Горски здравец

Горски здравец (Geranium sylvaticum) представлява тревисто, цъфтящо растение от семейство Geraniaceae. Наричан е още горско мушкато. Той е символ на Шефилд, Обединено кралство. Печели наградата за градински заслуги на Кралското градинарско дружество. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Устройство на горски здравец

Изображение: Philipp Weigell, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Растението достига до 75 см височина и 60 см ширина. Образува туфи. Има дълбоко нарязани и назъбени 7-лобови листа. Цветовете се развиват на стъбла с листа. Цветът им варира от лилаво до небесно синьо, в зависимост от почвените условия при които вирее видът. Имат по 10 тичинки и  се заместват от жлезисто-влакнести плодове.

Разпространение на горски здравец

Родният ареал на разпространение на билката е в Европа и Северна Турция. Среща се във влажни ливади, блата и влажни гори. В България расте на сенчести, влажни места, при надморска височина до 2200 метра.

Използваема част на горски здравец

Растението не е популярно като лечебно. Текат изследвания относно антиоксидантната му активност и бъдещото му приложение в медицината като билково лекарство.

Химичен състав на горски здравец

От цветовете на Geranium sylvaticum е изолиран 3-O-(6-O-acetyl-D-glucopyranoside)-5-O-D-glucopyranoside.

Лечебни свойства и приложение на горски здравец

Изображение: Philipp Weigell, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Наскоро екстрактите от G. sylvaticum са изследвани за антиоксидантен потенциал и всички те показват силна антиоксидантна активност.

Други употреби на горски здравец

Горският здравец е един от многото видове здравец, които се ценят в градините. Подходящо е за отглеждане в умерен климат във влажни, леко засенчени места. Особено полезно е за подсаждане на широколистни дървета, рози, лилии и други цъфтящи през лятото растения. Често се използва във флоралната декорация.

Цветята дават синьо-сиво багрило, използвано в древна Европа за боядисване на военни наметала.

Заглавно изображение: Robert Flogaus-Faust, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons