Понижени нива на протеин С

Понижени нива на протеин С: представлява състояние, което се характеризира с намалена концентрация на протеина, който е естествено вещество в кръвта с автозомно доминантно унаследяване и участва в контрола на кръвосъсирването. Дефицитът на протеин С е вродено или придобито състояние, което води до повишен риск от тромбоза.

Протеин C е витамин К-зависим гликопротеин синтезиран в черния дроб. Намира се в неактивна форма в плазмата. Физиологичният активатор на протеин C е тромбинът, свързан с тромбомодулин. За да прояви напълно антикоагулантния си ефект протеин C  изисква наличие на кофактор – протеин S (PS). Активираната форма на протеин С играе важна роля като антикоагулант (антикоагулантен ефект). Има важна роля за пропускливостта на стената на кръвоносните съдове, клетъчната смърт (цитопротективна функция) и възпалението. При намалена активност на протеин C или при резистентност спрямо активираната форма на протеина, се нарушава антикоагулантната му функция като рязко нараства риска от възникване на тромбози. Протеин C се използва за предпазване от тромбообразуване, за лечение на тежък сепсис, исхемичен инсулт, за предотвратяване на ДИК-синдром.

Понижените нива на протеин С могат да се дължат на:

• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - дисеминирана интравазална коагулация (ДИК синдром).
• Болести на храносмилателната система - заболяване на черния дроб.
• Бременност, раждане и послеродов период - бременност.
• Новообразувания - злокачествено заболяване.
• Други - наследствена обремененост, приемане на някои лекарствени вещества - варфарин.