Психична ригидност

Психична ригидност е термин, с който се определя до каква степен индивидът е способен да се приспособи към изменящите се външни въздействия и неговото поведение, т.е. ригидността е трудното приспособяване на индивида към заобикалящата го среда и е обратно на пластичността.

Психична ригидност може да бъде наблюдавана при дегенеративни заболявания, като болест на Алцхаймер (Alzheimer), Хънтингтън (Huntington), Паркинсон (Parkinson), серотонинова зависимост, невролептичен малигнен синдром, фронтотемпорална деменция, шизофрения, обсесивно-компулсивно разстройство, болест на Пик (Pick's Disease) и др.

Фронтотемпорална деменция (Frontotemporal dementia) се характеризира с когнитивните и умствените умения (намален социален контакт, нарушено личностно поведение, загуба за собствена самоличност, психична ригидност, разсеяност, стереотипна реч, резки промени в настроението), треперене, ниско кръвно налягане, заекване, безпокойство, игривост, гламавост и др. Заболяването е вид деменция, която се характеризира с дегенерация на мозъчните клетки във фронтотемпоралния дял на мозъка. Това състояние е често срещано след травма на главата, мозъчни тумори, при дегенеративните заболявания (Алцхаймер, Хънтингтън, Паркинсон), болест на Пик (Pick's Disease), болест на Лу Гериг (Lou Gehrig), съдова деменция, множествена склероза, мозъчна исхемия, напреднала възраст, инсулт и др.