Висока смръчкула, Черна смръчкула, Черен морел

Висока смръчкула, Черна смръчкула, Черен морел (Morchella elata) представлява един от най-големите видове гъби, принадлежащи към семейство Morchellaceae. Това е един от многото сродни видове, обикновено известни като черни смръчкули. Така до 2012 г. името M. elata се прилага широко за черни смръчкули по целия свят. Подобно на повечето представители на рода, M. elata е популярна ядлива гъба и е търсена от много събирачи на гъби.

Устройство на висока смръчкула

Плодното тяло на гъбата е високо около 10-25 см и около 8 см широко. Кухата конична или яйцевидна шапка на този популярен ядлив вид е с дълбоки вдлъбнатини, по-скоро като неправилна пчелна пита. Краищата на тези хребети стават по-тъмни (черни) с възрастта в контраст с по-бледия цвят вътре в ямите. Цветовете на шапчицата варират от тъмно маслинено кафяво до по-тъмно кафяво или черно. В рамките на ямките повърхността варира от бледокафява до сива, като потъмнява с възрастта. Вертикалните хребети са непрекъснати и в по-голямата част доста добре подравнени, докато по-случайно разположените хоризонтални хребети, които минават между двойки вертикални хребети, са забележимо по-тесни. Така се образуват ямки между ребрата, които стават по-тесни към ръба на шапчицата.

Гладко в горната част, но обикновено набраздено близо до основата, стъблото на Morchella elata има само една куха камера, диаметър от 1 до 3 см и височина от 4 до 10 см. Пънчето обикновено е силно надуто в луковична форма с дебелина в основата около 8 см. То е бяло до кремаво, охра или се оцветява в кафяво с напредване на възрастта. Цялата гъба е куха. Спорите й са елипсовидни, гладки, безцветни и с размери 20-25 x 13-16 микрометра (18-25 x 11-15 µm). Споровият отпечатък е бледо кремав. M. elata расте през март, април и май месец,

Разпространение на висока смръчкула

Родното място на гъбата е установено в Северна Америка, Западна Европа, Хималаи и
Китай. Вирее предимно в иглолистни гори през летния сезон. Често се намират близо до корените на иглолистни дървета. Расте и в градини. Появата й на едно място не е гаранция, че ще се израстне там следващата година.

В изобилие се среща във Великобритания. В континентална Европа се среща от Скандинавия до средиземноморските страни. Изглежда е особено разпространена в страните от Централна и Южна Европа. Вече е известно, че черните смръчкули в Северна Америка са различен вид от тези в Европа.

Гъбите се появяват на богата, добре дренирана почва под дървета; често под жив плет или върху нарушена почва в края на градина. Все по-често те се срещат върху стърготини от иглолистна кора, използвани като мулч в паркове и градини. Също така е известно, че се появява в изгорени гори, нарушени терени и понякога под ябълкови дървета, жилищни имоти или около търговски сгради.

Използваема част на висока смръчкула

Употребява се цялото плодно тяло с кулинарна или медицинска цел.

Химичен състав на висока смръчкула

Основно вещество в гъбата е токсинът хидразин. При неправилна и кратка обработка на гъбите, преди консумация, то може да предизвика отравяне в различна степен.

Лечебни свойства и приложение на висока смръчкула

Различни видове заболявания могат да бъдат излекувани с екстракта от висока смръчкула, а най-вече е благодатен при лечението на рак. Екстрактът притежава антимикробни, противовъзпалителни и редица други свойства, което го прави привлекателен за изучаване.

Кулинарна употреба на висока смръчкула

Гъбата е добър източник за приготвяне на супа, комбиниране със зеленчуци. Това е ядлив вид, въпреки че подобно на други смръчкули, някои индивиди може да са алергични към него или да причини стомашно-чревно разстройство, така че трябва да се готви преди да се яде. Може също да се изсуши за по-късна употреба. Смръчкулите са много вкусни, когато се запържат в масло и се сервират на препечен хляб със сметанов сос. Чудесни са и сервирани с месни ястия като говеждо или свинско и селекция от печени зеленчуци.

Смръчкулите съдържат малки количества хидразин - токсин, които се унищожават при готвене, така че гъбите никога не трябва да се консумират суровi. Съобщава се, че дори варени понякога могат да причинят леки симптоми на интоксикация, когато се консумират с алкохол.

Внимание!

Въпреки че са високо ценени ядливи гъби, смръчкулите от всички видове, включително Morchella elata, винаги трябва да се приготвят старателно; в противен случай те могат да причинят силни стомашни болки и гадене. Хидразиновите токсини, които причиняват тези реакции, се унищожават по време на процеса на готвене.

Заглавно изображение: Jerzy Strzelecki, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons