Повишени нива на калций в урината

› Въведение
› Физиологична роля
› По-чести причини
› Симптоми
› Лечение
› Превенция
Въведение
Повишени нива на калций в урината (хиперкалциурия) е състояние, при което след вземане на проба урина в нея се установяват завишени стойности на калций. Стойностите в проба събирана 24 часа при възрастни трябва да са между 2,50-4,46 mmol/24h. Сама по себе си хиперкалциурията не е заболяване, а симптом, който може да е свързан с наследствени синдроми, бъбречни и ендокринни нарушения или неправилен хранителен режим.
Физиологична роля
Калцият играе ключова роля в множество жизнени процеси - мускулна контракция, нервна проводимост, кръвосъсирване и поддържане здравината на костите. В бъбреците калцият се филтрира в гломерулите и след това се реабсорбира в различни сегменти на тубулите. Само малка част от него се отделя с урината. Когато екскрецията е завишена, това означава или че постъпва прекалено много калций в организма (например чрез храната или хранителни добавки), или че има нарушения в бъбречната реабсорбция. Повишената калциурия има клинична значимост, защото увеличава риска от нефролитиаза (камъни в бъбреците), нефрокалциноза (отлагане на калциеви соли в бъбречната тъкан) и дори прогресираща бъбречна недостатъчност.
По-чести причини
Повишените нива на калций в урината може да настъпят в резултат на различни наследствени и придобити състояния. Сред тях са:
Повишен прием на калций и витамин D чрезхраната или добавки
При прекомерен прием на калций чрез диета или хранителни добавки, както и при високи дози на витамин D, организмът не успява да усвои и складира цялото количество. Излишъкът се отделя през бъбреците и това води до хиперкалциурия. Продължителният прием може да увеличи риска от камъни в бъбреците и калциеви отлагания в тъканите.
Ендокринни заболявания - първичен хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм
При първичния хиперпаратиреоидизъм повишените нива на паратхормон засилват костната резорбция и увеличават както серумния калций (калция в кръвта), така и отделянето му с урината. При хипертиреоидизъм ускореният метаболизъм стимулира остеокластната активност (клетки, разграждащи костна тъкан), което също води до повишено освобождаване и екскреция на калций.
Саркоидоза и туберкулоза
И двете заболявания са свързани с прекомерно активиране на витамин D в макрофагите. Това води до повишена чревна абсорбция на калций и по-високи серумни нива. В резултат бъбреците отделят излишния калций чрез урината, което може да причини хиперкалциурия и нефролитиаза.
Медикаменти - диуретици, кортикостероиди
Фуроземидът (фурантрил) блокира реабсорбцията на калций в бримката на Хенле (анатомична част от нефроните в бъбреците), което увеличава калциевата екскреция. Кортикостероидите също могат да доведат до повишено отделяне на калций, като намаляват костното изграждане и повлияват на метаболизма на витамин D.
Продължителна имобилизация
При пациенти, които са обездвижени дълго време (например след травми или тежки заболявания), липсата на механично натоварване върху костите води до ускорена костна резорбция. Калцият, освободен в кръвта, впоследствие се екскретира през бъбреците, което предизвиква хиперкалциурия.
Синдром на инфантилна идиопатична хиперкалциурия с вродена миопия и колобома на макулата
Това е рядко генетично заболяване, което се проявява още в ранна детска възраст. Характеризира се с повишена екскреция на калций в урината, съчетана с очни аномалии като вродено късогледство и колобома на макулата (вродена малформация на ретината, при която в областта на макулата - зоната, отговорна за централното зрение - липсва част от тъканта, което води до силно намалена зрителна острота и зрителни дефекти). Нерядко са налице и бъбречни проблеми - камъни в бъбреците, кръв в урината, повтарящи се инфекции.
Синдром на бъбречна хипомагнезия-хиперкалциурия и нефрокалциноза
При това състояние едновременно се наблюдават ниски нива на магнезий в кръвта и високи нива на калций в урината. Типично е и отлагане на калциеви соли в бъбреците (нефрокалциноза), което с времето може да доведе до трайно увреждане на бъбречната функция. Пациентите често имат склонност към образуване на камъни и развитие на хронична бъбречна недостатъчност.
Синдром на Мейер-Блумберг-Имахорн
Рядко генетично заболяване, описано със съчетание на прогресивна бъбречна недостатъчност и тежки очни прояви - колобома на макулата, нистагъм (неволни, ритмични движения на очите, които водят до нестабилно зрение и затруднено фиксиране на образите), злокачествено късогледство, тежко увреждане на зрението. В лабораторните резултати се установява ниски ниво на магнезий в кръвта и високо ниво на калций в урината. Клиничната картина включва още кръв в урината, чести камъни в бъбреците и прогресивно влошаване на бъбречната функция.
Симптоми
Хиперкалциурията често протича безсимптомно и се открива случайно при изследвания. Когато обаче е изразена или продължителна, могат да се наблюдават:
- Чести камъни в бъбреците;
- Кръв в урината (хематурия);
- Болки в поясната област или корема;
- Често уриниране;
- Повтарящи се инфекции на пикочните пътища;
- При деца - нарушения в растежа, костни болки, понякога и изоставане в развитието;
Диагностика
Най-точен метод за оценка е 24-часово събиране на урина и определяне на общото количество калций, отделено за едно денонощие. Допълнително може да се използва съотношение калций/креатинин в единична проба урина, което дава ориентировъчна информация.
За да се установи причината, се проследяват и други показатели - серумни нива на калций, фосфати, паратхормон, витамин D. При съмнения за наследствени синдроми се назначават генетични изследвания. Образни методи като ехография или рентгенография могат да покажат наличие на нефролитиаза или нефрокалциноза. В някои случаи се налага консултация с нефролог или ендокринолог.
Лечение
Терапията зависи от причината за повишеното отделяне на калций.
- При хранителни и медикаментозни причини - корекция на приема (намаляване на калциевите добавки, промяна на диуретичната терапия)
- При бъбречни синдроми - медикаментозно лечение, което може да включва калий-съхраняващи диуретици или магнезиеви препарати.
- При ендокринни заболявания - лечение на основното състояние (оперативно отстраняване на аденом при хиперпаратиреоидизъм).
- При чести бъбречни камъни - висока хидратация, диета с ограничение на сол и животински протеин, понякога медикаменти за намаляване на калциевата екскреция.
Превенция
Не всички случаи на хиперкалциурия могат да се предотвратят, особено когато се дължат на наследствени заболявания. Въпреки това някои мерки могат да намалят риска от усложнения:
Достатъчен прием на течности;
Балансиран хранителен режим без прекомерни количества калций и витамин D;
Ограничаване на солта и животинския протеин;
Редовни профилактични изследвания при пациенти с фамилна анамнеза за бъбречни заболявания или камъни;
Консултация с лекар преди започване на хранителни добавки, съдържащи калций.
Заболявания при симптом Повишени нива на калций в урината
Библиография
https://medlineplus.gov/lab-tests/calcium-in-urine-test/
https://www.cincinnatichildrens.org/health/h/hypercalciuria
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK448183/
https://www.mountsinai.org/health-library/tests/calcium-urine
Коментари към Повишени нива на калций в урината