Ембрионално развитие на мускулите

Ембрионалното развитие на мускулите започва от мезодермата, с изключение на мускулите на ириса, които се образуват от ектодермата на очната чашка. Скелетните мускули произхождат от парааксиалната интраембрионална мезодерма, гладките мускули - от спланхниковата мезодерма, разположена около първичното черво и неговите производни, а сърдечната мускулатура - от спланхниковата мезодерма, разположена около сърдечните тръбички.

Скелетните мускули на аксиалния скелет, телесните стени и крайниците се образуват от сомитомерите и сомитите. Каудално от тилната област, сомитите се диференцират в склеротом и дерматомиотом. Клетките от миотомите на тялото и крайниците се придвижват към дефинитивната си позиция, като се удължават и приемат вретеновидна форма. Това е първият белег на тяхната диференциация като предшественици на мускулите или миобласти. Миофибрилите, които се появяват показват по-нататъшен етап на диференциация, особено след появата на напречната набразденост в края на 3-ия месец. Подобен процес се наблюдава и в главовите сомитомери, които са седем на брой. Те, за разлика от сомитите не се дисоциират в склеротоми и дарматомиотоми. Съединителната тъкан, която се развива около миотомите оказва мощно индуциращо влияние върху тяхната диференциация.

Към края на 5-та седмица всеки миотом се разделя на по-малка дорзална част, означена като епимер и по-голяма вентрална част - хипомер. Нервите, които осъществяват сегментната инервация на дерматомите и миотомите се разделят съответно на дорзални и вентрални клонове.

Миобластите на епимерите образуват екстензорните гръбни мускули на главата, шията и гръбначния стълб. Миобластите на хипомерите изграждат латералната и вентралната флексорна мускулатура на тялото. Миобластите на шийните хипомери образуват стълбестите мускули, превертебралните дълбоки мускули на шията и гениохиоидеуса. Гръдните миобласти се разделят в три слоя, които се преобразуват във външните междуребрени, вътрешните междуребрени и най-вътрешните гръдни мускули. При гръдните мускули сегментацията е запазена, докато при коремните мускули се наблюдава сливане на сегментите в мускулни плочи.

Всички напречно-набраздени мускули в областта на главата произлизат от зачатъци на гълтачовите дъги, включително и мускулите на гълтача и гръкляна.

Предполага се, че външните очни мускули произлизат от мезенхимни клетки на прехордалната плочка от т. нар. преоптични миотоми.

Мускулите на езика произлизат от четири окципитални миотоми, които трудно се различават по между си, тъй като първият окципитален чифт миотоми бързо дегенерира.

Първите наченки на мускулните предшественици на крайниците се появяват през 7-та седмица, като кондензация на мезенхима в оснаовата на крайниковите заложби. Мезехимните зачатъци произлизат от дерматомиотомите на съответните сомити. Околната съединителна тъкан индуцира по-нататъшното развитие на мускулните заложби. С удължаване на крайниковите заложби, първичната мускулна тъкан се разделя на флексорни и екстензорни компоненти.

Сърдечните миобласти се развиват от спланхниковата мезодерма в 4-та седмица, когато са налице имунохистохимични данни за наличието на антигените на тежкия меромиозин. Независимо от появата на аналогични филаменти с тези в напречно-набраздените миобласти, сърдечните миофибри са единични мононуклеарни клетки, които в хода на диференциация развиват специални контакти между близко разположени клетки, известни като интеркаларни дискове. В късния ембрионален живот се диференцират кардиомиоцити с по-малко развити филаменти и по-светла цитоплазма в сравнение с типичните сърдечни мускулни клетки. Тези атипини кардиомиоцити поставят началото на импулсно-проводната система на сърцето и са познати като нишки на Пуркиние.

Вродена аномалия, свързана с ембрионалното развитие на мускулите може да бъде отсъствието на един мускул едностранно или двустранно или недоразвитието на мезенхима в даден сегмент.

При недоразвитие на повече мускули, групирани около дадена става, е налице имобилизация на ставата. Състоянието е известно като вродена мултипленна артрогрипоза.

Някои мускулни аномалии допринасят за развитието на тежки дефекти. На пример недоразвитието на диафрагмата е придружено от белодробна ателектаза, тежко възпаление или недоразвитие на мускулите на предната коремна стена, аномалии в стомашно-чревния и урогениталния тракт.