Междуклетъчно сигнализиране

   Клетките на организма координират действията си чрез клетъчното сигнализиране.

   За да се осъществи този процес се секретират сигнални молекули (лиганди), които са с различен състав.   Лигандите се свързват с ядрени или цитоплазмени рецептори, при което се извътшват различни реакции.

   Сигналните молекули могат да въздействат на съседни клетки (имунен отговор) - паракринна сигнализация или да действат на голямо разстояние (хормони) - ендокринна сигнализация. Има клетки, които изпращат сигнали до себе си или до клетки от същия вид (растежни фактори) - автокринна сигнализация.

   Индуцираният отговор, от действието на една и съща сигнална молекула, бива различен при различните видове клетки. Има клетки, които реагират само на смесеното действие на няколко сигнала.
   Сигналните молекули биват хидрофилни и хидрофобни.

   След като е осъществено свързване на клетъчните рецептори със сигналната молекула, могат да бъдат предизвикани промяна в количеството или активността на клетъчните протеини.
   Рецепторите, разположени по мембраната на клетката биват: рецептори, свързани с йонен канал - характерни са за мембраните на възбудимите клетки; свързани с G-притеин - свързват се с различни сигнални молекули и индиректно могат да повлияят активността на други рецептори; ензим-свързани рецептори - цитоплазмената им част е свързана с ензим или има ензимна активност, а външната им част е лиганд-свързваща.