Върба Ива

Върба Ива (Salix caprea, Goat willow) представлява вид върба, която съответно принадлежи към семейство Върбови (Salicaceae). Понякога е наричана козя върба. Има два подвида - S. c. var. caprea и S. c. var. sphacelata. Тя е пионер сред бързорастящите дървесни видове. Научното наименование "caprea" означава коза, което вероятно произлиза от факта, че листата й са били използвани като фураж за кози. Поради широкия си обхват на разпространение и високата си екологична амплитуда, козята върба представлява много ценен многоцелеви вид, използван главно за насаждане на биомаса и за градинарство и живи плетове.

Тази върба естествено се хибридизира с редица други видове Salix, произвеждайки плодородни потомци с междинни характеристики. Следователно, това затруднява определянето на таксономичните граници и класифицирането на индивиди от определен вид към рода Salix. Върбата Ива може да живее до 300 години.

Устройство на върба Ива

Дървото израства на височина до 10 метра, рядко до 13 м. Може да се развие и под формата на храст. Има широкообхватна и особено добре развита влакнеста коренова система. Стъблата на върба Ива са тънки, като много рядко достигат диаметър от 40 см. Кората е сиво-кафява и гладка в началото на нейния растеж. Клонките в началото са покрити с власинки, но в последствие стават гладки, като под въздействието на слънчевата светлина могат да се появят червено-жълти оцветявания по тях.

Изображение: Willow, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

За разлика от повечето върби, листата са овални, а не дълги и тънки. Те са без власинково покритие отгоре, но с такова покритие от фини сиви власинки отдолу и имат заострен връх, който се огъва на една страна. Листата са редуващи се, широко елипсовидни, дълги до 5-12 см и 2-8 см широки, по-широки отколкото на повечето други върби. Горната страна на листа е зелена и лъскава, докато долната страна е покрита от гъсти и меки бели власинки.

Цветовете са меки, копринени, сребристи, с дължина 3-7 см, като цъфтят в началото на пролетта (март-април месец), преди да се появят новите листа. Растението е двудомно - мъжките и женските цветове се развиват на различни растения. Мъжките зреят в жълто и освобождават цветен прашец, женските са бледозелени, опрашващи се от насекоми. Всяко съцветие от женски цветове съдържа приблизително 100-200 цвята, а всяко мъжко 200-300 цвята.

Развива вълнести пъпки. Плодът представлява малка капсула с дължина 5-10 мм, съдържаща многобройни семена, вградени във фини, памучни влакна. Семената са много малки (около 0,2 мм), като фините влакна подпомагат разпръскването им. Повечето върби могат да се размножават и като спускат клоните си към земята, които след това развиват корени.

Разпространение на върба Ива

Този вид върба е често срещана растителност и е родена в Европа, Западна и Централна Азия. Расте на влажни места на надморска височина до 2500 метра в бореалните (тайга) и умерени зони. S. caprea се среща както във влажна среда, по брегове на реки и езера, така и в по-сухи места. Хибридите с няколко други видове върба са често срещани.

Изображение: Rosser1954, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Естественото й разпространение в Европа варира от Южна Норвегия до Източна Испания и включва Обединеното кралство. Среща се и в умерена Азия и в Сирия.

Salix caprea е в състояние да се кръстосва с няколко други вида Salix. Подобно на повечето други върби, тя може да се размножава, като спуска листата си към земята и развива корени.

Видът предпочита пълно слънце и обикновено се среща във влажни богати гори, блата, живи плетове, брегове, канавки и като цяло в близост до водоизточници.

Семената са много леки, като при това могат да се разнесат на далеч от вятъра. Поради това растението е в състояние да се самозалеси на различни места, включително на обезлесени горски площи и нарушена почва. Бързо ще порастне и ще създаде условия за развитие на други растителни видове.

Използваема част на върба Ива

Листата се използват като хранителен източник от няколко вида Lepidoptera (пеперуди), а също така често се консумират от бозайници. В медицината се употребява кората на билката.

Химичен състав на върба Ива

Най-важните вещества, които са изолирани от кората на билката са: танин в количество около 10% и салицилати в количество около 0,5%. Листата съдържат флавоноиди като рутин, цинарозид, кверцетин и лутеолин.

Най-важните вещества в тази върба, които й осигуряват употреба за медицински цели, са фенолните гликозиди (салицилатите) саликортинът и салицинът. Саликортинът се хидролизира до салицин, или в растението, или след консумацията му, а салицинът се превръща в салигенин (= салицилов алкохол). Салигенинът се абсорбира в кръвта и се окислява в черния дроб до салицилова киселина. Ацетилираната форма на салицилова киселина (ацетилсалицилова киселина или ASA) е добре познатото обезболяващо лекарство Аспирин.

Цветовете на върбата съдържат: диосметин, изорхменетин, гликозиди.

Цветният прашец съдържа: астралгин, кверцимеритрин и кверцитин-3, 7-ди-О-, 1,4-Dimethoxybenzene a floralscent.

Изображение: Richard Bartz, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Листата съдържат: лутеолин-7-гликозид, седем фенолни съединения - салицин, салигенин, галокатехин и четири флавоноида, а именно рутин, кверцетин, цинарозид и лутеолин, левкоцианидин, флавоноидите гликозиди chryseoe-ryol-7- (2-алфа-1-арабинофуранозид) -бета-D-глактопиранозид (саликапрен), хризеорил-7-бета-D-галактозид (саликаприн), антоцианидин-делфидинин и цианиране; пиперидин иминокиселинно-пиколова киселина, флавонов биозид-саликапрен.

Стволовата кора съдържа: фенолни гликозиди като салицин и саликортин, aglcoside на 4-хидрокси канелален алкохол, танини, катехин, нарингини.

Лечебни свойства и приложение на върба Ива

Прясната кора на всички представители на този род съдържа салицин, който вероятно се разлага на салицилова киселина (тясно свързана с аспирина) в човешкото тяло. Той се използва като болкоуспокояващо и противотемпературно средство. Отвара от листата се използва при лечение на треска. Дестилирана вода от цветята е афродизиак, сърдечен и стимулиращ агент. Използва се външно при лечение на главоболие. Пепелта от дървесината е полезна при лечението на хемоптиза. Стъблата и листата са стипчиви. Смолата и сокът от дърветата се използват за увеличаване на зрителните сили.

Свойства на върба Ива

• афродизиак;
• адстрингентно;
• антипиретик;
• офталмологични;
• стимулиращ;
• противоартритно;
• противоревматично;
• анестетично;
• противовъзпалително;
• кардиотонично;
• отхрачващо, откашлящо;
• противостареещо.

Фактът, че кората на козята върба има аналгетични и антипиретични свойства, е известен още на философите от Древна Гърция Хипократ и Теофраст. В средновековието в много части на Европа са били известни лечебните свойства на кората, която се е дъвчела с цел облекчаване на болката, свързана с главоболие и зъбобол.

Отвара от кората се използва традиционно като стягащо средство, за спиране на кървенето и като средство за лечение на диария, спомага за намаляване на възпалението на ставите при артрит и като гаргара при болки в гърлото, тоник за очите или дори за лечение на малария, подагра, невралгия и чревни заболявания. Външно, екстрактите от нея се използват за почистване на рани и при леки кожни възпаления, наранявания и болки. Добавена към оцет, и получен след това извлек от върбовата кора, се използва за лечение на брадавици.

Върба Ива е често използвано аюрведично лекарство за лечение на няколко здравословни проблеми. Може да се прилага и като добавка за отслабване. Използването на тази билка е полезно и при лечението на болезнени заболявания като артрит и за овладяване на състояние на треска.

Прекалена пълнота

Salix caprea може да бъде ефективно помощно средство за отслабване. Тя се използва в няколко аюрведични добавки, известни за насърчаване на загубата на тегло по здравословен начин. Редовната употреба на тази билка може да помогне на хората със затлъстяване да отслабнат и да предотврати усложненията на това състояние.

Затлъстяването е обикновен предшественик на няколко остри и хронични нарушения в начина на живот като висок холестерол, мозъчно-съдов инсулт, инфаркт на миокарда, диабет, хипертония и дори рак. Наднорменото тегло също може да увеличи риска от усложнения, свързани с тези заболявания. Следователно е много важно да се поддържа здравословно тегло.

Въпреки това повечето хора не са в състояние да отслабнат дори след няколко опита да контролират консумацията на калории. В повечето случаи пациентите не са в състояние да продължат нискокалоричната диета поради повишен глад и желание за прием на храна. Употребата на върба Ива заедно с консумацията на нискокалорични храни може да помогне на пациентите да се придържат към диетата си и да гарантира стабилна загуба на тегло.

Тя помага да се контролира апетита им и по този начин позволява по-добър контрол върху приема на храна. Освен това може да създаде усещане за пълнота в стомаха. Това създава усещане за ситост след изяждане на малка порция храна. Това помага за предотвратяване на гладни болки и позволява на пациента да спазва здравословна диета за по-голяма продължителност.

Друга често срещана причина за провала на нискокалоричната диета е лишаването на организма от основните му хранителни вещества. Намаленият прием на калории от човек води до намалено снабдяване с енергия на тялото. Това може да доведе до силна слабост и дори да принуди пациента да яде високо въглехидратна храна, за да отговори на енергийните нужди на организма.

Поради това пациентът в крайна сметка изяжда много по-голям брой калории, причинявайки натрупване на загубеното тегло. Използването на билката по време на нискокалорична диета обаче може да предотврати тези последствия. Тя помага на човека да се чувства енергичен и предотвратява слабостта. По този начин пациентите могат да продължат с диетата без желание да ядат високо въглехидратните храни.

Свойствата за повишаване на загубата на тегло на растенията, принадлежащи към групата Salix, са доказани по време на изследванията.

Рак

Върба Ива може да се използва за лечение и профилактика на рак. Антиканцерогенното действие на тази билка е доказано по време на проучване. То включва оценка на лечебните свойства на наситнени върбова кора и клонки (Salicis Cortex). Повечето от лечебните свойства на Salicis Cortex се приписват на присъствието на салицин в тях.

Клиничните изпитвания също предполагат възможната роля на някои други съединения в Salicis Cortex, които биха могли да допринесат за нейните полезни фармакологични ефекти. Резултатът от проучване показва, че освен салициловите производни, други вещества като прости феноли (фенолни киселини) и полифеноли (флаван-3-оли, флавоноиди), също могат да допринесат за терапевтичните ефекти на Salicis Cortex.

Доказана е силната антиоксидантна активност, произведена от фенолните съединения в тази билка. Синергичните взаимодействия между тези съединения и салицина могат да доведат до силен противораков ефект.

Върбата действа и като антимутагенен агент и предотвратява редуването на гените, което би могло да инициира раковите промени в здравите клетки. Билката действа, като запазва геномната стабилност на нормалните клетки чрез елиминиране на канцерогенни агенти. Също така предотвратява намесата в нормалната структура на ДНК, като по този начин предотвратява ракови промени.

Освен това, фитохимикалите, присъстващи в тези растения, могат директно да повлияят на сигналните системи, които играят роля в регулирането на раковата инвазия и ангиогенезата. Те също произвеждат съпътстващ инхибиращ ефект върху определени ензими, които участват в развитието на рак. Тези действия на върба Ива и другите растения, принадлежащи към вида Salix, ги правят мощно лекарство за лечение и профилактика на рака.

Артрит

Пациентите, страдащи от артрит, могат да използват билката, за да се отърват от болките в ставите. Известно е, че тази билка притежава противовъзпалителни и обезболяващи действия. Това помага за защита на ставите срещу всяка форма на увреждане и предотвратява подуване и дегенерация на ставните тъкани.

Антиоксидантното действие помага за предпазване на ставите от увреждането, причинено от свободните радикали. Антиоксидантната активност на тази билка се дължи на присъствието на фенолни съединения в нея.

Свободните радикали се произвеждат в организма по време на окислителния метаболизъм. Много високото ниво на свободни радикали в организма, поради неефективната антиоксидантна защита, може да доведе до оксидативен стрес. Високите нива на свободни радикали водят до значително увреждане на здравите тъкани на тялото, включително ставите и костите. Това може да доведе до развитие на артрит. Антиоксидантно действие спомага за унищожаването на свободните радикали и предотвратява окислителния стрес.

Треска

Върба Ива притежава антипиретични свойства, които могат да помогнат при лечението на треска. Пациентите с висока температура изпитват симптоми като раздразнителност, слабост, главоболие и нарушения на съня. Помага за облекчаване на тези симптоми чрез намаляване на телесната температура.

Може да помогне за облекчаване на симптомите, придружаващи треска, причинени поради респираторни състояния като кашлица, задух и задръствания в гърдите. Пепелта от дървесината на това растение е полезна при лечение на хемоптиза или кръв в храчките, които могат да се появят заедно с повишена температура при някои дихателни неразположения.

Антипиретичното действие на тази билка се дължи на голямото количество салицин, присъстващо в нея. Веднъж консумиран, салицинът се разлага, за да образува салицилова киселина, която е тясно свързана с аспирина. Произвежда действие, подобно на Аспирин и помага за намаляване на треската.

Природен източник на салицилова киселина

Растителният род Salix е голям и всички видове от рода съдържат салицилати (например саликортин, салицин и тремулацин) в по-голяма или по-малка степен. За извличането на салицилова киселина се използват предимно бяла върба (Salix alba) и лилава осиева върба (Salix purpurea). Салициловата киселина за първи път е изолирана от напълно несвързан вид с върбовите - обикновено орехче (Filipendula ulmaria).

Салициловата киселина е предшественик на ацетилсалициловата киселина, синтетично вещество, подобно на салициловата киселина, извлечена от кората на козя върба и други растения и за първи път е въведена от немската компания Bayer през 1899г. Името Аспирин се е превърнало в общото име за лекарства с ацетилсалицилова киселина и е едно от най-широко използваните лекарствени вещества в света. Ацетилсалициловата киселина обикновено се използва за намаляване на температурата, антиревматични и аналгетични свойства и е активното вещество в много известни лекарства като Албил-Е, Дисприл и Глобоид.

Поради факта, че козята върба и други върби са естествен източник на салицилова киселина, кората на тези растения може да бъде полезно средство за лечение на артрит и ревматични заболявания, особено когато са засегнати гърба, коленете и бедрата. В комбинация с други билки кората може да бъде полезна за облекчаване на възпалението и подуването и да осигури по-голяма мобилност при болезнени и твърди стави.

Препаратите, съдържащи екстракт от кората, могат да се използват и като средство за лечение на висока температура, обикновена настинка, леки инфекции, леко главоболие и болка, причинени от възпаление.

Кората също има високо съдържание на танини и отвара от нея може да се използва като гаргара при лечението на възпалено гърло, а чай, приготвен от кората, може да се използва като лек за киселини, леки стомашни заболявания, хранително отравяне и др. Билката може също да намали нощното изпотяване и горещи вълни, свързани с менопаузата.

Предимството на използването на кора от върба Ива или от обикновено орехче, вместо синтетичното лекарство аспирин е, че билките не разреждат кръвта или дразнят стомаха, които са често срещани странични ефекти на аспирина. Аналгетичният ефект на върбовата кора е по-бавен, но по-дълготраен от този, постигнат с аспирина. Недостатъкът на използването на козя върба е, че нейният лекарствен ефект може да бъде донякъде непредсказуем и до голяма степен зависи от наличието на достатъчно приятелска флора на червата, която да превърне активните компоненти на кората в желаните обезболяващи вещества.

Начин на употреба на върба Ива

Като чай: Добавете 2 или 3 грама от натрошената или на прах кора към чаша студена вода. След това сместа се загрява до точката на кипене и се оставя да кисне пет минути, преди да се прецеди. Традиционната доза е една чаша 3-4 пъти дневно като средство за леки ревматични заболявания, главоболие, висока температура и възпаление на храносмилателната система.

Като тинктура: Кората трябва да се събира през пролетта от не твърде дебели клони и след това да се поставя в запечатан стъклен съд. Добавете 40% алкохол, докато кората се покрие и след това съхранявайте сместа на тъмно място в продължение на около месец, преди да премахнете кората. Поставете тинктурата в запечатана стъклена бутилка за бъдеща употреба. Препоръчителната доза от тинктурата е една чаена лъжичка в чаша вода три пъти дневно. Тинктурата може да се използва при главоболие, възпаление, ревматична болка, мускулни болки, болки в гърба, менструални болки, задържане на урина, настинки, грип и леки спортни наранявания.

Потенциални странични ефекти от употребата на върба Ива

1. Точно както аспиринът, върбата може да предизвика алергични реакции при хора, които са чувствителни към салицилати. Тя и други видове от род Salix не трябва да се използват едновременно с конвенционални лекарства, съдържащи ацетилсалицилова киселина.
2. Бременни и кърмещи жени трябва винаги да използват билката след консултация с лекар.
3. Продължителната употреба или по-високи дози от препоръчаната билка може да предизвика дразнене на храносмилателния тракт, гадене и запек.
4. Търговските продукти, съдържащи кора от кози върби, трябва да съдържат стандартизиран екстракт от фенол гликозид (изчислен като салицин).
5. Трябва да се отбележи, че козята върба не може да замести аспирина за постигане на антикоагулантен ефект.

Други приложения на върба Ива

Изображение: Trougnouf (Benoit Brummer), CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Както е и при други върби, от изгорената й дървесина може да се получи добър въглен, който в миналото се е използвал като барут и за изработване на моливи. Козята върба е особено ценна заради високото си производство на биомаса в къси ротационни насаждения и ролята му за възстановяване на ландшафта, тъй като е в състояние да понася дори замърсена земя. В световен мащаб тази върба се използва и заради способността й да извлича тежки метали, като Cd и Zn (т.е. стратегия за фитоекстракция) от замърсени участъци. По време на пролетните празници на няколко места в Европа нейните цъфтящи клончета са с голямо търсене. Ценен е и като медоносен растителен вид, който осигурява производство на мед от 150-200 кг / дка. Диапазонът на разпространение на кози върби обхваща много райони в Европа с високи степени на ерозия, включително европейски зони на бореал и влажни склонове с висока дренажна зона в рамките на европейските планински системи. В тези райони, застрашени от ерозия, тя допринася за ключови екосистемни услуги, като защита на водата и стабилизация на почвата. Що се отнася до други върби и тополи, тя е полезна и за възстановяване на екосистемите и фиторемедиацията. Накрая върба Ива играе важна роля за поддържането на видовото разнообразие, като е домакин на няколко вида лишеи. Тази върба е сред първите цъфтящи растения през пролетта. Цветовете й, осигуряващи голямо количество прашец и нектар като хранителен източник за пчели, насекоми и птици.

Изсушените клонки, с прикрепени към тях листа, някога са били използвани като храна за животни, но от хранителна гледна точка тази практика очевидно не е от голяма полза. В Северна Европа е често срещан вид в селскостопанския ландшафт, използва се като ветропредпазващо растение и жив плет, а зеленината му отново като фураж за говеда и кози.

Дървесината е твърда, жилава и еластична и се използва за направата на различни предмети за бита и селскостопански инструменти. Тъй като тя не съдържа смоли, които могат да замърсят или променят вкуса на храната, в миналото често се е използвала за приготвяне на съдове за съхранение на мляко, масло и друга храна.

Поради високото съдържание на танин в козята върба, тя се използва за дъбене (процес на обработка на кожи от животни).

В Швеция кората някога е била използвана като багрило, придаващо черен цвят, за вълна и лен. В Скандинавия е доста обичайно да се правят върбови флейти от резници от кози върби. В Унгария, току-що отворените цветове, се използват като маслиновите клонки на Цветница.

Дървото не се счита за добър източник на дървен материал, тъй като дървесината му е крехка и е известно, че силно се напуква. Върба Ива се използва и за декорация като рязан цвят. Дървесината от козята върба е мека, еластична, жълта на цвят и лесно се разцепва. За разлика от повечето върби, чупливите й клонки не са подходящи за плетене. Все пак от тях могат да се правят кошници. Дървесината изгаря добре и прави добро гориво и дървени въглища. Дървото често се използвало за направата на „ват“ - тъканна решетка от дървени ленти, които образуват рамката на стените на къщите.

Растенията също се оценяват като видове за хеджиране и предпазване от ветрове и ерозия на почвата, а дървесината им може да се използва за получаване на висококачествен въглен. В горските насаждения видът работи като фин пионерски вид, който обикновено се разпространява по естествен път. Цветовете осигуряват прашец и нектар за пчелите по-рано от повечето други растения, а дървото се явява важен източник за храна на различни насекоми и птици.

Върба Ива в кулинарията

Изображение: This Photo was taken by Böhringer Friedrich. Feel free to use my photos, but please mention me as the author and if you want send me a message. or (rufre@lenz-nenning.at), CC BY-SA 3.0 AT, via Wikimedia Commons

Като хранителен източник за хората, пъпките (през зимата) и младите клонки (през пролетта) могат да се готвят и ядат, или може би за предпочитане да се смесват с други съставки в супи и яхнии. Въпреки че младите листа и меките едногодишни издънки имат доста горчив вкус, те също могат да се консумират пресни или да се сварят до зелена маса по същия начин като спанака.

Вътрешна кора на билката може да се консумира сурова или варена. Най-вътрешният слой на кората (флоема) може да бъде изсушен, смлян и добавен към брашното предназначено за приготвяне на тестени изделия, като му осигурява по-дълго съхранение. Тя е много горчива и се е предпочитала само в периоди на глад. Младите издънки също могат да се консумират сурови или варени. Те не са много вкусни. Източник е на ядлива мана.

Интересно за върба Ива

Всички върби са били разглеждани като дървета на празнуване в библейски времена, но това се променя с течение на времето и днес върбите са повече свързани с тъга и траур. Често се споменава в поезията по този начин и е изобразявана като такава в „Хамлет" на Шекспир - Офелия се удавя близо до върбово дърво. Върбовите клони се използват вместо палмови клонки при празнуване на Цветница.

Заглавно изображение: Photo by David J. Stang, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons