити. Мускарин също е изолиран от гъбата, но се смята, че количествата са твърде малки, за да се отчетат токсичните му ефекти. По-новите проучвания свързват отравянето, причинено от R. satanas, с хиперпрокалцитонемия и го класифицират като отделен синдром сред отравянията с гъби.

Болезатинът е от потенциално новите противотуморни лекарства в близко бъдеще. Болезатинът е гликопротеин от Rubroboletus satanas, токсична гъба, която причинява сериозен гастроентерит. Този гликопротеин притежава митогенна активност върху човешки лимфоцити при много ниски концентрации, докато по-високите концентрации инхибират протеинов синтез in vitro в няколко системи. Болезатин и подобни гъбични токсични протеини, като болевенин, имат потенциала на новите лекарства срещу рака. Болезатинът инхибира in vitro протеинов синтез по зависим от концентрацията начин в клетъчна линия от индуцирана от радиация тимусна лимфосаркома.

Внимание!

При отравяне с дяволска гъбе се наблюдават всичките тези признаци: гадене, слабост, замаяност, тревожност, замъглено зрение, загуба на слуха, шум в ушите и силно повръщане, болка в  корема, нарушен сърдечен ритъм, сухота в устата, жажда.

Заглавно изображение: GLJIVARSKO DRUSTVO NIS from Serbia, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons