Брезова пореста гъба, Брезова праханова гъба

Брезова пореста гъба, Брезова праханова гъба (Fomitopsis betulina, Piptoporus betulinus) представлява вид базидиева гъба от семейство Фомитопсисови (Fomitopsidaceae). Както подсказва името, гъбата расте само на брезови дървета, като бяла бреза, Betulina pubescens, Betulina papyrifera и Betulina obscura. Причинява жълтеникаво до кафяво кубично гниене по брезовите дървета. Бръснари са заточвали бръсначите си върху твърди, кожени ленти, изрязани от повърхностите на тези полипори, и така те стават известни като "гъбички за бръснач". Дървесината, разложена от гъбичките, и културите от нейния мицел често миришат ясно на зелени ябълки. Плодните тела никнат поединично, но често има по няколко на едно и също дърво гостоприемник, така че от разстояние изглеждат като серия от стъпки.

Гъбата може да приюти голям брой видове насекоми, които се хранят с нея. В мащабно проучване на над 2600 плодни тела събрани в Източна Канада, са открити 257 вида членестоноги, от които 172 насекоми и 59 акари. С гъбата се хранят гъсениците на молеца Nemaxera betulinella. Старите плодни тела, които са оцелели през зимата, често се колонизират от Hypocrea pulmonata.

Последните проучвания показват, че брезовият прахан вероятно е бил използван като религиозен и медицински предмет. През 1991 г. в Тиролските Алпи е открита 5300-годишна мумия. „Леденият човек“ и съпътстващите го предмети са изключително добре запазени, а облеклото и екипировката му са напълно функционални за оцеляване при суровите климатични условия на Алпите. Те се състоят от растителни и животински влакна, масла и восъци, събрани от висококвалифицирана и сложна неолитна култура. „Леденият човек“ е страдал от чревен ендопаразит - Trichuris trichiura, но вече е бил снабден със съответното лекарство, плодното тяло на брезовата гъба, което съдържа масла, които са токсични за паразитите и съединения, които действат като силни лаксативи, които биха причинили експулсиране на мъртвите и умиращите червеи и техните яйца.

Всеки, който е прекарал известно време в брезовите гори, е виждал Piptoporus betulinus върху мъртви брези и трупи, или понякога върху живи дървета. Видът е атрактивна полипора, лесно разпознаваема по местообитанието си върху брезова дървесина и факта, че капачката се сгъва, за да направи отличителен, гладък ръб около повърхността на порите. Шапките са белезникави до кафеникави, а повърхността на порите е белезникава или сивокафява. Въпреки че Piptoporus betulinus е едногодишен и всъщност не живее повече от един сезон, плодните му тела са здрави и понякога се намират през следващата година (обикновено малко почернели).

Устройство на брезова пореста гъба

Изображение: Dominicus Johannes Bergsma, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Този голям полипор се развива от малка бяла сферична подутина върху мъртви или живи брези. Има диаметър от 5-10 до 25 см и дебелина от 2 до 6 см, когато е напълно узряла и бъбрековидна до почти кръгла форма. Плодовото тяло има каучукова текстура, която става коркова с възрастта. Плодните тела израстват от кората на дървото и могат да се задържат там в продължение на година. Те са бледи, с гладка сивкавокафява горна повърхност, докато по кремаво бялата долна страна има стотици пори, съдържащи спори. Малките бели тръбички по долната повърхност на гъбата са опаковани заедно с плътност 3 или 4 на мм; те са с дълбочина между 1,5 и 5 мм и завършват с бели пори, които стават блестящи с напредване на възрастта. Спорите са с цилиндрична до елипсоидна форма и с размери 3-6 μm на 1,5-2 μm. Отпечатъкът им е бял.

Разпространение на брезова пореста гъба

Географското разпространение на брезовата пореста гъба е ограничено до Северното полукълбо, включително в Северна Америка, Европа и Азия. Много често срещана във Великобритания и Ирландия, гъбата е установена в цялото северно полукълбо, въпреки че както при много очевидно идентични гъби, все още не е ясно дали формата, която се среща в Северна Америка, е наистина същия вид като този, който се среща в Европа.

Fomitopsis betulina е един от най-разпространените видове гъби с кафяво гниене. Тя може да лежи в латентно състояние в продължение на години, разделена на малка площ от собствените защитни механизми на дървото, докато не се случи нещо, което да отслаби дървото. Пожар, суша и потискане от други дървета са често срещани причини за такъв стрес.

При повечето инфекции има само един гъбичен вид, но понякога няколко индивида могат да бъдат изолирани от едно дърво и в тези случаи е възможно брезовата гъба да е влязла, след като нещо друго е убило дървото. Тези гъбични „индивиди“ понякога могат да се видят, ако парче кафяво изгнило брезово дърво се инкубира в найлонов плик за няколко дни. Това позволява на белия мицел на гъбичките да прорастне от повърхността на дървото.

В състояние е да плододава през следващите години, докато стволът не изгние. Въпреки че може да видите тези гъбички да съществуват през цялата година, те са едногодишни и отделят спори в края на лятото и есента.

Използваема част на брезова пореста гъба

Видът, макар и неотровен за хората, се счита за негоден за консумация. С лечебни цели се употребява цялата гъба или екстракти от нея.

Химичен състав на брезова пореста гъба

Този вид гъба е широко използвана в традиционната медицина и е широко изследвана за нейната фитохимия и фармакологична активност. Фитохимикалите й включват фенолни киселини, индолови съединения, стероли и тритерпени, тритерпеноидни карбоксилни киселини, полизахариди, алифатни алкохоли, кетони, алдехиди, терпени и ароматни съединения, тритерпенови киселини, полипоровата киселина, хидрохинон; 17 мастни киселини, в които 22% наситени и 78% ненаситени (главно олеинова и линолова киселина); захари (d-арабинитол, d-манитол и α,α трехалоза); биомолекули с антиоксидантни свойства (токофероли; аскорбинова киселина; β-каротин и ликопен). Сред другите идентифицирани съединения са бетулинова киселина, бетулин, лупеол, фомефицинова киселина, ергостерол пероксид и 9,11-дехидроергостерол пероксид.

Агаровата киселина, намираща се в плодовото тяло на гъбата, е отровна за паразитния камшик Trichuris trichura.

Продуктът от хидродестилация на плодните тела на F. betulina съдържа множество летливи моно- и сесквитерпени. Няколко открити съединения, (+)-α-барбатен, (-)-β-барбатен, дауцен и изобазанен, не са докладвани по-рано от други гъби. Алкохолите, 3-октанол и 1-октен-3-ол, са основните вкусови съставки на гъбите. В своето търсене на гъбични антимикробни вещества, Schlegel et al. изолира друго ценно съединение - пиптамин, N-бензил-N-метилпентадекан-1-амин от потопена култура на F. betulina. Той показва активност срещу грам-положителни бактерии и дрожди, включително Candida albicans.

Лечебни свойства и приложение на брезова пореста гъба

Кадифената изрязана повърхност на плодовото тяло традиционно се използва като ремък за завършване на ръбовете на бръсначи и като монтажен материал за колекции от насекоми. Използван е също като дървесина и анестетик.

Въпреки че някои автори смятат младите екземпляри от F. betulina за ядливи, стойността на гъбите не е резултат от хранителни, а терапевтични свойства. Позовавайки се на народните употреби на брезовия прахан, повечето от представените изследвания се основават на сурови екстракти, които често имат по-голяма биоактивност от изолираните съставки при еквивалентна доза. Това явление се обяснява предимно със синергични взаимодействия между съединения, присъстващи в смеси. Освен това екстрактите често съдържат вещества, които инхибират резистентността към множество лекарства и следователно допълнително повишават ефективността на активните вещества. Особено забележителни сред голямото разнообразие от биологични активности на екстракта от F. betulina са свойствата, доказани в проучвания in vivo, напр. ефикасността на водни и етанолови екстракти при лечение на гениталния тракт при кучета или защита на мишки от смъртоносна инфекция с вирус чрез водни, етанолни и етерни екстракти. Широкият спектър на антивирусна и антимикробна активност на екстракти от F. betulina, доказан от редица изследователски екипи в различни модели, базирани на различни техники, също заслужава специално внимание. Наскоро са разработени формулировки, приготвени от различни лечебни гъби, включително F. betulina, които са полезни за предотвратяване и лечение на вирусни и бактериални заболявания, т.е. херпес, грип, хепатит, туберкулоза и инфекции с E. coli и S. aureus.

Отдавна е известно, че брезовият полипор има медицински приложения, използван е като тоник за имунната система, като антисептик за почистване на рани и насърчаване на заздравяването, пластир, който е микропор, противогъбичен и антисептичен агент.

Свойства на брезова пореста гъба

• противовъзпалително;
• антибактериално;
• повишава имунитета;
• умерена цитотоксична активност;
• умерене антирадикална активност;
• антимикробната активност, особено срещу високо резистентния Enterococcus faecalis;
• противогъбично;
• кръвоспиращо.

Брезовият прахан е широко използван в народната медицина като противопаразитно и антимикробно средство при лечение на рани, рак на ректума и стомашни заболявания. Чаят, получен от тази гъба, има антибактериални, противотуморни, имуноукрепващи и успокояващи свойства.

Антимикробна/антивирусна активност

Пиптаминът е антибиотично вещество, произведено от тази гъба. Както метаноловият, така и дихлорометановите екстракти се оказват антибактериални спрямо Bacillus subtilis и Escherichia coli, докато дихлорометановият екстракт има допълнителна молюцицидна активност спрямо Biomphalaria glabrata.

Нуклеиновите киселини, изолирани от P. betulinus, имат антивирусна активност. По-конкретно, те намаляват броя на вирусите в тъканна култура от пилешки ембриони. Освен това, когато се прилагат интравенозно на бели мишки, нуклеиновите киселини ги предпазват от смъртоносни инфекция с вирус на енцефалит, пренасян от кърлежи. Суровата РНК от P. Betulinus може да индуцира човешки фибробласти да произвеждат интерферон със специфична активност от 400 единици на милиграм протеин.

Антитуморна активност

Полизахаридите, екстрахирани от мицелната култура на P. betulinus и приложени интраперитонеално на бели мишки в доза от 300 mg/kg, инхибират растежа на Sarcoma 180 и твърдия рак на Ehrlich с 90%.

Доказано е, че бетуленовата киселина и други химикали в гъбичките причиняват апоптоза, унищожаване на раковите клетки, като същевременно не засягат здравите клетки.

Брезовата пореста гъба е култивирана в изкуствена среда. Последва проучване на лечебните свойства на културите. Противораковите свойства на водните и етанолови екстракти, изолирани както от култивирани, така и от естествени плодни тела на P. betulinus, са изследвани в човешки аденокарцином на дебелото черво, човешки белодробен карцином и човешки клетъчни линии на рак на гърдата. Изследванията разкриват антипролиферативни и антимиграционни свойства на всички изследвани екстракти. Въпреки това най-силно изразени ефекти показват етаноловите екстракти, получени от плодните тела на култивирания P. betulinus. Проучванията доказват, че P. betulinus може да бъде предизвикан да плододава в изкуствена култура на закрито и култивираните плодни тела могат да се използват като източник на потенциални противоракови агенти. В това отношение те са поне толкова ценни, колкото и тези, получени от природата.

Гъбата има много благоприятен ефект върху имунната система и много хора пият чай от пресни или сушени гъби и споделят в положителните й ефекти.

От долната страна на гъбата може да се направи лапа - трябва да се отреже ивица и внимателно да се отстрани от мембраната на порите - това е много добър противогъбичен, антисептичен и самозалепващ пластир, много по-добър, отколкото може да бъде закупен от аптеките (мнение на употребяващи го пациенти).

Други употреби на брезова пореста гъба

Брезовият полипор е бил използван от ранния човек с някакъв вид приспособление за производство на искри, като например кремъчни камъни, за запалване на огньове. Тези полипори са били използвани в изсушена форма за пренасяне на огън от място на място, тъй като те тлеят много бавно, докато се транспортират и след това могат да бъдат разпалени в пламъци.

Гъбичката също е била използвана в миналото като много фин шмиргел за полиране на метали, правене на попивачки за мастило и дори основи за монтиране на насекоми за колекции.

Кулинарно приложение на брезова праханова гъба

Видът има горчив вкус и слаба, но не и неприятна миризма. Въпреки че според съобщенията младите екземпляри са годни за консумация, те са с лошо качество и според някои не си струва да се събират.

Заглавно изображение: Captainpixel, Public domain, via Wikimedia Commons