Междуклетъчни свързвания

   Мнозинството от клетките образуват контакти със съседноразположени клетки или междуклетъчното вещество. Като контактите се разделят на няколко групи:

Бариерни контакти
   Плътно свързване - представлява плътно приближаване на клетъчните мембрани или тяхното сливане. За осъществяването на това свързване роля играят свързващите протеини, които се свързват с мембраните на съседните клетки. Този вид свързване се среща при епителните клетки, които покриват лумена на червата. Функцията му е бариерна.
   Плътни ивици - заемат големи участъци от контактната повърхност на две съседни епителни клетки.
   Плътни петна - те се разполагат на малка част от контактните повърхности на клетките.

     Адхезионни контакти - този вид свързвания имат прикрепваща функция. Като сборно понятие на прикрепващите контакти се използва десмозома. За осъществяването на тези контакти са необходими актинови микрофиламенти и тонофибрили.
   Zonula adherens/desmosoma - пръстеновиден прикрепващ контакт. Белтъкът, които е характерен за тези контакти е Е-кадхерин.
   Macula adhaerens е прикрепващ контакт, при които се срещат белтъците десмоглеин и десмоколин.При образуването на десмозомите вземат участие и трансмембранните линкерни протеини - кадхерини.
    Punctum adhaerens - достигат интермедиерни актинови филаменти. Те участват в свързването на клетките на сърдечната напречнонабраздена мускулатура.

     Комуникационни контакти - към тях принадлежат синапсите и цепковидните контакти.
   - цепковидни контакти - имат тясно цепковидно пространство. Всеки такъв контакт се състой от шест белтъчни субединици, подредени в кръг. С тяхна помощ се осъществява обмен на сигнали, малки йони и молекули. Тяхната роля е свързана със функциите на сърденчите и гладкомускулните клетки.
- синапси - това са комуникационни контакти, в който се предава информация с помощта на химически съединения (химични синапси), за разлика от тях цепковидните контакти при нервните клетки се наричат електрични синапси.